Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 659 от 10.02.2023, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 3985/2022
Вид
Решение № 659
Подписан
10.02.2023
В сила
10.02.2023
Състав
Албена Александрова, Нели Савчева Маринова, Десислава Алексиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Нели С. Маринова

Десислава Алексиева при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело № 20221100503985 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 56159/21 г. по описа на СРС, 125 състав, е признато за установено, че Т. П. П. не дължи чрез принудително изпълнение на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от 500 лв. – главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00 лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми по гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, е издаден изпълнителен лист. С решението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е осъдена да заплати на Т. П. П. сторените по делото разноски в размер на 431,71 лв., от които – 71,71 лв. – държавна такса и 360 лв. – адвокатско възнаграждение.

1

Подадена е въззивна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу решение № 826/07.02.2022 г., постановено по гр. д. № 56159/21 г. по описа на СРС, 125 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон.

Поддържа, че съдът неправилно е приел, че процесното вземане е погасено по давност. Твърди, че изп. дело № 1307/14 г. по описа на ЧСИ Й. Ц. е образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/13 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Поддържа, че последващите тълкувателни решения започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г./ давността не е текла, тъй като за този период са били валидни задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., а от 26.06.2015 г. е започнал да тече 5 – годишния давностен срок, който е следвало да изтече на 26.06.2020 г. Посочва, че съгласно Решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. в страната е било обявено извънредно положение в периода от 13.03.2020 г. до 14.07.2020 г. и съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение за срока на извънредното положение давностните срокове не текат, а с § 12 от Заключителните разпоредби на ЗМДВИП е прието, че посочените срокове продължават да текат след изтичане на 7 – дневния срок от отмяната на извънредното положение, т. е. от 21.07.2020 г. Поддържа, че съгласно чл.

116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия по принудителното изпълнение на вземането, и че прекъсва давността предприемането на кое и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инциатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Твърди, че не е условие за прекъсване на давността постигането на резултат от съответното 2 изпълнително действие. Посочва, че в случая с молбата за образуване на изпълнителното дело от 13.12.2014 г. на ЧСИ е възложено извършването на изпълнителни действия, като на 26.01.2017 г. е поискано налагане на запор върху вземания, на 16.07.2018 г. е поискано налагане на запор върху банкови сметки, на 29.03.2019 г. и на 07.11.2019 г. отново е поискано налагане на запор върху банкови сметки, а на 14.07.2021 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение. Поддържа, че давността е започнала да тече след приемане на тълкувателното решение, и от тази дата до датата на подаване на исковата молба в съда са изисквани и прилагани изпълнителни способи и 5 – годишният давностен срок не е изтекъл. Твърди, че неправилно съдът е приел, че не следва да се вземат предвид изпълнителните способи, извършени след премиране на делото. Счита, че перемпцията е без правно значение за давността, и че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ, тъй като той дължи подчинение на представения и намиращ се при него изпълнителен лист, като новото искане на свой ред прекъсва давността, независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело или не го е образувал в ново дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение като неправилно, и вместо него да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.

Въззиваемият – Т. П. П. е подал отговор на въззивната жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна.

Твърди, че от момента на образуване на изпълнителното дело на 13.12.2014 г. в продължение на две години не искани или извършвани никакви изпълнителни действия, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.12.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т.

8 ГПК. Поддържа, че последващо искане за извършване на изпълнително действие по вече прекратеното изпълнително производство няма да произведе търсения ефект – съдебният изпълнител няма да го извърши, а на взискателя ще бъде указано да образува ново производство, в което да направи валидно искане за извършване на съответното действие. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.

3

12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.

Ищецът Т. П. П. твърди, че на 04.12.2014 г. е издаден изпълнителен лист от СРС, 42 състав, на основание влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 32981/14 г., с който е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата от 500 лв., представляваща главница по договор за паричен заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата в размер на 225,00 лв. – разноски по делото – 25 лв. – държавна такса и 200 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Поддържа, че по молба на взискателя „Агенция за събиране на вземания“ ООД въз основа на изпълнителния лист е образувано изп. дело № 20147840401307 срещу длъжника Т. П. П. на 13.12.2014 г., като в молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ.

Твърди, че след 13.12.2014 г. не са искани и не са извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по силата на закона на 13.12.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Поддържа, че на 26.01.2017 г.

„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, като правоприемник на титуляра по изпълнителния лист, е депозирала молба с искане за извършване на изпълнителни действия, в резултат на което са изпратени запорни съобщения до банки. Твърди, че действията на взискателя и на съдебния изпълнител, предприети по прекратеното изпълнително производство, са незаконосъобразни и не са породили правни последици. Твърди, че всички вземания по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Поддържа, че вземанията за лихви са погасени с изтичането на 3 – годишния давностен срок /чл. 111, б. „в“ ЗЗД/, а за главницата и разноските – с изтичането на общия петгодишен давностен срок /чл. 110 ЗЗД/. Твърди, че последното поискано от титуляра по изпълнителния лист изпълнително действие е с молбата за образуване на изпълнителното дело – 13.12.2014 г., като след

4 тази дата не са искани или извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и делото е било прекратено по силата на закона след изтичането на две години на 13.12.2016 г., а след изтичането на още три години – на 13.12.2019 г. всички вземания по процесния изпълнителен лист са погасени по давност. Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че не дължи на ищеца сумата от 500 лв. – главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва от 17.06.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00 лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК по гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав. Претендира разноски.

Ответникът – „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД оспорва иска като неоснователен. Твърди, че изп. дело № 1307/14 г. по описа на ЧСИ Й. Ц. е образувано по време на действието на ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното производство давност не тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк. дело № 2/13 г. по описа на ОСГТК на ВКС, е дадено противоположно разрешение, като е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност, но давността не се спира. Поддържа, че последващите тълкувателни решения нямат подобно на първоначалните ППВС и ТР обратно действие, и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Твърди, че от датата на образуване на изпълнителното дело до 26.06.2015 г. /датата на приемане на ТР № 2/26.06.2015 г./ давността не е текла, тъй като за този период са били валидни задължителните разяснения, дадени с ППВС № 3/18.11.1980 г., а от 26.06.2015 г. е започнал да тече 5 – годишния давностен срок, който е следвало да изтече на 26.06.2020 г.

Посочва, че взискателят периодично е предприемал изпълнителни действия, 5 поради което счита, че погасителната давност не е изтекла. Поддържа, че не представлява условие за прекъсване на давността постигането на резултат от съответното изпълнителн действие. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Не се спори между страните по делото, а и от изпълнителен лист от 04.12.2014 г., издаден въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 32981/14 г. по описа на СРС, 42 състав, се установява, че длъжникът Т. П. П. е осъден да заплати на кредитора „Агенция за събиране на вземания“ ООД сумата от 500 лв. – главница по договор за заем № 5012270, сключен с „В.К.“ ООД, което вземане е прехвърлено с договор за цесия в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно със законната лихва, считано от 17.06.2014 г. до окончателното плащане, договорна лихва в размер на 420,79 лв. за периода от 28.12.2012 г. до 24.09.2013 г., такса разходи в размер на 200 лв., лихва за забава в размер на 77,09 лв. за периода от 28.01.2013 г. до 16.06.2014 г., както и сумата от 225,00 лв. – разноски по делото – 25,00 лв. – държавна такса и 200,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.