Решение № 44 от 08.05.2026, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Севлиево, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря Борянка Н. Михова като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20264230200059 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят С. В. П. от гр. София е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 5419013, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата / ЗДвП / и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл.182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 100.00 лева.

В жалбата се твърди, че ЕФ е незаконосъобразен, в подкрепа на което се излагат няколко съображения.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 05.11.2021 г., в 10:52 часа, в гр. Севлиево, на ГП I-4 км. 84+660, община Севлиево, с посока на движение към гр. Велико Търново, бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S 1“ лек автомобил „Шкода Румстър“ с рег. № СВ *** ВН. Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 73 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час, въведено с пътен знак В 26. В последствие 1 била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост на жалб. С. Василев П.. За установеното с автоматизираното техническо средство нарушение от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 5419013, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 на жалб. П., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал.

2, т. 3 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 100.00лева. Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. П. и му бил връчен на 01.02.2026 г.

От приложената към административно-наказателната преписка справка се установява, че посоченият по-горе автомобил е собственост и регистриран на жалб. С.

В. П.. След връчване на фиша жалбоподателят не е депозирал декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, с която да е декларирала, че процесният автомобил на инкриминираната дата е бил управляван от друго лице.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, серия К, № 5419013, издаден от ОДМВР – Габрово, с приложен към него снимков материал; Писмо за съответствие на одобрения тип средства за измерване на скоростта; Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/03.11.2021 г. на Български институт по метрология; Протокол за използване на техническо средство от 05.11.2021 г. с приложен към него снимков материал; Преглед на фиш; Ръководство на потребителя на ARH CAM S1 - извлечение; Справка от АНО.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 01.02.2026 г.

Жалбата е депозирана на 05.02.2026 година, тоест в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Електронният фиш е издаден за извършено нарушение на разпоредбата на чл.

21, ал. 1 от ЗДвП, според която разпоредба, действала към датата на извършване на деянието, при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: 50 за населено място. С ЕФ на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на жалб. П. е наложено наказание глоба в размер от 100.00лева. Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП:

„При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за:

2 териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи”.

С разпоредбата на чл. 182, ал. 2, в редакцията, действала към момента на извършване на деянието, е регламентирано водач, който превиши разрешената скорост в извън населено място, д а се наказва за превишаване от 21 до 30 km/h - с глоба в размер на 100,00 лева.

Жалбоподателят, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Изпраща писмено становище, в което моли съда да уважи жалбата му по изложените в нея съображения за изтекла давност и да отмени електронния фиш.

При проверка законосъобразността на издадения ЕФ съдът намира следното от правна страна: Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП: „При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи“.

В случая, атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което съдът намира, че не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на формално основание.

Ясно е посочено, че фишът е издаден от ОД на МВР Габрово, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл.

189, ал. 4 от ЗДвП, се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на територията на Община Севлиево на гл.път I-4, км. 84+660, т.е. в извън населено място, като скоростта на движение на автомобила е била ограничена до 50 км/ч,, въведена чрез знак В26.

3

Електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради което при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на лицето, което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и НП.

В електронния фиш са посочени и разрешената скорост в този пътен участък от 50 км/ч. и скоростта на движение на автомобила след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта.

Обжалваният електронен фиш правилно е бил издаден на жалб. С . В. П., тъй като същата е собственик на автомобила, заснет с техническото средство. По делото няма данни, а липсва и такова твърдение, жалбоподателят да е посочил лице, което е управлявало автомобила на инкриминираната дата, поради което съдът намира, че с електронния фиш правилно е бил санкционирана С. П.. Собствеността на процесното МПС се установява по безспорен и несъмнен начин от приложената към административно-наказателната преписка справка.

Следва също така да се отбележи, че съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес.

На следващо място съдът следва да отбележи, че от страна на жалбоподателя не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че нарушението, за което е санкциониран с ел.фиш, не е извършено.

Не на последно място съдът държи да отбележи, че от всички, събрани в хода на производството доказателства, се установява, че при установяване на нарушението са били спазени всички изисквания на инструкцията за експлоатация на съответното АТСС.

От анализа на доказателствените източници се достига до недвусмислен извод, че на посочените в електронния фиш дата, час и място с техническо средство преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 е било заснето движение на процесния автомобил със скорост, след приспаднат толеранс, от 73 км. /ч. при ограничение от 50 км. /ч. в и з в ъ н населено място, въведена със знак В 26, с което е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е установено превишение на скоростта с 23 км. /ч.

При така установената фактическа обстановка и въз основа на гореизложеното, съдът намира за доказано по несъмнен начин, че жалбоподателят е осъществил състава 4 на посоченото нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но предвид обстоятелството, че от извършване на нарушението е изтекъл срок по – голям от четири години и шест месеца, съдът намира, че обжалваният електронен фиш следва да бъде отменен само на това основание. В тази връзка следва да се отбележи, че давността е период от време, определен по продължителност от закона, през течение на който, ако носителят на едно субективно право не го упражнява, то се погасява. Давността бива два вида– давност за преследване и давност за изпълнение. Според Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС, сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а не – преклузивни. Те определят т.нар. преследвателска давност, т.е. периода от време, през който следва да бъде наложено наказание на нарушителя за извършеното от него административно нарушение. Преследвателската давност при налагане на наказание с електронния фиш (ЕФ) не е изрично уредена. ЕФ представлява специфичен правен акт, съчетаващ характеристиките на АУАН и на НП, но който не може да бъде приравнен нито на АУАН, нито на НП. Доколкото обаче правомощието на държавата да реализира административно-наказателната отговорност на нарушителя с влязъл в сила електронен фиш не може да бъде неограничено във времето, то следва да се приеме, че с оглед препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН в случая с електронните фишове по аналогия намира приложение чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Следователно от довършването на нарушението започва да тече тригодишен срок за издаване на електронния фиш. В настоящия казус, следва да се има предвид, че ел. фиш е издаден на 11.11.2021 година, т.е. няколко дни след извършване на нарушението. След като бъде издаден ел.фиш, то същият следва да бъде връчен на нарушителя с оглед влизането му в сила. В закона обаче няма предвиден срок, в който следва да бъде връчен посоченият акт. В тази връзка актуален е въпросът за абсолютната давност, която представлява срок, след изтичането на който, независимо от всички спирания и прекъсвания, се изключва наказателното преследване на нарушителя. Доколкото в ЗАНН липсва уредба, която да урежда и абсолютната давност, то с оглед изричното препращане на чл. 11 от ЗАНН по отношение и на нея следва да намерят приложение разпоредбите на общата част на НК. В съдебната практика се приема, че при това производство намира приложение чл. 81, ал. 3 вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК.