Определение № 359 от 23.06.2023, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 359 гр. Варна, 23.06.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Д. В. Джамбазова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно частно гражданско дело № 20233000500237 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Гитекс“ ЕООД, ЕИК 119001163, чрез процесуалните представители адв. П. Х., адв. Д. Б. и адв. Н. Б., против определение № 1818/11.05.2023г., постановено по гр. д. № 322/2023г. по описа на ВОС, с което производството по предявения от жалбоподателя иск за собственост е прекратено, на основание чл.130 от ГПК.

В жалбата се излагат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Сочи се, че първостепенният съд е достигнал до неправилен извод за наличие на сила на пресъдено нещо, направен единствено въз основа на диспозитива на обезсиленото поради отказ от иска решение по гр.д. № 8141/2021г., който извод не кореспондира на предмета на този иск. Твърди се, че предмет на гр.д. № 8141/2021г. на РС-Варна и в.гр.д. № 1955/2022г. на ОС-Варна е бил отрицателен установителен иск досежно правото на строеж на Й. М. Й. и Д.

С. Й., като основание за възникнало впоследствие право на собственост, поради погасяването му предвид неупражняване в 5-годишен срок. Релевира довод, че всички изводи за наличие на сила на пресъдено нещо следва да се извличат от твърденията на „Гитекс“ ЕООД наведени с исковата молба, по която е образувано гр.д. № 8141/2021г. на РС- Варна и тази, по която е образувано гр.д. № 322/2023г. на ВОС. Излагат се подробни аргументи за това, че заявеният отказ от отрицателен установителен иск против ответниците по жалбата, с който е поискано да бъде установено в отношенията между страните, че ответниците нямат право на строеж не 1 формира сила на пресъдено нещо по отношение на предявен впоследствие положителен установителен иск за собственост на ищцовото дружество на самостоятелен обект в сграда, с административен адрес ***, основан на различни твърдения.

Отправеното до настоящата инстанция е за отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

В срока по чл.276 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците Й. М.

Й. и Д. С. Й., с който оспорват жалбата като неоснователна.

Частната жалба е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. № 322/2023 г. по описа на ОС – Варна е образувано по искова молба на „Гитекс“ ЕООД против Й. М. Й. и Д. С. Й., с която ищцовото дружество е предявило евентуално съединени искове – главен иск за приемане за установено в отношенията между страните, че „Гитекс“ ЕООД е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** по КККР на гр. Варна, район „Приморски“, ***, представляващ жилище, апартамент в жилищна сграда с площ 63.96 кв. м., при граници: СОС с идентификатор № ***, стълбище, дворно място ведно с прилежащите му 0.9474% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, на основание придобито по давност право на строеж върху имота, начиная от м.февруари 2020г. и реализирано от ищцовото дружество през 2021г., след което владението е продължило върху изградения обект – процесния имот, а в условията на евентуалност искове за заплащане на сумата от 89 544 лв., представляваща, съгласно петитума на исковата молба, разликата между стойността на правото на строеж за обекта, което ответникът Й. Й. е закупил през 2011г. и стойността на трансформираното право на строеж в право на собственост вследствие мероприятия и СМР, извършени от ищеца със знанието и без противопоставянето на ответника /подробно индивидуализирани/, ведно с признаване право на задържане, евентуално присъждане на същата сума като сторени разходи за подобряване на имота, с която ищецът обеднял, а ответниците неоснователно се обогатили.

Видно от материалите по делото е, че жалбоподателят е предявил против същите ответници отрицателен установителен иск, имащ за предмет отричане правото им на собственост върху същия недвижим имот, по който иск е било образувано гр.д. № 8141/2021г. на РС – Варна, както и че постановеното по него решение и потвърждаващото го въззивно решение по в.гр.д. № 1955/2022 г. на ОС – Варна са обезсилени от въззивния съд с влязло в сила определение № 589/13.02.2023г. поради направен с молба вх. № 3472/09.02.2023г. отказ от иска, на основание чл.233 ГПК и производството по отрицателният установителен иск е прекратено.

С оглед на това направеният в обжалваното определение извод за 2 недопустимост на предявения положителен установителен иск за собственост е правилен и законосъобразен.

Съдебната практика /изрично посоченото и в мотивите по т.6 от ТР № 7/2014г. на ОСГТК на ВКС/ и теория непротиворечиво приемат, че отказът от иска е волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си. С така направеното волеизявление ищецът се отказва от търсената искова защита, което има за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Съдът е десезиран, поради което не постановява решение за отхвърляне на иска като неоснователен, а прекратява делото. Приема се, че волеизявлението на ищеца по чл.233 ГПК има характер на негово твърдение/признание за неоснователност на иска му /че твърдяното право не съществува или че оспорваното с исковата молба право съществува – последната хипотеза засяга единствено отрицателния установителен иск/, както и като изявление за изоставяне на търсената искова защита, респективно желание на ищеца съдът да се десезира от разглеждане на правния спор. Спорът между страните е окончателно разрешен, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска се прикрепва правния ефект на силата на пресъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. Тази сила на пресъдено нещо се явява абсолютна процесуална пречка за повторното възникване на правото на иск. Предявената впоследствие претенция с идентичен предмет и между същите страни е недопустима, поради което производството следва да бъде прекратено.

Следователно с направения отказ от предявения срещу ответниците отрицателен установителен иск за собственост е налице признание за съществуване на отричаното от настоящия жалбоподател право на собственост в патримониума на ответниците, поради което и формираната сила на пресъдено нещо прави недопустим предявения между същите страни и относно същия имот, но вече като положителен установителен иск за собственост.

Неоснователни са доводите на частния жалбоподател, че предмет на иска по гр.д. № 8141/2021г. е отричане правото на строеж върху процесния имот поради неупражняването му в срок. Съгласно изрично формулирания петитум в исковата молба и при липса на предприети действия по неговото изменение предявеният иск е за отричане правото на собственост на ответниците върху вече изградения апартамент. Отричаното право на строеж е само едно от фактическите твърдения, на които се основа оспорването от ищеца на претендираното от ответниците право на собственост. Именно принадлежността на последното в патримониума на ответниците е предмет на отрицателния установителен иск за собственост. При уважаването му последицата ще бъда отричане правото на собственост като СПН ще преклудира и незаявените от ответника придобивни основания. Отхвърлянето на иска ще означава не само неоснователност на твърденията на ищеца, но и 3 признание, че ответникът е доказал, че е собственик на отричаното от ищеца право на собственост, респ., че ищецът не притежава такова право. При този резултат СПН ще преклудира възможността ищецът да предяви положителен установителен иск за собственост, основан на придобивни основания, настъпили към датата на формиране на СПН. Същата последица, по изложено по-горе, е налице и при извършения отказ от предявения по гр.д. № 8141/2021г. на РС – Варна иск.

В случая жалбоподателят е навел твърдения за придобиване правото на собственост върху процесния апартамент въз основа на придобито по давност в периода от м.февруари 2010г. владение и упражнено право на строеж, което основание безспорно е преклудирано от СПН, формирана по спора, предмет на исковата претенция по гр.д. № 8141/2021г.

Ето защо като е направил извод за недопустимост на предявения пред него иск за собственост ОС-Варна е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1818/11.05.2023 г. постановено по гр. д. № 322/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му на страната с частна жалба пред Върховен касационен съд при условията на чл.280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4