Решение № 124 от 01.08.2024, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Горна Оряховица, 01.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Анита Ем. Личева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20224120200527 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Г. М. И. е останал недоволен и чрез защитника адв. Н. К. от АК – Велико Търново обжалва наказателно постановление № 7822/22.08.2022 г., издадено от началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т.

2, предл. 3 от същия закон във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства (по-нататък Наредба № 11 от 03.07.2001 г.). Оспорва компетентността на органите, издали акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление. Поддържа, че в наказателното постановление не е посочено надлежно мястото на нарушението. Оспорва резултата от извършеното измерване с електронна мобилна везна и ролетка. Поддържа, че е нарушено изискването актът за установяване на административното нарушение да е съставен в присъствието 1 на повече от един свидетел. Правото на защита на жалбоподателя било нарушено, тъй като в наказателното постановление е посочена разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, която не е посочена в акта. По този начин в наказателното постановление бил посочен състав на нарушение, различен от посочения в акта, поради което наказващият орган на практика предявил на жалбоподателя ново обвинение и го санкционирал за деяние, различно от описаното в акта. Посочената в акта и в постановлението като част от правната квалификация на нарушението разпоредба на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. се отнасяла за извънгабаритните пътни превозни средства, а според фактическите констатации на наказващия орган жалбоподателят е управлявал тежко пътно превозно средство. Поради неприложимостта на посочената разпоредба от наредбата за процесния случай било неясно какво точно наказание е наложил наказващият орган. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление и да присъди на жалбоподателя направените по делото разноски.

В хода на съдебните прения ЗАЩИТНИКЪТ адв. Н. К. поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Допълнително посочва, че според фактическите констатации в наказателното постановление и събраните доказателства жалбоподателят бил наказан за това, че е управлявал претоварено пътно превозно средство, определено като тежко по смисъла на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. От друга страна обаче, наказващият орган се е позовал на разпоредбата на чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от посочената наредба, която се отнася до движение на тежко пътно превозно средство без разрешение. В административнонаказателното производство не бил изследван въпросът дали санкционираното лице е разполагало със съответното разрешение за движение на тежко пътно превозно средство. Поради това наказателното постановление било необосновано като издадено при неизяснена фактическа обстановка. Поддържа също така, че не се установява по категоричен и неоспорим начин фактът на претоварване на пътното превозно средство. По преписката нямало документи за показанията на техническите средства, с които са извършени измерванията. Приложената разпечатка, наподобяваща фискален бон, нямала необходимите индивидуализиращи белези, не била официален документ и не била годна да установи резултата от измерването. Наказващият орган посочил формално обстоятелствата, въз основа на които е индивидуализирал наказанието. Не 2 ставало ясно въз основа на какви критерии е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв. при предвидени в закона граници на наказанието от 500 до 3000 лв. Моли съда да отмени изцяло обжалваното наказателно постановление, а в условията на евентуалност – да намали размера на глобата от 2000 лв. до минималния предвиден в закона размер от 500 лв.

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

ОТДЕЛ „КОНТРОЛ ПО РЕПУБЛИКАНСКАТА ПЪТНА МРЕЖА“ КЪМ

ДИРЕКЦИЯ „АНАЛИЗ НА РИСКА И ОПЕРАТИВЕН КОНТРОЛ“ ПРИ

АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, представляван от пълномощника старши юрисконсулт М. Д., представя писмено становище, с което оспорва жалбата. Поддържа, че нарушението, за което е наказан жалбоподателят, е установено по безспорен начин. Оспорва оплакването, че съставянето на акта в присъствието на един свидетел е нарушение на процесуалните правила.

Неоснователно било и възражението, че разпоредбата на чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗАНН не е посочена в акта за установяване на административното нарушение. Поддържа, че нарушението не е маловажно. Моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.07.2022 г. в 13:40 часа жалбоподателят Г. М. И. управлявал товарен автомобил с 4 оси, с 2 управляеми оси, марка „С.“, модел Г., с рег. № ***, по път I-4 в посока гр. Велико Търново – гр. Търговище. Автомобилът бил натоварен с чакъл (трошен камък) фракция 0/63 mm. В участъка при км 143+600 на посочения по-горе път управляваният от жалбоподателя товарен автомобил бил спрян за проверка от свидетелите Е. Л. С. и Н. М. А. – инспектори в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, които изпълнявали служебните си задължения за контрол по републиканската пътна мрежа. В изпълнение на контролните си правомощия С. и А. извършили измерване на масата, поосовото натоварване и 3 разстоянието между осите на управлявания от И. товарен автомобил. При това измерване установили, че сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на товарния автомобил е 26,470 тона, а разстоянието между осите – 1,40 метра. Въз основа на тези данни и след прилагане на правилото в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., според което допустимата сума от натоварванията на ос на една двойна ос при разстояние между осите от 1,3 до 1,8 метра е 19 тона, контролните органи установили превишение на максимално допустимата сума от натоварванията на двойната задвижваща ос на проверяваното ППС с 7,470 тона.

За така установеното нарушение свидетелят С. съставил против жалбоподателя в негово присъствие и в присъствието на свидетеля А. акт № 9118/26.07.2022 г. за установяване на административно нарушение, в който приел, че като е управлявал товарния автомобил със сума от натоварванията на двойната задвижваща ос, превишаваща с 7,470 тона нормата, установена в чл. 7, ал. 1, т. 5, б. „в“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г., И. е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от ЗДвП във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от цитираната наредба. Жалбоподателят подписал съставения против него акт и получил срещу разписка препис от акта.

На 22.08.2022 г., след като разгледал преписката, образувана по съставения от свидетеля С. акт за установяване на административно нарушение, началникът на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ издала обжалваното наказателно постановление № 7822/22.08.2022 г., с което наложила на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв. на основание чл. 177, ал. 3, т. 1, предл. 3 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 2, предл. 3 от същия закон във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г.

Препис от наказателното постановление бил връчен на жалбоподателя на 26.08.2022 г. На 08.09.2022 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата против постановлението.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите Е. Л.

4

С. и Н. М. А. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протокола за проведеното открито съдебно заседание.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена по предвидения в закона ред пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Актът за установяване на административното нарушение е съставен от компетентен орган (т. II.1 във вр. с т. I.5 от заповедта на л. 22 – 23) и е предявен на нарушителя. На жалбоподателя е била осигурена възможност да изложи възраженията си при подписването на акта и в седемдневен срок от неговото съставяне. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган (заповедта на л. 21) преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити.

Неоснователно е оплакването за ненадлежно посочване на мястото на нарушението. Включеният в акта и в наказателното постановление израз „на път I-4, км 143+600 в посока гр. Велико Търново – гр. Търговище“ определя ясно и недвусмислено мястото, на което жалбоподателят е извършил деянието, за което е наказан.

Актът за установяване на административното нарушение е съставен от свидетеля Е. Л. С. в присъствието на жалбоподателя Г. М. И. и на свидетеля Н.

М. А.. И свидетелят С., и свидетелят А. са присъствали при извършването и установяването на нарушението, поради което е неоснователен доводът за допуснато нарушение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. За разлика от уредбата в НПК в чл. 37 от ЗАНН или в друго приложимо за административнонаказателното производство процесуално правило няма ограничение актът за установяване на административно нарушение да бъде съставен от свидетел, присъствал при извършването или установяване на нарушението. Следователно в процесния случай актът за установяване на административното нарушение е съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при извършване и установяване на нарушението. Всъщност това 5 е масовата практика в административнонаказателната дейност в Република България – нарушенията в преобладаващия брой от случаите се установяват от две длъжностни лица, едното от които съставя акта за установяване на административното нарушение, а другото лице присъства при съставяне на акта и удостоверява с подписа си това обстоятелство.

Освен това следва да се има предвид, че поначало е неоснователен поддържаният от защитника довод, според който използваната в разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН форма за множествено число на думата свидетел изразява изискване актът да се състави в присъствието на най-малко двама свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, които са различни от актосъставителя. Действителното съдържание на правилото е актът да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението независимо от техния брой – един или повече от един. Това съдържание на правилото се разкрива в пълна степен при съпоставката на обсъжданата разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН с разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от същия закон. Според последната при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Изрично посоченият брой на свидетелите в хипотезата на ал. 3 (двама) дава основание за извод, че правилото в ал. 1 на същия член не определя броя на свидетелите, в присъствието на които се съставя актът, а представлява изискване актът да се състави в присъствието на свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението, независимо от техния брой.