Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3457 от 19.12.2024, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно търговско дело 1064/2024
Вид
Определение № 3457
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Емилия Василева, Анна Баева, Зорница Хайдукова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3457 гр. София, 19.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емилия Василева

Членове:

Анна Баева

Зорница Хайдукова като разгледа докладваното от Емилия Василева Касационно търговско дело № 20248002901064 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД с ЕИК 121265177, гр. София чрез процесуален представител юрисконсулт С. Й. П. – Х. срещу решение № 35 от 11.01.2024 г. по гр. дело № 2802/2023 г. на Апелативен съд - София, 1 граждански състав, с което е потвърдено решение № 57 от 18.05.2023 г. по гр. дело № 160/2021 г. на Окръжен съд - София, допълнено по реда на чл. 250 ГПК с решение № 86 от 04.08.2023 г. по същото гр. дело, в обжалваните части и ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Х. И. сума в размер 6 200 лв. с ДДС - заплатено адвокатско възнаграждение за защита по въззивните жалби на застрахователното дружество.

Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че въззивният съд е нарушил разпоредбите на чл. 273 ГПК във връзка с чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК пи е приложил закона в неговия обратен, противоположен смисъл - без да е доказана причинно следствената връзка между лишаването на близките от получаване на възнаграждение и 1 полагането на грижи за близък роднина, пострадал тежко при ПТП, без да са доказани претърпените имуществени вреди - разходи за болногледач и без да е съобразена съдебната практика, исковете са уважени в завишен размер.

В приложено към касационната жалба изложение касаторът релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.

280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправни и материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото; решението е очевидно неправилно, тъй като е присъдено високо по размер застрахователно обезщетение за имуществени вреди, без да са реално направени, както за минал период, така и периодично за в бъдеще. В изложението са формулирани следните материалноправни и процесуалноправни въпроси:

1.

Кумулативно ли следва да са налице предпоставките, дадени в разяснение на т. 4 от ППВС № 4/30.10.1975 г. „..когато с гледане на болен се заеме близък сродник, който по тази причина е принуден да не работи другаде по трудов договор и да не получава трудово възнаграждение...“?

2.

Ако близките на тежко пострадал не са работили и преди настъпване на застрахователното събитие поради тяхно желание и воля, то при необходимост да обгрижват свой близък следва ли да бъдат компенсирани, обезвъзмездени за полаганите грижи чрез присъждане на обезщетение за имуществени вреди и как следва да се определи размерът му?

3.

Следва ли да се разшири тълкуването на разяснението в т. 4 от ППВС № 4/30.10.1975 г. и да се присъжда обезщетение и на лица, „...които са лишени от възможността да получават трудово възнаграждение ...“, без да се изследва причината за това?

4.

Подлежи ли на доказване в процеса причината, поради която близки, роднини, които се грижат за болен, пострадал при ПТП не работят и не получават трудово възнаграждение?

5.

Следва ли да се присъди обезщетение за имуществени вреди разходи за болногледач на пострадал при непозволено увреждане, когато разходите не са изплащани реално, а за него са се грижили негови близки, но не се доказва по делото причината, поради която близките, полагащи грижите, не са получавали трудово възнаграждение и не са имали възможност да 2 работят другаде?

5.

Как следва съдът да определи обезщетението за имуществени вреди - разходи за болногледач под формата на помесечно парично обезщетение без пострадалия действително да прави или поема такИ. разходи - като „обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга“; при спазване на законовите изисквания за работно време и почивни дни; като база е стойността на услугите, които се предлагат от специализирани заведения тип Хоспис за 24-часови ежедневни грижи или следва обемът на дължимата грижа да се определя индивидуално според конкретните нужди на пострадалия?

6.

По какъв начин се определят „обичайно необходимите средства за заплащане на такава услуга“ или „нормативно признатите разходи по минимални ставки“ за болногледач?

7.

Задълженията за взаимна грижа, подкрепа, уважение и взаимопомощ, които изпълняват съпруга и деца към тежко болен свой роднина /съпруг, респ. баща/, пострадал при ПТП, имат ли нравствен характер и за тях дължи ли си парично обезщетение?

8.

Обогатяват ли се съпругата и децата на тежко болния съжител, спрямо които той има законово признати права и претенции да иска грижи и издръжка при получаване на обезщетение за имуществени вреди - разходи за болногледач?

9.

Как следва да се определи размерът на дължимото обезщетение за имуществени вреди, свързани с грижи за тежко болен член на семейство, пострадал при ПТП, когато такИ. разходи за грижи са поемани безвъзмездно от членове на семейството - като сигурна и предвидима пропусната възможност да бъде реализиран доход; като вреди, свързани с бъдещо намаляване на имуществото на пострадалия или като претърпяна загуба?

10. Може ли да се приеме, че предоставяната до този момент грижа за близък роднина, пострадал тежко при ПТП, е като изпълнение на морален дълг, а не пропусната полза от получаване на трудови доходи?

11. Как се определя обемът на дължимата грижа за издръжка и гледане на тежко болен роднина, пострадал при непозволено увреждане, и следва ли за в бъдеще да се присъжда обезщетение за имуществени вреди в по-голям обем - за изпълнение от четирима болногледачи, при условие, че до момента тези грижи се осъществяват от двама роднини и същите са приети за достатъчни и 3 според очакваното от пострадалия?

12. В случай, че пострадалият и неговите близки, които се грижат за него сами са се лишили от възможността за ползване на помощ от държавата чрез социални услуги и назначаване на личен асистент следва ли това бездействие да се оцени и приспадне от дължимото обезщетение.

13. Представлява ли форма на непряка дискриминация присъждането на обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за болногледач на лице пострадало при пътно-транспортно произшествие в размери в пъти по-големи от възнаграждението, получавано от асистент/болногледач на хора с увреждания, съгласно програмите за социални услуги, предоставени от държавата?

Ответникът Р. Х. И. от гр. Самоков чрез процесуален представител адвокат С. С. Ч. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не твърди да е налице необходимост от промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, нито необходимост от осъвременяването на тълкуването поради настъпили изменения в законодателството или обществените условия, нито твърди непълнота, неяснота или противоречивост на нормативната уредба, което да налага създаване или осъвременяване на тълкувателна практика.

Поддържа становище за правилност на решението, определяне на размера на обезщетението съобразно дължимата грижа и времето, през което тя трябва да се осъществява, въз основа на събраните доказателства и установената фактическа обстановка.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържат твърдения за касационни основания по чл.

281 ГПК и основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, допълнено 4 по реда на чл. 250 ГПК, в частта, с която ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Х. И. на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ следните суми, представляващи обезщетение за имуществени вреди - разходи за болногледач, причинени вследствие на ПТП на 18.08.2016 г. от застрахован при ответното застрахователно дружество /настоящ касатор/ по застраховка „Гражданска отговорност“: сума в размер 111 550 лв. – обезщетение за периода 08.11.2016 г. до 17.08.2021 г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба - 17.08.2021 г., до окончателното изплащане на сумата; сума в размер 2 000 лв. ежемесечно - обезщетение за периода от 18.08.2021 г. до м. февруари 2023г., ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното плащане; сума в размер 2 500 лв. ежемесечно обезщетение за периода от февруари 2023 г. до настъпване на юридически факт, представляващ основание за изменение на размера или отпадане на задължението за изплащане на присъденото месечно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва върху размера на всяко месечно плащане, считано от осемнадесето число на съответния месец, за който се дължи, до окончателното плащане.

Въззивният съд въз основа на влязло в сила на 22.10.2018 г. споразумение № 71/22.10.2018 г. по НОХД № 87/2018 г. на Районен съд – Самоков съгласно чл. 300 ГПК е приел за установено извършеното виновно от Бейнур Зия Реджеб деяние, съставляващо престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 1, във връзка с чл. 342, ал. 1 НК и причинените в резултат на процесното ПТП телесни увреждания на Р. Х. И., квалифицирани в тяхната съвкупност като тежка телесна повреда по смисъла на чл. 128 НК. Констатирал е наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лекия автомобил с ДК № Е 5936 КТ, чийто водач е причинил процесното ПТП.

Съдебният състав е обсъдил приетите в първоинстанционното производство заключения на съдебно-медицинската експертиза и комплексната съдебно-медицинска и психиатрична експертиза и е установил, че вследствие на процесното ПТП Р. И. е получил тежка съчетана травма черепно-мозъчна, лицево-челюстна, очна и на опорно- двигателния апарат. В обжалвания съдебен акт са описани подробно уврежданията на ищеца, в какво същите се изразяват, какви лечения са проведени в УМБАЛ „Света Анна“ 5 Клиника по лицево-челюстна хирургия, Клиника по неврохирургия и Очна клиника, УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ - отделение по изгаряния и пластична хирургия, Токуда Хоспис София ЕООД. Установено е, че към момента на изготвяне на заключенията на експертизите шест години след травмите при ищеца са налице посттравматична енцефалопатия, квадрипаретичен синдром, психоорганичен синдром, вътрешна хидроцефалия, дискоординационен синдром, тежки зрителни нарушения, 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ. Към момента на прегледа от вещите лица пострадалият се намира в общо увредено съС.ие, в съзнание, контактен, елементарно адекватен, оплаква се от непоС.но, периодично главоболие, обща отпадналост, затруднена и несигурна самостоятелна походка, ограничени движения на дясната ръка, намалено зрение на ляво око, невъзможност за самостоятелно обслужване и преживяване. Посочено е, че ищецът движи четирите крайника в задоволителен обем и сила, без груба асиметрия, юмручният захват е запазен за двете ръце, общо повишен мускулен тонус, оживени надкостно-сухожилни рефлекси, наличие на патологични рефлекси на Хофман и Трьомнер двустранно, ограничени движения на III и IV пръсти за дясната ръка, координационни проби за горни крайници в норма, силно нестабилен в позата на Ромберг; самостоятелната походка е възможна, но силно затруднена, нестабилна, залитаща, а при затваряне на очите горният клепач не покрИ. лявото око.