Определение № 246 от 17.08.2026, Районен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Монтана, 17.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Частно наказателно дело № 20261630200830 по описа за 2026 година

Производството е по реда и условията на чл.243 ал.5 и сл. НПК.

С Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 16.03.2026 г. на основание чл. 199, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 245, ал. 2 и чл.243, ал.1, т.1 и чл. 24, ал.

1, т. 3 от НПК е възобновено и прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 335/2025 г. по описа на РУ- Монтана, пр. преписка № 5782/2024г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл.131 ал.1, т.12 от НК.

Постановлението е обжалвано от Й. К. Л. от град Монтана. В жалбата се изтъкват доводи, че атакуваното постановление е незаконосъобразно. Излага съображения за непълнота на събрания доказателствен материал. Предвид горното, моли съда да отмени атакуваното постановление на РП-Монтана и се върне ДП на РП-Монтана за продължаване на процесуално – следствените действия.

Доказателствата по делото са писмени – приложеното ДП № 335/2025 г. по описа на РУ-Монтана.

Съдът, като обсъди доводите, наведени в жалбата, във връзка с доказателствата, събрани по досъдебно производство № 335/2025 г. по описа на РУ - Монтана, пр. преписка № 5782/2024 г. на РП - Монтана, преценявайки обосноваността и законосъобразността на атакуваното постановление, намира жалбата за ДОПУСТИМА и подадена в законоустановения срок по чл. 243, ал.

1

4 от НПК от лице, имащо правен интерес. Разгледани по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Наказателното производство е образувано на 20.03.2025 г. по реда на чл.212,ал.1 от НПК и се води за това, че на 03.12.2024 г.в град Монтана са нанесени удари с ръце в областта на главата на Й. К. Л. от гр. Монтана, вследствие на което на Й. К. Л. е причинена лека телесна повреда /временно разстройство на здравето, неопасно за живота/, като деянието е извършено по хулигански подбуди-престъпление по чл.131,ал.1,т.12, предл. първо от НК вр. с чл.130,ал.1 от НК.

По досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действия: приобщени са писмени доказателства, възложени и проведени са ОИМ, проведени са разпити на свидетели, назначена и изготвена е съдебно-медицинска експертиза.

Фактическата обстановка е изяснена от наблюдаващия прокурор, като се споделя от РС Монтана. По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред във възможния обем и пълнота доказателства, имащи съществено значение за правилното му решаване.

В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка:

Й. К. Л. живее в жилищна кооперация в гр.Монтана, ул. „Ч.“ № ХХ,ет.Х,ап.Х от построяването . В същата кооперация живеят и свидетелите:

И.С., К.Б., Л.Б., М.П.

Отношенията между Л. и всеки един от горепосочените лица са влошени, като те не си комуникират. Всеки един от тях споделя в разпитите си, че не поддържа контакт с Л., тъй като е конфликтна и агресивна личност.

Посочват и, че жалбоподателката не желае да заплаща частта от задълженията си за общите консумативи за сградата – като таксата за асансьор.

На 03.12.2024 г., около 16.00 ч., Л. се прибрала от град София, където по нейни данни посетила здравно заведение. Л. следвало да се изкачи до петия етаж посредством стълбите в стълбището, тъй като не заплащала за асансьор.

Същевременно, свидетелката И.С., която живее на първия етаж, сляза по стълбището, като държала в ръцете си порцеланова чаша за кафе. Последната била на гости у свидетелката Б., която живее на втория етаж. Свидетелката С. видяла, че Л. се намира на площадката на първия етаж. С. запитала Л. защо се обажда по телефона на дъщеря – свидетелката М.Б., като отбелязала, че не 2 следва да използва асансьора, предвид, че не заплаща следващите се суми за него. В този момент се разминал с тях свидетелят Л.Б., който възприел отправените реплики от страна на С. към Л., като продължил по стълбите към апартамента си. В разпита си свидетелката Л. заявява, че свидетелката С. започнала да нанася удари в областта на главата, като не може да посочи дали са нанасяни с ръка или друг предмет. Л. твърди, че свид. С. започнала да й нанася удари в областта на главата, като не може да посечи дали същите са били нанесени с ръка или с друг предмет, впоследствие успяла да излезе от кооперацията, да си извика такси и да се придвижи по МБАЛ-Монтана, където раната в областта на главата била обработена и зашита.Видно от изготвения лист за преглед на пациент основната диагноза на св.Л. била „Повърхностна рана в окосмената част на главата“. На следващия ден, Л. посетила съдебен лекар, като й било издадено Съдебно-медицинско удостоверение № 233/2024 г. От заключението на д-р И.Д. – съдебен лекар, е видно, че св.Л. има разкъсно-контузна рана в предната част на дясната теменна област на глава.

От своя страна, свидетелката С. заявява, че на 03.12.2024г., около 16.15 часа, наистина срещнала на площадката на първия етаж на кооперацията, в която живее, своята съседка - св.Й. Л.. Свидетелката С. обаче твърди точно обратното досежно физическото съприкосновение между двете жени. С. е категорична, че не е удряла Л., а именно последната е тази, която е била агресивна, като е хванала с ръце св. С. в областта на китките и започнала да ги извива. Докато се опитвала да се освободи, порцелановата чаша, която държала, се счупила и наранила пръста на дясната ръка на С.. Свид.С. също посетила съдебен лекар на 18.12.2024 г., като й било издадено Съдебномедицинско удостоверение № 241/2024 г. Видно от него при прегледа на свид.С. бил установен белег от добре зараснала порезна рана на крайната фаланга на пети пръст на дясна ръка.

В хода на разследването не се установени свидетели-очевидци на случилото се на 03.12.2024г, на първия етаж на жилищна кооперация в гр.Монтана, ул.„Ч.“ХХ. Самите участници в конфликта заявяват, че не е имало други лица. Никой от разпитаните съседи не е възприел конфликта, не е чул скандал или суматоха. Единствено свидетелката Б. потвърждава, че действително е имало синини по ръцете на св. С., като тя споделила, че са вследствие на стискането на св. Л..

3

Съгласно заключението на изготвената съдебно-медицинска експертиза св.Й. Л. е получила разкъсно-контузна рана в областта на главата. По механизъм увреждането отговаря да е получено от удар с или върху твърд тъп предмет. Увреждането е от естество да причини на Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. касае се за лека телесна повреда, като оздравителният период е от порядъка на две седмици.

С оглед гореизложената фактическа обстановка, настоящата инстанция излага следните правни съображения:

След проведено пълно и задълбочено разследване, в рамките на което е събран доказателствен материал във възможния обем, наблюдаващият делото прокурор изготвил Постановление за прекратяване на наказателното производство на основание член чл.243, ал.1, т.1 от НПК. За да обоснове тезата си, прокурорът се позовал на това, че при разследването не са събрани доказателства, доказващи извършено престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, предл. първо вр. с чл. 130, ал.1 от НК. РП-Монтана приела, че в хода на воденото разследване са извършени всички възможни действия за разкриване на обективната истина, като излага подробни доводи за липса на хулигански подбуди, съгласно предвидения квалифициращ признак на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК. Прокурорът приел, че от събраните доказателства, са налице данни за причинена лека телесна повреда на жалбоподателката, съставомерна по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК, което престъпление се преследва по тъжба на пострадалия. Наказателното производство било спряно на основание чл. 25, ал. 1, т.6 и чл. 50 от НПК, като в 6-месечния законов срок, не са образувани наказателни дела от частен характер. За изготвеното постановление за спиране Й. К. била лично уведомена на 08.07.2025г. След направено запитване на РП-Монтана до РС-Монтана се установява, че към 12.02.2026г. в ЕИСС не са открити образувани дела от частен характер със страна Й. Л.. Предвид горното, прокурорът прекратил досъдебното производство с атакуваното постановление.

Изложената фактическа обстановка е изведена въз основа на анализ на събрания в хода на досъдебното производство доказателствен материал, като отделните доказателства са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. За установяване на фактическата обстановка съдът кредитира с доверие свидетелските показания на разпитаните живущи в кооперацията, досежно 4 изложените факти, че никой от тях не е очевидец на случилото се, както и затова, че именно свидетелката Л. има агресивно и конфликтно поведение спрямо съседите си. Съдът дава вяра и на свидетелските показания на Л. и С. в частта за срещата помежду им, разменените реплики. На следващо място, районният съд кредитира и показанията на свидетелката М.Б. – дъщеря на С..

Същата потвърждава за обажданията, които получава от страна на Л., въпреки, че майка от години е във влошени отношения с нея.

Следва да се кредитира и приобщената справка-характеристика относно С. /л. 49 от ДП/, от която е видно, че е пенсионер, не е криминално проявена, не злоупотребява с алкохол и не контактува с криминално проявени лица.

Съдът изцяло кредитира заключението по изготвената съдебно-медицинска експертиза, същото е изготвено по писмени данни, като е дадено от вещо лице – лекар, специалист в съответната област. Въз основа на същото, се стига до извода, че увреждането на Л. - разкъсно-контузна рана в областта на главата е причинило временно разстройство на здравето, неопасно за живота с оздравителен период от порядъка на две седмици. По естеството си, същото отговаря на характеристиките на лека телесна повреда, като се субсумира под състава на чл. 131, ал. 1 от НК.

В жалбата си, Л. развива доводи, че в хода на досъдебното производство не са събрани данни за здравословното състояние в момента на срещата със свидетелката С.. Изложените твърдения в разпитите , както и в депозираната жалба, че същата е била „със залепено дясно око и още под упойка“, се явяват ирелевантни за инкриминираното деяние. Без правно значение е здравословният статус на пострадалата преди събитията от 03.12.2024г.

Предмет на изследване и доказване са механизма, начина и естеството на получените увреждания на св. Л., за които твърди, че са вследствие на действията на св. С..

Останалите изложени доводи в жалбата съдът намира за неотносими към воденото разследване и не следва да подлага на обсъждане.

На следващо място, правилно прокурорът отбелязал, че в хода на разследването са събрани данни за извършени престъпления от частен характер, като правилно и законосъобразно след изтичане на законоустановения преклузивен 6-месечен срок /осн. чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК/, прекратил наказателното производство.

5

Въз основа на така изложената фактическа обстановка настоящият съд намира постановлението на РП Монтана за прекратяване на наказателното производство за правилно и законосъобразно по същество.

Мотивиран от изложеното и чл.244, ал.5 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура - Монтана от 16.03.2026 г. на основание чл. 199, ал. 1 и ал. 2 вр. с чл. 245, ал. 2 и чл.243, ал.1, т.1 и чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК е възобновено и прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 335/2025 г. по описа на РУМонтана, пр. преписка № 5782/2024 г. на РП - Монтана, образувано за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6