Решение № 588 от 28.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100514520 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на Б. Л. И. срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. N. 11750/04.07.2025г., по изп.д. 685/2021г на ЧСИ У.Д. с рег. N. 858 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение.

В жалбата се излагат доводи за злоупотреба с права на взискателя, и ЧСИ, като делото било образувано като второ такова въз основа на изпълнителен лист издаден за разноски за исков процес, като за вземането по същият исков процес било образувано друго изпълнително дело. Счита също, че размера на разноските е неправилно определен и не било ясно с какво основание са те. Целта била и по двете изпълнителни дела образувани като следствие от едно и също съдебно производство да се съберат разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя и за такси на ЧСИ. Това било недобросъвестно поведение.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че всички права на длъжника са спазени и е посочено за какво ЧСИ начислил такси. Счита жалбата за недопустима тъй като трябвало първо да се поиска намаляване от ЧСИ.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира следното: жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима. Съгласно ТР 2/2015г на ОСГТК на ВКС всеки акт на съдебния изпълнител с който се възлагат на длъжника разноски подлежи на самостоятелно обжалване и конкретно ПДИ. Възможността да се депозира възражение пред ЧСИ е само възможност, но не е процесуална предпоставка за жалба до съда по реда на чл. 435 ГПК.

1

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Жалбоподателя е конституиран в изпълнителното дело по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК, като законен наследник на починалия длъжник Т.-нейн син.

Налице е правоприемство в процеса по силата на закона. Не се твърди отказ от наследство.

На починалата длъжница Т. е връчена на 03.06.2021г. ПДИ с изх. 9713/04.06.2021г.

В тази ПДИ са посочени дължими към нейната дата от наследодателката на жалбоподателя разноски – Такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 207, 68 лева, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 26,25 лева. Тази ПДИ също е акт на ЧСИ по разноските. Срещу него няма подавана жалба. Следователно до този размер наследниците на починалата не могат да оспорват определените в тежест на наследодателя им разноски-наследниците встъпват в процесуалното правоотношение на техния наследодател такова, каквото е то към смъртта и не могат да упражняват права, които е могло да се упражнят от наследодателя, но преклузивните срокове затова са изтекли. Срокът за вече починалата Т. да оспори тези разноски е изтекъл на 17.06.2021г. и възражения за паралелни дела (които са нейни възражения) са недопустими. Разноските и таксите по тази ПДИ след смъртта на Т. се разпределят по равно (по 1/3) между тримата и наследници (нейни деца) или за жалбоподателя дължимата сума е 77,97 лева (207,68:3)+(26,25:3)=77,97.

След ПДИ до наследодателя и до смъртта на 24.02.2025г. от материалите по делото се установява, че ЧСИ е извършил четири справки за починалата (НБД-л.87, за сметки в регистъра на БНБ-л.89 и в НАП-за трудови договори-л. 95 и в НОИ за пенсии-л.96), за които справки има право на 24,00 лева с ДДС по т. 3 от Тарифата, като е заплатил и такси за електронен достъп до регистрите в размер на 2,50 лева които са по т. 31 от Тарифата (л. 97 и л. 101). Изпратена е по поща и призовка от 10.05.2023г. за принудително изпълнение до Т., за което се дължи такса по т. 4 от тарифата в размер на 12,00 лева с ДДС. Общо дължими за горните действия (24+2,5+12) 38,50 лева от които на жалбоподателя се припадат 1/3 или сумата от 12,83 лева. До тук общо дължи 90,80 лева.

В ПДИ до жалбоподателя, обективираща процесния акт по разноските е посочена дължима сума за разноски по изпълнението в размер на 8,75 лева и за такси по тарифата в размер на 227,69 лева към 18.07.2025г.

След смъртта на Т. и до периода към който са определени разноските в ПДИ предмет на делото е извършен разход за удостоверение за наследници от 5,00 лева (т.31 от тарифата), като припадащата се част на жалбоподателя е 1, 67 лева.

Извършени са справки за него в НБД Население (л. 131) и в НАП за декларирано имущество от жалбоподателя (л. 138), за които се дължат такси по т. 3 от 12,00 лева с ДДС. Като е заплатена и такса електронен достъп от 3,60 лева, от която при трима длъжници за жалбоподателя е 1,20 лева. За ПДИ до жалбоподателя се дължат 24,00 лева с ДДС. Общо (24+1,2+12+1,67) 38,87 лева или към 18.07.2025г, към която дата са определени разноските според ПДИ жалбоподателя реално дължи сумата от 129,67 лева, която впрочем включва и сумата 8,75 лева за разноски за изпълнителното дело за които ЧСИ сочи в обясненията си, че са юрисконсултско възнаграждение и съответна част от такса за издаване на ИЛ (сумата е точно 1/3 от сумата 26,25 лева, посочена в ПДИ до праводателката на жалбоподателя и е съобразена от съда в рамките на посочената по-горе сума от 77,97 лева, като неоспорима поради преклузия), а не както е посочено в ПДИ общо 236,44 лева (227,69 + 8,75).

2

От горното се налага извод, че обжалваното постановление за разноски, обективирано в ПДИ от 04.07.2025г следва да се отмени в частта, с която се посочва, че се дължат разноски за изпълнително дело от 8,75 лева и сума за такси по тарифата над размера от 129,67 лева.

Воден от горното и на основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноските по изп. дело 202185880400685г., обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. 11750/04.07.2025г. на ЧСИ У.Д. в частта, с която се приемат разноски по изпълнителното дело към 18.07.2025г. в размер на 8,75 лева, както и в частта с която се приемат разноски към 18.07.2025г. за такси по Тарифата към ЗЧСИ над размера от 129,67 лева .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ в останалата част жалба вх.34210/24.11.2025г., депозирана от Б. Л. И. срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение изх. 11750/04.07.2025г. на ЧСИ У.Д. по изп.д. 685/2021г на ЧСИ У.Д. с рег. N. 858 на КЧСИ.

Решението е окончателно. Заверен препис да се изпрати на ЧСИ Димоларова.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 588 гр. София, 28.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20251100514520 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.

Същото е образувано по жалба на Б. Л. И. срещу постановление за разноски, обективирано в покана за доброволно изпълнение с изх. N. 11750/04.07.2025г., по изп.д. 685/2021г на ЧСИ У.Д. с рег. N. 858 на КЧСИ, образувано по изпълнителен лист, издаден по влязло в сила съдебно решение.

В жалбата се излагат доводи за злоупотреба с права на взискателя, и ЧСИ, като делото било образувано като второ такова въз основа на изпълнителен лист издаден за разноски за исков процес, като за вземането по същият исков процес било образувано друго изпълнително дело. Счита също, че размера на разноските е неправилно определен и не било ясно с какво основание са те. Целта била и по двете изпълнителни дела образувани като следствие от едно и също съдебно производство да се съберат разноски за юрисконсултско възнаграждение на взискателя и за такси на ЧСИ. Това било недобросъвестно поведение.

В писмените мотиви, депозирани от ЧСИ е отразено, че всички права на длъжника са спазени и е посочено за какво ЧСИ начислил такси. Счита жалбата за недопустима тъй като трябвало първо да се поиска намаляване от ЧСИ.

Съдът, като прецени доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона, намира следното: жалба е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е допустима. Съгласно ТР 2/2015г на ОСГТК на ВКС всеки акт на съдебния изпълнител с който се възлагат на длъжника разноски подлежи на самостоятелно обжалване и конкретно ПДИ. Възможността да се депозира възражение пред ЧСИ е само възможност, но не е процесуална предпоставка за жалба до съда по реда на чл. 435 ГПК.

1

Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Жалбоподателя е конституиран в изпълнителното дело по реда на чл. 429, ал. 2 ГПК, като законен наследник на починалия длъжник Т.-нейн син.

Налице е правоприемство в процеса по силата на закона. Не се твърди отказ от наследство.

На починалата длъжница Т. е връчена на 03.06.2021г. ПДИ с изх. 9713/04.06.2021г.

В тази ПДИ са посочени дължими към нейната дата от наследодателката на жалбоподателя разноски – Такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 207, 68 лева, както и разноски по изпълнителното дело в размер на 26,25 лева. Тази ПДИ също е акт на ЧСИ по разноските. Срещу него няма подавана жалба. Следователно до този размер наследниците на починалата не могат да оспорват определените в тежест на наследодателя им разноски-наследниците встъпват в процесуалното правоотношение на техния наследодател такова, каквото е то към смъртта и не могат да упражняват права, които е могло да се упражнят от наследодателя, но преклузивните срокове затова са изтекли. Срокът за вече починалата Т. да оспори тези разноски е изтекъл на 17.06.2021г. и възражения за паралелни дела (които са нейни възражения) са недопустими. Разноските и таксите по тази ПДИ след смъртта на Т. се разпределят по равно (по 1/3) между тримата и наследници (нейни деца) или за жалбоподателя дължимата сума е 77,97 лева (207,68:3)+(26,25:3)=77,97.

След ПДИ до наследодателя и до смъртта на 24.02.2025г. от материалите по делото се установява, че ЧСИ е извършил четири справки за починалата (НБД-л.87, за сметки в регистъра на БНБ-л.89 и в НАП-за трудови договори-л. 95 и в НОИ за пенсии-л.96), за които справки има право на 24,00 лева с ДДС по т. 3 от Тарифата, като е заплатил и такси за електронен достъп до регистрите в размер на 2,50 лева които са по т. 31 от Тарифата (л. 97 и л. 101). Изпратена е по поща и призовка от 10.05.2023г. за принудително изпълнение до Т., за което се дължи такса по т. 4 от тарифата в размер на 12,00 лева с ДДС. Общо дължими за горните действия (24+2,5+12) 38,50 лева от които на жалбоподателя се припадат 1/3 или сумата от 12,83 лева. До тук общо дължи 90,80 лева.

В ПДИ до жалбоподателя, обективираща процесния акт по разноските е посочена дължима сума за разноски по изпълнението в размер на 8,75 лева и за такси по тарифата в размер на 227,69 лева към 18.07.2025г.

След смъртта на Т. и до периода към който са определени разноските в ПДИ предмет на делото е извършен разход за удостоверение за наследници от 5,00 лева (т.31 от тарифата), като припадащата се част на жалбоподателя е 1, 67 лева.