Протокол № 411 от 31.03.2023, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 411 гр. Сливен, 24.03.2023 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минчо Ст. Минев при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА

Сложи за разглеждане докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело № 20222230103999 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

Ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител.

Депозирана е молба- вх. № СД-…..5144/23.02.2023г., от негов процесуален представител по пълномощие- адв. Н. К., в която прави изявление, че няма да може да присъства в заседанието, но и искане да бъде даден ход на делото.

Ответникът редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Съдът счита, че не са налице процесуални пречки и

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото.

За изясняване на т.н. предварителни въпроси и фактическата по делото обстановка излага, че от съдържанието на исковата молба може да се направи извод, че твърдението на ищеца е, че има вземане в размерите и на основанията, посочени в исковата молба, за които и е депозирал преди това заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК. В случая заповедно производство се е развило по ч. гр. дело № 2538/2022 г. на Сливенски районен съд. Такава заповед му е издадена, но не и изпълнителен лист, а заповедния съд му е дал указания, че за вземанията си по нея трябва да предяви установителни искове за съществуването им и е сторил това в хипотезата на чл. 415 ал. 1, т.

2 от ГПК.

1

Това именно е принудило ищцовото дружество да заяви вземанията си срещу ответника и в общия исков процес.

Трябва да се отбележи, че исковете са предявени в преклузивния едномесечен срок от получаване на съобщението с указанията на съда. Исковете са подведомствени на съдилищата в Република България; подсъдни са на Районен съд - Сливен както по правилата на родовата, така и на местната подсъдност. Исковете са допустими не само, защото са предявени в срок, а и защото за ищеца е налице правен интерес от тях. Те са: първия за главница в размер на 110,59 лв., а втория за мораторна лихва в размер на 5,44 лв.

Първото вземане е формирано от стойността на доставяна до обект на ответника в с.

Горно Александрово, вода и отвеждане на отпадни води, а второто представлява обезщетение, под формата на мораторна лихва, за вреди от забавата в плащането на главницата. Ищецът черпи права или по-скоро обосновава правния си интерес от установителните искове от обстоятелството, че за вземанията по исковата молба по-рано във времето на „В и К - Сливен” ООД е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, но съда му е указал, че трябва да установи наличието им в исков процес.

Всеки от двата иска е за съществуване на вземането по см.на чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал.1 от ГПК и са положителни установителни.

На ответника е връчен препис от исковата молба. Писмен отговор той не депозира, а и срока по чл. 131 ал. 1 от ГПК е изтекъл.

Не може да се констатира, че е налице признание на факт или право.

Няма обстоятелства по делото, които да не се нуждаят от доказване.

Съдът разпределя доказателствената тежест за страните по следния начин: ищецът следва да установи:

- че ответника е бил потребител на доставяната от него услуга- питейна вода на посочения в исковата молба обект, находящ се в с.Горно Александрово.

- размера на вземането си.

- че за вземането си се е снабдил със заповед за изпълнение.

На ответника не разпределя доказателствена тежест. Все пак указва, че принципно, в производства като тези, в тежест на ответника-длъжник е да докаже, че е погасил задълженията си, напр. чрез плащане.

На основание чл. 146 ал. 2 от ГПК съда УКАЗВА, че ищцовата страна е направила 2 доказателствени искания за установяване на релевантни за делото факти.

Ответникът не е направил доказателствени искания.

На основание чл. 146 ал. 3 от ГПК, съда ДАВА възможност на страните по делото да вземат становище по исковете и в съдебно заседание, както и по доклада и дадените указания.

Съдът докладва писменото изявление на пълномощника-адвокат на ищцовото дружество, че исковете се поддържат. С него представя и карнети- за отчета на потреблението в имота на ответника.

На основание чл. 148 от ГПК съда трябва да се произнесе по доказателствените искания на страните. Такива са направени от ищцовата страна - в исковата молба и съда е взел становище с постановено в закрито съдебно заседание определение № 412 от 07.02.2023 г., като е допуснал за прилагане към настоящото дело ч. гр. дело № 2538 по описа на Сливенски районен съд за 2022 г., тъй като в него се е развило по-рано заповедното производство между същите страни, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЛАГА към настоящото гражданско дело, ч. гр. дело № 2538 по описа на Сливенски районен съд за 2022 г.

Като писмени по делото доказателства следва да бъдат приети приложенията на исковата молба- фактури, издавани от ищцовото дружество, за периода 01.06.2021 г.31.01.2022 г. Същата преценка при същите аргументи съда прави и за представените с депозираната молба от пълномощника на ищеца документи- карнети за отчета на водомера в имота на ответника. Ето защо, съда

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства документите, представени с исковата молба - фактури, издадени от самото дружество за периода 01.06.2021г.31.01.2022г.

ДОПУСКА, ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства представените с молбата вх.№ 5144/ 23.03.2023г. два карнета.

Съдът счита, че съдебното дирене следва да бъде приключено и 3

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и

ДАВА ХОД на УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ

Председателят на съдебния състав докладва писменото изявление на проц.представител на ищеца, че исковете се поддържат, както и искането му по тях съда да се произнесе с неприсъствено решение. Ищецът претендира разноски.

СЪДЪТ: В случая е възможно да се постанови неприсъствено решение, тъй като не е депозиран писмен отговор; ответника не се явява/не се представлява в днешното съдебно заседание, което е първо по делото и не прави искане делото да се гледа в негово отсъствие.

Поради това са налице условията на чл.238 от ГПК.

Налице е и предпоставката по чл.239 ал.1 от ГПК, тъй като исковете са вероятно основателни. Законът изисква при такъв вид решения само вероятна основателност на иска, а не пълно главно доказване. Главният иск е вероятно основателен, защото освен всичко друго не е в тежест на ищеца да доказва отрицателния факт на липсата на плащане от ответника, а в тежест на последния е да докаже плащането, ако такова е извършено. В случая такива доказателства не са ангажирани, а и не бяха оспорени представените от ищеца доказателства, както и твърдяните в исковата молба факти, на които са основани паричните вземания. Така също, ищеца ангажира писмени доказателства- фактури, карнети, които сочат на извод, че самия той е изпълнявал своите задължения.

Вероятната основателност на главния иск налага извод за вероятна основателност и на втория- тъй като той като акцесорен следва съдбата на главния. Така също, съгл.чл.86 от ЗЗД, а и изрична разпоредба на от ОУ на ВиК Сливен, при забава в плащането, длъжника дължи като обезщетение лихва.

С тези аргументи съда съобщи, че ще се произнесе с неприсъствено решение, което ще бъде ОБЯВЕНО на 24.04.2023 г.

Съдът указва, че постановените днес актове не подлежат на обжалване.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.

Заседанието по делото се закри в 09:45 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________

Секретар: _______________________

4