Определение № 13558 от 11.04.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 13558 гр. София, 11.04.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110103608 по описа за 2023 година намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за доклад по делото:

Предявени са от М. Н. С. и Д. К. К. против „..............“ АД субективно активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС за заплащане на суми, представляващи обезщетения за припадащата се на ищците част от гражданските плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствени на страните недвижими имоти – земеделски земи, находящи се в землището на ...................., както следва: 1). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ...................... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786 кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село .................... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване друг вид нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ................ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ............... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ............... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ...................“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ................ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м., за следните стопански години: 2016/2017 г., 2017/2018 г. 2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г., съответно в полза на ищцата М. С. сума в общ размер от 4017 лева и в полза на ищеца Д.

К. сума в общ размер от 2914 лева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 30.09.2022 г. до окончателното им изплащане.

Ищците твърдят, че заедно с ответното дружество „..............“ АД и трети за процеса лица са съсобственици на следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи находящи се в землището на ...................., както следва: 1). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ...................... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 39 786 кв. м.; 2). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село .................... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид 1 нива с площ от 7 548 кв. м.; 3). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село ................ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 9 600 кв. м.; 4). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ............... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 11 399 кв. м.; 5). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ............... с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 7695 кв. м.; 6). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ...................“ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 13 703 кв. м.; 7). поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ................ с трайно предназначение на територията – земеделска земя, начин на трайно ползване - друг вид нива с площ от 36 294 кв. м. с обща площ на земите от 126,025 дка.

Посочва се, че ищцата М. Н. С. е носител на 5/80 идеални части от собствеността върху имотите, от които 10/80 идеални части установени с влезли в сила решение от 14.03.2017 г. и решение от 12.09.2018 г., постановени по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд Ямбол в първа фаза на делбено производство и 10/80 ид. части, придобити по силата на завещателно разпореждане от друг съсобственик – В.Д.Ш., а ищецът Д. К. К. носител на 10/80 идеални части, установени със съдебното решение и като наследник по закон на починалия наследодател К.Д. К.. Изяснява се, че ответникът „..............“ АД притежава собствеността върху 43/80 идеални части. Ищците излага твърдения, че на 07.09.2015 г. третото за процеса лице Ц.А.Ц. - един от съсобствениците на земеделските земи сключил договор за аренда с арендодател А.Я.М. за отдаване под аренда на съсобствените на страните земеделски земи. Посочва се, че за стопанските години 2016/2017 г., 2017/2018 г.

2018/2019 г., 2019/2020 г. и 2020/ 2021 г. ответникът „..............“ АД получил общото арендно плащане, дължимо на всички съсобственици, в т. ч. и частта на ищците, възлизаща на сума в общ размер от 4017 лева за ищцата М. Н. С., според притежаваните от нея 15/80 идеални части от собствеността върху земите, от която: по 709 лева за първите три стопански години и по 945 лева за последните две, както и на сума в общ размер от 2914 лева за ищеца Д. К.

К., според притежаваните от него 10/80 идеални части, от която по 551 лева за първите три стопански години и по 630 лева за последните две. Пред арендодателя ответникът се легитимирал като едноличен собственик на имотите по силата на покупко-продажба съгласно Нотариален акт № 101, том 4, рег. № 9129, дело № 541 от 16.12.2015 г. по описа на нотариус П. К.. С влезлите в сила съдебни решения по гр. дело № 543/2016 г. по описа на Районен съд – Ямбол било признато за установено, че договорът, обективиран в този нотариален акт няма вещнотранслативно действие по отношение правата на ищците. Твърди се, че по този начин ответното дружество, като съсобственик на имотите, макар да не е ползвал същите за задоволяване на на лични и семейни нужди, е получил граждански плодове от тях, но не е заплатил на ищците полагащата им се част от получените плащания, каквото е задължението му съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС. С тези съображения М. Н. С. и Д. К. К. отправят искане ответникът да бъде осъден да им заплати процесните суми под формата на обезщетение за припадащата им се част от гражданските плодове (арендно плащане) от отдаването под аренда на съсобствените на страните недвижими имоти – земеделски земи.

Намират за дължима и претендират и законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба - 30.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземанията.

Претендират присъждане на разноски.

В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответната страна „..............“ АД, чрез законния си представител – изп. директор на дружеството Г. К.а, оспорва исковите претенции като неоснователни. Посочва, че ответникът е публично дружество по см. на 110, ал. 1, т. 1 ЗППЦК и финансова институция съгласно чл. 3а ЗКИ с предмет на дейност: „отпускане на заеми съ средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства и финансов лизинг“. Същото 2 предоставя финансиране на земеделски производители и търговски дружества за закупуване на земеделски земи чрез финансов лизинг. За целта се сключва договор за финансов лизинг и приложение А към същия, в което се посочват конкретните земеделски земи, включени в предмета на договора. По силата на така сключения договор „..............“ АД закупува заявената от лизингополучателя земеделска земя и предоставя владението и ползването на същата на последния срещу заплащането на ежегодна лизингова вноска и с предвидено последващо прехвърляне на собствеността върху земите в полза на лизингополучателя при заплащането на всички лизингови вноски. Ответникът твърди, е в случая между него и третото за процеса лице – земеделски производител Р.А.М. бил сключен договор за финансов лизинг от 25.11.2014 г. в изпълнение на задълженията по който, в качеството си на лизингодател, дружеството придобило собствеността върху процесните земеделски земи, находящи се в землището на .................... с договор за покупко – продажба от 16.12.2015 г.

След това и съгласно клаузата на чл. 9 от договора за финансов лизинг дружеството предоставило същите за ползване на лизингополучателя с правото именно същият да получава всички наеми и ренти по действащите договори, какъвто бил и договорът за аренда от 07.09.2015 г., считано от стопанската 2015/2016 г. Поддържа, че по силата на тристранно споразумение от 16.09.2016 г. ползването на тези имоти било предоставено на земеделския производител С.Г., който е заместил Р.М. като страна по лизинговия договор. Ето защо, „..............“ АД възразява срещу твърденията на ищците, че е получило плащане по договора за аренда, в т.ч. и суми, следващи се на ищците, доколкото няма и право на това. Оспорва арендаторът А.М. да е превеждал пари на дружеството по силата на този договор под формата на рентни плащания. Възразява и срещу претендираните от ищците размери с доводи за тяхната прекомерност, намирайки и за неясен начинът, по който е формирана основата за начисляване на търсените обезщетения. Счита, че така посочените от ищците размери за произволно определени при липса на договорно основание за това. Въвежда възражение и за погасяване по давност на вземанията за стопанска година 2015/2016 г. с изтичане на приложимия тригодишен давностен срок по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични платежи. С тези доводи ответникът „..............“ АД отправя искане за отхвърляне на исковите. Претендира присъждане на разноски.

Съдът, след извършена по реда на чл. 140 ГПК проверка за редовността на исковата молба и допустимостта на предявените със същата искови претенции, намира, че на ищците следва да бъдат дадени указания по реда на чл. 145, ал. 2, вр. чл. 129, ал. 2 ГПК за уточняване на твърденията си относно основанието за получаване именно от ответното дружество на процесните плащания по договора за аренда, като посочат твърдят ли това да е по силата на изрична клауза от този договор и ответникът да е трето ползващо се лице по същия или на друго основание, предвид твърденията, че страна по договора за аренда, в качеството на арендодател е друго лице, различно от ответното дружество- Ц.А.Ц., респ. явява ли се същият праводател на ответното дружество и т.н. Ищците следва да уточнят и начина на формиране на процесните суми в общ размер от 4017 лева за ищцата М. С. и 2914 лева за ищеца К. К. като посочат дали това са суми, равняващи се на част от общо и реално получена от ответника сума под формата на арендно плащане за съответните стопански години и равна на притежаваните от ищците права върху земеделските земи или представляват част, която е следвало да бъде заплатена на ответника като арендно плащане.

Ищците следва да приведат и петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част относно конкретни суми, претендирани в рамките на първите три стопански години, част от общото обезщетение, да посочат общия размер на претендираната от ищеца Д. К. сума (доколкото сборът от сумите за всяка отделна стопанска година се равнява на 2913 лева при заявена от 2914 лева), както и банкова сметка или друг начина на плащане, в случай на уважаване на исковите претенции – арг. чл. 127, ал. 4 ГПК Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявените субективно 3 активно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС, както следва:

В тежест на ищците е да установят, при условията на пълно и главно доказване: 1). наличието на съсобственост между ищците и ответника по отношение на процесните имоти – земеделски земи, при съответните идеални части от правото на собственост; 2). получаване от ответното дружество, в качеството му на съсобственик на граждански плодове – добиви от предоставяне ползването на процесните имоти на трети лица под формата на арендно плащане по договор за аренда от 07.09.2015 г.; 3). общата стойност на получените суми от ответника и стойността на следващата се на всеки от ищците част; 4). изискуемостта на вземанията; 5). настъпване на основание за спиране/прекъсване на давностния срок за вземанията.