Решение № 83 от 31.03.2023, Районен съд - Момчилград

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Момчилград, 31.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Йордан Ив. Геров при участието на секретаря Хюсние Юс. Алиш като разгледа докладваното от Йордан Ив. Геров Гражданско дело № 20235150100024 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск от М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул.Върбица № 15 чрез пълномощник адв.М. М. от АК Пловдив против „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор с предмет на иска: по установителния иск: чл.26, ал.1 от ЗЗД; по осъдителния иск: чл.55, ал.1 от ЗЗД; цена на иска: по установителния иск:

265.50 лева; по осъдителния иск: 265.50 лева.

В исковата си молба ищцата чрез пълномощника си твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г., сключен с ответника и съгласно същия договор ищцата трябвало да върне сумата по кредита която се явява сума от 1065.61 лева, при сума на получаване 1000.00 лева, при ГПР 49.65%, годишен лихвен процент- 38.95 %. Спрямо Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. ищцата трябвало да заплати неустойка в размер на 265.50 лева, подробно описана в Погасителния план към договора. На

21.01.2021г. ищцата е заплатила по Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. сумата в размер на 444 лева .

На 14.05.2021г. е заплатила по Договор за потребителски кредит №116406 от 1

20.11.2020г. сумата в размер на 912.10 лева и погасява ла същия в пълен размер. Счита, че така уговорената клауза за неустойка в чл.10 от Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. спрямо която трябва да заплати неустойка в размер на 265.50 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП .

Развиват се доводи и подробни съображения за нищожност на клаузата за неустойка в чл.10 от Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. С оглед нищожността на регламентираната неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. ищцата не е следвало да заплаща така претендираните суми за неустойка и след като е заплатила сумата от 265.50 лв. представляваща сума заплатена за неустойка по Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. следва ло да и бъде върната, като получена без правно основание, спрямо чл.55 ал.1 от ЗЗД.

Молят съда да приеме, че клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. сключен между ищцата и ответната страна „********“ АД , предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 265.50 лева, е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19, ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143, ал.1 от ЗЗП, чиято невалидност молят да бъде прогласена. Молят съда на основание чл.55 ал.1 пр.1 от ЗЗД, да осъди „********“ АД да заплати на ищцата, сумата в размер на 265.50 лева, недължимо платена по недействителната клауза за неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит №116406 от 20.11.2020г. , ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски по делото.

В съдебно заседание ищцата не се явява и не представлява, като чрез пълномощник адв.М. М. представя писмено становище, с което моли исковете да бъдат уважени така както са предявени и да бъдат присъдени направените разноски по делото по приложен списък съгласно чл.80 от ГПК.

Ответника „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, в едномесечния срок от получаване на преписа от исковата молба действащо чрез пълномощника си ю.к.Н. И. И. е изпратил писмен отговор, който отговаря на изискванията на чл.131, ал.2 от 2

ГПК. Изразява становище, че в случай, че се приеме иска за допустим, молят да се има предвид, че признават същия за основателен, доколкото предмет на настоящото производство, съгласно формулирането искане в петитума било единствено прогласяване на нищожността на клаузата за неустойка по Договор за потребителски кредит № 116406/20.10.2020 г., то в тази връзка именно признават иска за основателен. Считат, че но никакъв начин не са дали повод за завеждане на настоящия иск, поради което молят при постановяване на крайния съдебен акт, на основание чл.78, ал.2 от ГНК, да се възложат разноските изцяло в тежест на ищцата. Допълнителни съображения излага в отговора.

В съдебно заседание не се представлява, като чрез пълномощника си ю.к.Н. И. представят писмено становище, с което поддържат изцяло отговора на исковата молба, с който са признали предявения от ищцовата страна иск за основателен и да не им се възлагат разноски по делото.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На първо място следва да бъде посочено, че съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК няма направено искане от ищеца съдът да прекрати съдебното дирене и да се произнесе с решение съобразно признанието.

Безспорно по делото е установен за доказан факта, че съгласно клауза за неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит № 116406 от 20.11.2020 год. ищцата е заплатила сумата в размер на 265.50 лв., представляваща неустойка съгласно горния договор.

Видно от платежно нареждане ищцата е заплатила сумата в размер на 912.10 лева, с което е погасила кредита си в пълен размер на 14.05.2021 год.

При това положение съдът намира, че исковете са основателни и доказани и следва да бъдат уважени. На първо място искът по чл.26 от ЗЗД следва да бъде уважен, тъй като се касае за нищожен договор, който противоречи по смисъла на добрите нрави на законови разпоредби, а именно: чл.11, чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК във вр.с чл.22 от ЗПК, както и на чл.143, ал.1 от ЗЗП. С уговорената неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит е уговорена такава и заплатена от ищцовата страна в размер, който е над двадесет и пет процента от общата сума на заплатения потребителски 3 кредит. Тази неустойка и клауза е неравноправна и по смисъла на чл.143, т.5 от ЗЗП, тъй като предвижда неустойка, която е необосновано висока.

Следвало е ответната страна като свое задължение преди сключване на договор за кредит да извършва оценка на кредитоспособността на кредитора и при отрицателно такава да откаже сключването на такъв. Следва да бъде повторено, че в такъв висок размер неустойката нарушава принципа на добросъвестност и на справедливост, който е застъпен в гражданските и търговските взаимоотношения.

При това положение с оглед на уважаването на иска по чл.26 от ЗЗД и прогласяването за нищожна на клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит следва да бъде уважен и иска по чл.55, ал.1 предл.първо от ЗЗД, като ответника следва да бъде осъден да заплати на ищцата сумата в размер на 265.50 лв., недължимо платена по недействителна клауза за неустойка по чл.10 от Договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от 17.01.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.

При това положение следва ответната страна да бъде осъдена да заплати на ищцовата сумата в общ размер от 900 лв., представляваща адвокатско възнаграждение от по 400 лв. за двата уважени иска и заплатена д.т. в размер на 100 лв. по сметка на РС Момчилград.

Така определените размери на адвокатските възнаграждения са в минимален размер съгласно Наредба № 1 за минималните размери на адвокатски възнаграждения.

Водим от изложеното съдът,

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожна клаузата на чл.10 от Договор за потребителски кредит № 116406 от 20.11.2020 год., сключен между М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул.Върбица № 15 и „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 265.50 лв., на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, сключена при неспазване на нормите на чл.11 и, чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК, във връзка с чл.22 от ЗПК както и по чл.143, ал.1 от ЗПК.

4

ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, да заплатят на М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул.Върбица № 15, обл.Кърджали, сумата в размер на 265.50 лв., на основание чл.55, ал.1, предложение първо от ЗЗД, ведно със законната лихва считано от 17.01.2023 год. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА „********“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление гр.*****, ул. „Г. С. Р Раковски“ № 147, ап.14, представлявано от В. С. - Изпълнителен директор, да заплатят на М. М. С., ЕГН:**********, с адрес: гр.*****, ул.Върбица № 15, обл.Кърджали сумата в размер на 900 лв., представляваща разноски по делото, адвокатски възнаграждения и платена държавна такса.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Момчилград: _______________________ 5