Решение № 686 от 13.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 686 гр. София, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Валентин Бойкинов Въззивно търговско дело № 20231001000546 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 642 от 18.05.2023 г., постановено по търг. дело № 824/2022 г., Софийски градски съд, Търговско отделение, 21с-в, е осъдил на основание чл.266 във вр. с чл.258 и чл.79 ЗЗД Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ да заплати на „Ауреус Инвест“ЕООД остатък от възнаграждение в размер на 55 000 лева, представляващо част от неплатено такова в твърдян размер от 112 341,12 лева по Договор № ОП-96/03.10.2019г., сключен между Агенцията и „Агрон груп“ЕООД, което вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 04.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от 05.05.2022г. до окончателното изплащане на възнаграждението, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетение за забавено плащане в общ размер на 14 916,40 лева за период на забава от 13.01.2021г. до 05.05.2022г., както и на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски по делото в размер на 4900 лева.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“, с която се обжалва първоинстанционното решение с искане да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените искове с правно основание чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се, че решението е недопустимо тъй като първоинстанционният съд се е 1 произнесъл по нередовна искова молба, от която не ставало напълно ясно как е формулиран частичния иск по отношение на отделните пера от дейности по договора, които се претендира от ищеца да бъдат присъдени.

Твърди се и решението да е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на процесуалните и материалните правила, както и че е необосновано. Твърди се, че съдът неправилно бил преценил, че не е налице извънсъдебно признание на ответника на извънсъдебните везмания на ответника за неустойка за забавено и некачествено изпълнение, което признание да е било обективирано в съставените и от двете страни актове за приемане на работи по строителството.

Неправилно било и прието от съда, че не е налична забава от страна на изпълнителя по съглашението, поради което в полза на Агенцията не било възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение в раземр на 10 % от договорната стойност- 46 808,80 лева без ДДС. Договорните разпоредби не били изкълкувани от съда правилно, както и съществените такива определящи срока за изпълнение, изпадането в забава, както и възможността за възлагане на допълнителни дейности и разпоредбите определящи коя от страните следва да представи анализни цени и фактури за стойността на материалите по отношение на допълнителните/заменени дейности и всички тези обстоятелства не били обсъдени пълноценно и задълбочено в мотивите на обжалвания съдебен акт. Не били обсъдени в пълнота и представените с отговора на исковата молба, както и с останалите по делото писмени доказателства, обосноваващи изпадането на ответника в забава, респ. основателността на начислената неустойка.

На следващо място е прието неправилно, че клаузата по чл.22, ал.2, обуславяща правото на възложителя да получи договорената неустойка за некачествено изпълнение, да е е нищожна. Поддържа се, че същата е в размер на не повече от 10 % от цената на договора и противно на доводите на първоинстанционния съд не е в огромен размер, т.е нямала екзорбитантен характер. Сочи се, че страните са я формулирали по начин, който да гарантира качественото изпълнение на задължението, да осигури обезщетяването на възложителя за евентуалните вреди при некачествено изпълнение на задължението, в което намирала израз обезщетителната й функция, както и да санкционира изпълнителя чрез заплащане на допълнителна парична сума в полза на изправната страна/санкционна функция/, като не би изпълнила и двете си функции, ако не е договорен максимален размер, а фактът че същият съществува, и то в максимален размер само 10 % от договорената стойност, по никакъв начин не водел до недействителност, тъй като страните са запознати отнапред какъв е максимумът, който може да бъде начислен и претендиран.Ето защо и според жалбоподателя уговорената компенсаторна неустойка за вредите от неточното изпълнение в качествено отношение не е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като не противоречи на задължителните разяснения дадени в ТР №1/15.06.2010г. на ВКС, ОСГТК.

Поради така изложените съображения са иска отмяната на първоинстанционното решение в обжалваната част и вместо него да се постанови друго с което предявенните 2 обективно съединени искове да се отхвърлят изцяло като неоснователни. Претендират се и направените в производството пред двете съдебни инстанции съдебно-деловодни разноски, вкл. и за заплатено адвокатско възнаграждение.

Извършена е размяна на книжата съгласно изискванията на чл.263, ал.1 ГПК, като по делото е постъпил писмен отговор от „Ауреус Инвест“ЕООД, с който се оспорва основателността на жалбата поради съображения, изложени в писмения отговор.

Софийски апелативен съд, намира, че въззивната жалба като подадена в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима. След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно изискванията на чл.235 от ГПК във вр. с чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на „Ауреус Инвест“ЕООД срещу „Военни клубове и военно-почивно дело“, в която са изложени твърдения, че с договор за цесия, за който е уведомен ответникът, му било прехвърлено вземането за възнаграждение на изпълнителя „Агрон Груп“ЕООД по договор за обществена поръчка № ОП-96/03.10.2019 г., сключен между ответника и „Агрон Груп“ ЕООД, с който е възложено извършването на ремонт на база на ответника – Военно почивен дом „Несебър“. Твърди, че изпълнителят е изпълнил задълженията си по договора, като изпълнението му е прието на 10.12.2020 г., за което е съставен констативен протокол обр.19 за установяване годността за приемане на ремонта, но ответникът отказал да заплати без основание част от възнаграждението в общ размер на 93 617,60 лв., позовавайки се на възникнало вземане за неустойка за забавено изпълнение и такава за некачествено изпълнение, каквото неизпълнение не било налице. Твърди, че забава от негова страна не е налице, тъй като ответникът, в качеството си на възложител не е оказвал необходимото съдействие във връзка с изпълнението, като не предоставил складове за съхранение на закупените материали, техника и инструменти, не е предоставил необходимите материали за допълнително възложени дейности, както и непрекъснато променял вида и обема на ремонтните работи. Твърди също така, че изпълнените и приети СМР да са били качествено изпълнени.

Искането към съда е било да се постанови решение, с което на основание чл. 258 и чл.86, ал.1 ЗЗД ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ да бъде осъден да заплати остатък от възнаграждение в размер 55 000 лв., представляващо част от неплатено възнаграждение в общ размер на 112 341,12 лв. по договор № ОП96/03.10.2019 г., сключен между ответника и „Агрон Груп“ ЕООД, което вземане е придобито от ищеца с договор за цесия от 04.10.2019 г., както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане в размер на 5 000 лв. представляващо част от обезщетение за забавено плащане в общ размер на 14 916,40 за период на забава 13.01.2021г. - 05.05.2022 г.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба и допълнителен отговор, с които 3 оспорил исковете като неоснователни. Не е оспорил сключването на договора, както и че е приел изпълнението, но твърди същото да е забавено значително и изпълнено некачествено, за което на изпълнителя са били правени многократно забележки през целия период до подписване на окончателните протоколи за приемане на работите, както и при самото приемане, като недостатъците са описани в окончателно съставен протокол № 4 от 09.12.2020 г., който изпълнителят отказал да подпише, като възложителят предприел мерки за отстраняването на недостатъците със свои служители и посредством наемане на друг изпълнител. Твърди, че изпълнителят многократно и без основание искал продължаване на сроковете, отказвал съдействие при изготвяне на заменителни таблици за замяната на първоначално уговорените СМР с други, като не е изпълнил задълженията си да предложи цени на поисканите нови дейности. Оспорил е да е имал задължение да осигурява каквито и да било помещения за съхранение на материали и техника, както и да осигурява материали, поради което и счита да не е налице забава на кредитора, която да извинява забавата на изпълнителя. Твърди да е извършил извънсъдебно прихващане с вземанията за неустойка за забавено изпълнение в размер на 46 808,80 лв. и неустойка за некачествено изпълнение в същия размер срещу задължението за заплащане на остатъка от възнаграждението, което прихващане е извършено със сметка обр.22, в която неустойките са отразени и приспаднати от възнаграждението, която сметка е изпратена изпълнителя и подписана от него, което счита за признание на вземанията за неустойки и съгласие с извършеното прихващане. При условията на евентуалност е направил възражения за съдебно прихващане със същите вземания за неустойка,произтичащи от чл.22, ал.1 и 2 от Договора за обществена поръчка за забавено изпълнение и за некачествено изпълнение на работите, посочени в уточнителна мола от 15.12.2022г.

От фактическа страна настоящият съдебен състав намира за установено следното :

По делото между страните не се спори,а и се установява от представения по делото и приет като доказателство Договор № ОП-96/03.10.2019г., че ответникът Изпълнителна агенция „Военни клубове и военно-почивно дело“ е възложил на „Агрон Груп“ЕООД да извърши цялостен ремонт на покривно покритие и ремонтни дейности на хотелската част на „Военно почивен дом „Несебър“, съгласно Приложение №1-„Техническа спецификация“ и Приложение №3- „Техническо предложение за изпълнение на поръчката“. Не е спорно, а и се установява, че цената за изпълнение, съгласно \приложение №2- „Ценово предложение“ е определена от страните на 468 087,98 лева без ДДС или 561 705,80 лева с ДДС. Плащанията по договора са били разделени на две вноски като първата- авансова вноска в размер на 30 % от общата цена е била платима след представяне на гаранция и фактура от изпълнителя, а втората – в размер на 70 % от цената на договора е била платима в 30 дневен срок след представяне на фактура за изпълнение на договора, приет Акт обр.15, Протокол обр.15 и сметка обр.22. Не е спорно, а и се установява, че срокът за изпълнение на договора е бил 90 дни след откриването на строителна площадка с Протокол бр.2.

Съгласно чл.3, ал.1 от договора страните са се съгласили относно възможността да се 4 признават и заплащат допълнително възникнали ремонтни дейности по предмета на поръчката, които са възникнали в процеса на изпълнение на поръчката в размер на 15 %, съгласно Приложение №2, „Ценово предложение“.

Съгласно чл.22, ал.1 от договора е уговорено, че ако изпълнителят не изпълни възложените ремонтни дейности или част от тях, което да е приело формата на пълно или частично неизпълнение, или не изпълни други договорени дейности в установените срокове, същият следва да дължи на възложителя неустойка в размер на 0,5 на сто от цената на неизпълнените ремонтни дейности за всеки ден, но не повече от 10 на сто от цената на договора.

Съгласно ал.2 при констатирано некачествено изпълнение, което не е отстранено в указания от комисията срок, изпълнителят дължи неустойка в размер на не повече от 10 на сто от цената на договора.