Определение № 2647 от 27.08.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2647 гр. София, 27.08.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000502239 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.274, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 100742/27.07.2026 г. на И. К. З. срещу Разпореждане № 19695 от 13.07.2026 г. по ч. гр. дело № 11656/2026 г. на Софийски градски съд, с което е върната частната касационна жалба вх. № 59736/04.05.2026 г., подадена от И. К. З. срещу Определение № 8633/17.04.2026 г., постановено по същото дело.

В частната жалба се поддържа, че неправилно администриращият частната касационна жалба съд не се е произнесъл по искането на жалбоподателката З. за сезиране на Конституционния съд, който да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.284, ал. 2 ГПК, вменяваща задължение на касатора да осигури подписването на касационната му жалба от адвокат, под страх от санкциониране чрез връщането й. Изложени са и съображения, че съдът не се е произнесъл и по искането за продължаване на срока за отстраняване на така констатираната нередовност. Искането към Апелативния съд е да сезира Конституционния съд за произнасяне по искането на З. в посочения по-горе смисъл, както и да се отмени атакуваното преграждащо разпореждане.

Частната жалба е подадена в срок и е насочена срещу подлежащ на 1 обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Ищцата И. К. З. е предявила пред Софийския районен съд иск по чл. 49 ЗЗД срещу Върховния административен съд за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от нея от постановеното Определение № 1720/20.02.2025 г. по адм. д. № 1104/2025 г. на ВАС.

С Разпореждане № 114532/21.07.2025 г. исковата молба на З. е върната на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

С Определение № 8633/17.04.2026 г. по ч. гр. д. № 11656/2026 г. на Софийски градски съд, разпореждането за връщане на исковата молба е потвърдено.

Срещу това въззивно определение ищцата З. е подала частна касационна жалба, която с разпореждане от 07.05.2026 г. е оставена без движение за приподписването на същата, както и на изложението на основанията за допускане на касационно обжалване към нея, от адвокат.

С молба от 19.05.2026 г. частната жалбоподателка З. е поискала назначаване на адвокат по реда на закона за правната помощ (ЗПрП), който да приподпише жалбата й, както и приложеното изложение към нея, като с разпореждане от 04.06.2026 г. администриращият съд й е указал, че правна помощ се предоставя само в случаите, в които страната не разполага със средства, за да заплати адвокатско възнаграждение, поради което е изискал от страната да представи Декларация за обстоятелствата по чл. 23, ал. 3 от ЗПрП.

Вместо да представи такава декларация, с молба от 13.06.2026 г. ищцата З. е заявила изрично, че не желае правна помощ, защото няма нужда от такава, като е отправила искане за продължаване на срока за отстраняване на нередовностите в частната касационна жалба, както и за сезиране на Конституционния съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България, който евентуално да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл. 284, ал. 2 ГПК, въвеждаща изискването за приподписване на касационните жалби.

С разпореждане от 24.06.2026 г. съдът е продължил срокът с една седмица, считано от уведомяването, като след изтичането и на този срок, като е констатирал, че нередовнстите на жалбата не са били отстранени, е върнал същата с атакувания съдебен акт.

Разпореждането № 19695 от 13.07.2026 г. по ч. гр. дело № 11656/2026 г. на Софийски градски съд е правилно. За да бъдат редовни, както касационната, така и частната касационна жалби, следва да отговарят на определено съдържание, посочено в чл. 284, ал. 1 ГПК, да бъдат приподписани от адвокат или юрисконсулт, когато касаторът не разполага с юридическа правоспособност (чл. 284, ал. 2 ГПК) и да са комплектовани с приложенията, визирани в чл. 284, ал. 3 ГПК. Съгласно чл. 285, ал. 1 ГПК въззивният съд проверява редовността на жалбата и при констатирани 2 нередовности предоставя на страната възможност и срок да ги отстрани.

Когато нередовностите на жалбата не бъдат отстранени в дадения срок, на основание чл. 286, ал. 1, т.2 ГПК касационната жалба се връща.

Въззивният съд действително не се е произнесъл по искането на частната жалбоподателка за сезиране на Конституционния съд, който да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.284, ал. 2 ГПК, но това не е довело до неправилност на атакувания акт. По искането, поддържано и пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България след изменението в актуалната редакцията от ДВ бр. 106 от 2023 г. предоставя възможност на всеки съд, по искане на страна по делото или служебно, да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретно дело, и Конституцията. Нормата е диспозитивна, а не императивна и не вменява на съда задължение за сезиране на Конституционния съд при всяко отправено искане, а напротив. В случая, при извършената преценка настоящият състав на Апелативен съд – София намира, че предпоставките за сезиране на Конституционния съд не са налице, тъй като не може да бъде обосновано несъответствие на приложимия по конкретното дело процесуален закон, а именно гражданския процесуален кодекс и неговия чл. 284, ал. 2, от една страна, и посочените от жалбоподателката норми на Конституцията, от друга. Изискването за приподписване на касационната жалба от адвокат или юрисконсулт, когато самият жалбоподател не притежава юридическа правоспособност, не нарушава, а обезпечава правото на защита на страната в гражданския процес и неговото надлежно упражняване. Тъй като изискването се отнася в еднаква степен и за двете страни по делото, то не нарушава принципа за равенство на страните в процеса, нито е от естество да ограничава техни права. По изложените съображения се налага изводът, че искането на молителката и ищца в производството И. З. за сезиране на Конституционния съд, който да обяви за противоконституционна разпоредбата на чл.284, ал. 2 ГПК, се явява неоснователно.

Противно на развитите в частната жалба съображения и доводи, съдът се е произнесъл с нарочен акт по искането на ищцата за продължаване на срока за отстраняване на констатираните нередовности в жалбата й, изразяващи се в неподписването на същата от адвокат, като с разпореждане № 17894 от 24.06.2026 г. срокът е продължен с една седмица, считано от съобщаването.

Този срок е изтекъл и нередовностите на са били отстранени. Ето защо в правилно приложение на процесуалния закон администриращият съд е върнал частната жалба, на основание чл. 286, ал. 1, т.2 ГПК.

По изложените съображения атакуваното разпореждане на СГС като правилно следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу, него – оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран, Апелативен съд – София

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба вх. № 100742/27.07.2026 г. на И. К. З. срещу Разпореждане № 19695 от 13.07.2026 г. по ч. гр. дело № 11656/2026 г. на Софийски градски съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4