Решение № 443 от 13.03.2013, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 2339/2011
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 13.03.2013
- В сила
- 23.04.2014
- Състав
- АТАНАС ВАСИЛЕВ СЛАВОВ
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.32 · Граждански процесуален кодекс
- чл.108 · Закон за собствеността
- чл.10 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 106, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 10, ал. 7 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10б · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл.10б, ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- чл. 14, ал. 3 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
- Чл.261 · Търговски закон
Личните данни в текста са заличени.
Р Е Ш Е Н И
Е
№ /13.03.2013 год., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VI-ти състав в публичното съдебно заседание, проведено на ШЕСТИ ФЕВРУАРИ ПРЕЗ ДВЕ ХИЛЯДИ И ДВАНАДЕСЕТАТА ГОДИНА в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС СЛАВОВ при секретаря А.И. като разгледа докладваното от съдията АТАНАС СЛАВОВ гр. дело № 2339 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по предявен иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Производството е образувано по иск на Н.С.Д., с ЕГН:********** срещу „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин-1", бул.
„Европа" №128, представлявано от изпълнителния директор З.В. с правно основание чл. 108 ЗС.
В исковата си молба ищецът твръди, че е един от наследниците на С.Н.Д.,***, поч. на 19.06.1992 год. С влязло в законна сила Решение на ВРС от 26.07.2003г., X –ти състав по гр.д. №3794/2001год., постановено на основание чл.14, ал.З ЗСПЗЗ, на наследниците на С.Н.Д. е възстановена собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници върху реална част от недвижим имот, находящ се в гр. Варна, местност „Юнуз чешме", както следва: Реална част от недвижим имот в стари реални граници, в цялост съставляващ имот пл. № 32 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№ 6193, целият с площ 7 520 кв.м. като възстановената част е с площ 2 755 кв.м., оцветена в жълт цвят на скица, неразделна част от решението, при граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 34, 35 и от две страни невъзстановени части от имот пл. № 32; 2. реална част от недвижим имот в стари реални граници, в цялост съставляващ имот пл. № 34 по ПКП от 1999г., идентичен по КП от 1957г. с имот пл.№ 6191, целият с площ 1 906 кв.м., като възстановената част е с площ 515 кв.м. /петстотин и петнадесет кв.м./, при граници на частта по ПКП имоти в стари реални граници: пл. № 35, 33 и от две страни невъзстановени части от имот пл. № 34.
Твърди, че по действащия кад. план към момента на възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната карта целият имот пл. № 32 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл. № 302, като границите на възстановената част са: от четири страни части от имот пл. № 302, които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. По действащия кад. план към момента на възстановяването на имота и до влизане в сила на кадастралната карта целият имот пл. № 34 по ПКП в цялост представлява реална част от имот пл.
№ 302, като границите на възстановената част са: от четири страни части от имот пл. № 302, които не са идентични с имота в стари граници пл. № 32. Частите от имота са възстановени при условията на чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като не са застроени и не представляват прилежаща площ към сгради. Твърди, че към настоящия момент ответникът упражнява фактическа власт върху гореописаните възстановени части от имоти без правно основание. Един от съсобствениците може да ревандикира цялата вещ от лице, което я държи без основание. Към датата на предявяване на иска нямал данни дали с влизане в сила на кад. карта за гр.
Варна идентификацията на имота е различна, то това ще бъде установено след снабдяване със съответна скица от АГКК- Варна.
Моли съда да осъди ответникът „НЕСТЛЕ БЪЛГАРИЯ"
ЕИК:********* на осн. чл. 108 ЗС да му предаде:
Реална част с площ 2755 кв.м., от имот с идентификатор *** по действаща КК на гр. Варна, одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007г. на началника на АГКК, целият с площ 71218 кв.м., при граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337, 48, 471, 470, 473, а реалната част, предмет на иска при граници: от четири страни части от имот с идентификатор ***, които не са идентични с имота в стари граници пл.
32 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна;
Реална част с площ 515 кв.м., от имот с идентификатор
*** по действаща КК на гр. Варна, одобрена със заповед РД 18-30/19.06.2007 г. на началника на АГКК, целият с площ 71218 кв.м., при граници на целия имот по КК: 479, 489, 492, 782, 337, 48, 471, 470, 473, а реалната част, предмет на иска при граници: от четири страни части от имот с идентификатор ***, които не са идентични с имота в стари граници пл.
34 по ПКП от 1999г. на ЗПЗ – Варна.
Двете реални част са повдигнати в цвят – защриховани със зелени линии на скица на поземлен имот с идентификатор *** по действащата КК, находяща се на стр. 33 от гр. дело 10523/11г. по описа на ВРС.
В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от процесуалния си представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК адв. Г.Б. ***, която поддържа иска, претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът „НЕСТЛЕ
БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК: *********, представлявано от изпълнителния директор З.В., е депозиран писмен отговор, в който се твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен. Твърди, че съдебно решение от 26.07.2003г., по гр.д.№ 3794/2001г. по описа на ВРС, X-ти състав, влязло в законна сила на
18.08.2005г., е постановено в производството по чл.14, ал.З от ЗСПЗЗ, предвид което то не е формирало сила на присъдено нещо в отношенията между страните в настоящото производство. Ответникът е възразил срещу обстоятелството, че при постановяването на съдебно решение от 26.07.2003г., постановено по гр.д.№ 3794/2001г. по описа на Районен съд - Варна, X състав, са били налице предпоставките на закона за възстановяването на собствеността върху процесиите имоти, като твърди, че са били налице препятствията, визирани в нормата на чл.10б от ЗСПЗЗ, а именно - процесиите имоти са били част от собствения на ответното дружество поземлен имот с идентификатор №***, по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71218,00 кв.м., респ. представляващ бивш млекозавод „Виталакт" и като такива са били част от едно по-голямо и по-рано реализирано мероприятие, което е възпрепятствало възстановяването им в съществуващи (възстановими) стари реални граници. Твърди, че съгласно заключението на в.л., изготвило приетата по посоченото гр. дело още към датата на постановяване на решението, от което ищецът черпи правата си на собственост върху претендираните имоти, респ. части от собствения на ответното дружество имот, не са били налице предпоставките за постановяването му, тъй като установените незастроени площи, съответно възстановени на ищеца са включени в един заводски комплекс -бившият млекозавод „Виталакт" и с оглед констатираната гъстота на застрояване, респ. наличието на свободни площи не са могли да бъдат самостоятелно обособени, поради тяхното местоположение и особености - тъй като са функционално свързани с обслужването на отделните сгради и части на комплекса. Твърди, че при постановяване на решението си, ВРС не е изследвал достатъчно прецизно самите функционални връзки между отделните сгради в комплекса и сервитутното положение на някои от тях, вкл. и необходимата за нормалното им функциониране и обслужване прилежаща земя съобразно специфичното предназначение на всяка от сградите (а не само съобразно общите норми на ЗУТ) и всички заедно, свързани в рамките на един цялостен организиран и функциониращ комплекс, което особено добре изразено и в констатацията на съда по отношение на възстановената част от имот с бивш пл.№ 6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№ 34 от ПКП, че „Свободната площ извън сградите и прилежащите им части е от 515 кв.м. - тя се явява необходим транспортен коридор между функционално свързани работилница с гараж и други сгради. Тази част отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен имот но няма излаз на улица." Твърди, че съдът не е изследвал прецизно и споменатите при изследването на свободната площ от имот с бивш пл.№ 6193 по КП от 1957г., респ. с пл.№ 32 от ПКП „подземни комуникации, газопровод изгр.1995г. и над терена се намира линейно разпределителен възел № 2 от газопровода", които минават не само в частта от имота „извън оградата на Виталакт", а и под и над тази част от имота, попадаща в границите на бившия млекозавод „Виталакт", определена от вещото лице като незастроена и подлежаща на възстановяване, без да се изследва възможността, че същата не е застроена именно поради същите причини - наличието на подземни и надземни комуникации, респ. не е определено откъде минават и докъде свършват тези комуникации, респ. със сигурност липсва извод, че свършват точно до оградата на бившия млекозавод „Виталакт". Твърди, че не са били налице условията и предпоставките, а напротив били са налице отрицателни такива, които са препятствали възможността, на ищеца да се възстанови собствеността си върху претендираните от него части от недвижимия имот. Оспорва собствеността на ищеца върху претендираните от него реални части от собствения му недвижим имот, представляващ понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м.
Оспорва идентичността на заявените от ищеца, респ. неговия праводател пред ПК недвижими имоти с бивши пл.№№ 6193 и 6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП и претендираните от същия части от собствения им недвижим имот, представляващ понастоящем имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., както собствеността на ищеца, респ. неговия праводател върху недвижими имоти с бивши пл.№№ 6193 и 6191 по КП от 1957г., респ. с пл.№№ 32 и 34 от ПКП.
Твърди, че в качеството му на единствен правоприемник на „НЕСТЛЕ АЙС КРИЙМ БЪЛГАРИЯ" АД, с ЕИК : *********, с предишно наименование „ДЕЛТА БЪЛГАРИЯ" АД, правоприемник от своя страна на „ВИТАЛАКТ" АД, преобразувано с Решение от 23.04.1998 г. на ВОС, ФО по ф.д.№ 1968/1996г. се легитимира като собственик на имота по силата на Договор за продажба на акции от 10.11.1997 г., с който се продават /приватизират/ 73 % от капитала на „ВИТАЛАКТ" ЕАД, който с АЧДС № 7 от 10.09.1996 г. на МФ на Р България е предоставен за стопанисване и управление, а впоследствие и включен в капитала.
Процесния недвижим имот с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с № по предходен план - парцел IV-1614, целият с площ от 71 218,00 кв.м., описан в Акта за държавна собственост като Земя с площ от 71 360 кв.м., находяща се в гр.Варна, ЗАПАДНА ПРОМИШЛЕНА ЗОНА, при граници: от север - път Варна - София, от юг -„Чайка" АД, от изток - път Девня - ж.к."Вл. Варненчик" и от запад - земеделски парцели, заедно с описаните в акта 32 броя сгради и съоръжения и който имот съгласно отбелязаното в същия акт е бил построен от държавно юридическо лице върху държавна земя по силата на Заповед за отреждане № 1308/10.08.1963 г. и описания имот е бил собственост на неговия праводател, по силата на нормата на чл.17а от ЗППДОбП (отм.) респ. сега той е негов собственик и го владее на правно основание, тъй като е придобил собствеността от своя праводател. Ответника не оспорва факта, че владее и ползва процесния имот, респ. части от същия понастоящем, но твърди, че това владение е на действително и годно правно основание, противопоставимо на претенциите на ищеца.
В съдебно заседание ответника редовно призован се представлявала от процесуален представел по пълномощие, който оспорва искът, поддържа дадения от него отговор и моли съда да го отхвърли, като неоснователен и недоказан, като претендира направените поделото разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Ищецът Н.С.Д. е законен наследник като син и низходящ на С.Н.Д. с ЕГН:********** б.ж на гр.Варна починал на 19.06.1992 год., за което е издаден акт за смърт № 1507/19.06.1992 год. от Община варна видно от Удостоверение за наследници № ІV-93/12.02.2003 год. на Община Варна.
Разпечатката съдържа 32 от 116 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85be318a-160d-4119-8b3b-0593f6bcd75f