Решение № 116 от 23.03.2023, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. гр.Н., 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Н., I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Атанаска Д. Ганева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20222150101140 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.

Ищцата З. Ц. Ц. с ЕГН ********** , действаща чрез адв. Д. М., АК гр.

П., със съдебен адрес: гр. П., бул. „П.ш.“ № **, ет. *, ап. * , е предявила против „Ф.Б.“ ЕООД с ЕИК ****, гр. С., ул. „А.М.“ № **, бл. *, вх. *, ет. *, ап. офис ** , иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата от 316,24 лв. представляваща недължимо платена такса за банкова гаранция към фирма партньор, по Договор № 732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.

Ищцата сочи, че е страна по сключен между нея и ответното дружество Договор № 732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г., съгласно който следвало да върне сумата по кредита в размер на 867,76 лева, при сума на получаване: 800 лева, при лихва от 67,76 лева, при ГПР 49,03%, ГЛП 8,47 %. Посочено било, че заемната сума се дължи на 4 вноски с първа падежна дата 14.04.2019г., без да е бил посочен падежът на следващите вноски и срок на договора за кредит. В т. 5 от Договора било посочено, че същият се обезпечава с поръчителство, предоставено от Фератум Банк в полза на ответното дружество, като кредиторът се задължава да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя.

Твърди се, че от справка в интернет страницата на кредитора ищцата установила, че освен главница и възнаградителна лихва, дължи и сумата от 316.24 лева, представляваща такса банкова гаранция към дружеството 1 партньор. В договора за кредит никъде не било посочено, че по задължението за обезпечаване на кредита се дължи такса или комисионна. По този начин общото задължение към ответната страна по Договора било в общ размер на 1184 лева, които били заплатени от ищцата и представлявали 800 лева главница, 67.76 лева - лихва и 316.24 лева - такса банкова гаранция към фирма партньор. Ищцата намира, че сумата в размер на 316.24 лева е недължимо платена, за което излага подробни съображения.

Твърди, че посочената такса за банкова гаранция е в противоречие на разпоредбата на чл. 10а от ЗПК. Сочи, че с предвиждането за заплащане на такса банкова гаранция се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти от размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с ПМС № 426/2014г. Твърди, че по този начин се нарушава принципът на „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.1 пр. 3 от ЗЗД и противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП. Навежда се недействителност на Договора на основание чл. 22, ал. 1 ЗПК. Твърди, че е нарушено правилото на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК. Намира за нарушено и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК - договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В Договора била посочена само абсолютна стойност на ГПР, липсвала ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита и не ставало ясно какво се включвало в ГПР.

В срока по чл. 131 от ГПК за отговор по исковата молба, ответникът „Ф.Б.“ ЕООД, депозира писмен отговор. На първо място излага, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, поради което моли да бъде указано на ищцата да конкретизира откъде произтича претендираната надплатена сума и по какъв начин Ф.Б. е свързана с нея, както и да посочи как е възникнало задължението за нея, като го подкрепи с доказателства. Ответникът сочи, че изложените в исковата молба твърдения за нарушение разпоредбите на ЗПК са бланкетни, недоказани и противоречащи на обективната истина. Намира твърденията на ищцата, че не е посочен размерът на възнаградителната лихва и че същата противоречи на добрите нрави, за неоснователни. Сочи като неснователни и твърденията, че в Договора липсва посочване от какви пера е съставена общо дължимата сума и че в погасителния план не е посочено разпределението на вноските. Излага доводи, че посоченият ГПР в Договора за кредит е в съответствие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договора за кредит и не увеличавало възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Този разход не се включва в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита. Сочи, че в случай, че потребителят е избрал Фератум Банк като поръчител, системата автоматично показва и таксите, 2 които потребителят ще трябва да заплати на Фератум Банк за избраната услуга преди да бъде сключен договорът за кредит. Сочи, че ищецата е била информирана още на етап кандидатстване за размера за възнаграждението за Фератум Банк, ако поиска същото да гарантира изпълнението на задължението на кредитополучателя. Ищецът разполагал с правото си по чл.

29 от ЗПК, което било предвидено и в чл. 9 от Договора. Претендират се разноски.

В проведеното по делото съдебно заседание ищцата не се явява и не се представлява. По делото е депозирана молба от адв. М., в която са изложени подробни съображения за основателност на предявения иск. Представен е списък на разноските.

В съдебното заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт Георгиева, която поддържа отговора на исковата молба и моли искът да бъде отхвърлен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По предявените иск по чл. 55, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че превела сумата от 316,24 лв. - такса за банкова гаранция към фирма-партньор по Договор № 732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г. Следва да докаже твърденията си, че договорът е нищожен. В тежест на ответника е да докаже, че е имало основание за получаването на тази сума, респективно задържане на претендираната сума или погасяване на задължението (плащане или др.), както и че кредиторът е изпълнил задълженията си, произтичащи от императивните правила за защита на потребителите, относно предоставяне на необходимата писмена информация за съдържанието на условията по кредитите, вкл. обективните критерии, въз основа на които разходите могат да се изменят.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК е отделил като безспорно между страните, че между тях е сключен Договор № 732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г.

От приложена от ответника справка се установява, че по Договор за потребителски кредит № 732250 от 15.03.2019г. от ищцата са постъпили плащания на главница от 800 лв. и лихва в размер на 67,76 лв., а сумата от 316,24 лв. се дължи на лицето Фератум Банк, на което е преведена от ответника.

Във връзка с възраженията за нищожност на Договор № 732250 за предоставяне на потребителски кредит от 15.03.2019г. следва да се обърне внимание, че в чл. 5 от договора е предвидено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на дружеството.

От предоставената на ищцата преддоговорна информация (на л. 23 - л.

29 от делото) е вписано, че е налице изискване за обезпечение - Договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от Кредитополучателя. В 3

4.3. от преддоговорната информация е вписано, че кредитополучателят може да избере да сключи договор за гаранция, това не е задължително и разходите – 308,24 лв., не се включват в ГПР. В чл. 2 „Дефиниции" от Общите условия към договора фигурират дефиниции за поръчител и гарант, като общото е, че лицето следва да е одобрено от дружеството - ответник.

От посочените разпоредби е очевидна договорната обвързаност между кредитора и поръчителя (гаранта). В такава насока на първо място е уговорката в чл. 5 от договора за кредит, според която договорът за поръчителство следва да се сключи с одобрено от заемодателя дружество Feratum Bank, за което изрично се твърди и са представени доказателства, че е юридическо лице - партньор на ответника, регистрирано в Република Малта. На това основание е предвидено (в преддоговорната информация) и задължение за сключване на отделен договор за поръчителство от ищцата.

Очевидно сумата от 316,24 лв. е изплатена директно на заемателя, като без значение е обстоятелството дали после е администрирана към Feratum Bank, тъй като последното е въпрос на вътрешните отношения между двете дружества, а няма касателство към ищцата и отношенията с кредитора по договора.

Релевантен в настоящия случай е фактът, че сумата е преведена от ищцата на ответника. Съдът намира, че предвид гореизложените обстоятелства, дългът по кредитното правоотношение и този по договора за поръчителство следва да се разглеждат като едно цяло. Респективно задължението към поръчителя следва да се включи в общия размер на разходите по кредита, доколкото така предвидените клаузи в договора за кредит и преддоговорната информация водят до заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. По този начин е постигнато заобикаляне на чл. 19, ал. 4 от ЗПК относно максималния размер на годишния процент на разходите. По арг. от чл. 19, ал.

4 от ЗПК и Постановление № 426 на МС от 18.12.2014г. максималният размер на годишния процент на разходите не може да надвишава 50 %. В договора за кредит е вписан такъв процент от 49,03 %, като с прибавяне на сумата от 316,24 лв. безспорно разходите ще надвишат 50 %. От своя стр ана последното води до нищожност на клаузата, предвиждаща възнаграждение по договора за поръчителство – арг. от чл. 19, ал. 5 от ЗПК. В същата насока е и съдебната практика на въззивната инстанция - Определение № 261052 от 18.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2807/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № VI261041 от 17.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2762/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас, Определение № 261003 от 14.12.2020г. по в.ч.гр.д. № 2782/2020г. по описа на Окръжен съд Бургас и много други.

Не може да се приеме тезата, че след като в преддоговорната информация е декларирано, че сумата не се включва в годишния процент на разходите, то същата не следва да бъде включвана в него. Значение има характерът на съответната сума, а не направените от ответника декларации в изготвени от него частни документи. Безспорно е, че става въпрос за сума, предвидена само и единствено във връзка с договора за кредит и удържана във връзка с него. Нямат отношение и твърденията, че договорът за гаранция 4 е сключен по желание на ищцата, тъй като от значение е фактическото положение, относимо към конкретния случай, а то е, че е заплатена такса за гаранция, с която разходите по договора за кредит надвишават 50 %. Нещо повече - освен практическото удържане на още 316,24 лв., със сключения договор за поръчителство (и то с дружество - партньор на ответника), не е постигнат друг ефект, който би могъл да мотивира ищцата да избере сключването на договор за гаранция. Както се посочи - от значение са обстоятелствата, свързани с конкретния договор, които сочат към сключването му в нарушение на чл. 19, ал. 5 от ЗПК.

Съгласно чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 (относно годишният процент на разходите), се считат за нищожни, а според чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 26, ал. 4 ЗЗД е предвидено, че нищожността на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните и части.