Решение № 3142 от 06.07.2023, Районен съд - Пловдив

Съд: Районен съд - Пловдив
Дело: Гражданско дело 5590/2021
Вид: Решение № 3142
Подписан: 06.07.2023
В сила: 18.02.2025
Състав: Веселин Пламенов Атанасов

Цитирани разпоредби

чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
чл. 243 · Закон за задълженията и договорите
чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
чл. 31, ал.2 · Закон за собствеността

РЕШЕНИЕ

№ 3142 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселин Пл. Атанасов при участието на секретаря Марияна Б. Натова като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело № 20215330105590 по описа за 2021 година

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 31, ал.2 ЗС, чл. 59 ЗЗД и чл.

86 ЗЗД.

Ищец Л. В. Т. чрез адв. В.М. заявява, че ответник К. З. Т. му дължи сумата от:

5 778 лева, която представлява обезщетение за ползата от която ищецът е лишен за периода от 24.05.2019г. - 31.12.2020г. за притежаваната от него 1/2 ид.част от правото на собственост върху дворно място с идентификатор № *** ведно с построената в него сграда с идентификатор № *** по действащата КК и КР на гр. Пловдив с адрес на имота: гр. П., ул.

З. №... за което изпратил писмо-покана от 29.01.2019г – иск по чл. 31, ал.2 ЗС ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба 01.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата;

59,41 лева - мораторна лихва върху горните суми за периода от 29.01.2019г. до 01.04.2021г.

Ищецът заявява, че собствеността е придобил по наследяване от неговия брат З. В.

Т., както и че от 2016г. целия имот се ползва от ответницата и нейното й семейство въпреки отправените писмени покани.

Ето защо се иска осъждането й за горепосочените суми;

Ангажират се доказателства.

Претендират се разноски.

Ответник К. З. Т. чрез адв. П. оспорва предявените искове.

Не оспорва квотите в съсобствеността по отношение на процесния имот в която връзка било образувано дело за делба - гр.д . № 9350/2019г. по описа на РС – Пловдив.

Заявява, че ищецът никога не е бил препятстван да ползва собствеността си като за периода от м. април 2016г. до 23.05.2019г. ответницата ползвала имота като държател по чл.

243 ЗЗД.

За времето от 23.05.2019г. до 31.12.2020г. не е имало писмено поискване по смисъла на чл. 31, ал.2 ЗС, а и освен това ищецът ползва имота като държал негови наследствени вещи.

Иска се отхвърляне на исковете.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.

Видно от нотариален акт за право на собственост, издаден на основание обстоятелствена проверка № 89, том II, дело 599 от 1974 год. на Нотариус при ПРС наследодателят на ищеца В.Т. Т. е признат за собственик на основание давностно владение на процесния недвижим имот.

От представените два броя удостоверения за наследници съответно на В.Т. Т.

/починал на 18.02.1999г. и Н.Г. Т. /негова съпруга починала на 13.12.2018г./ се установява, че след смъртта им имота е наследен от синовете им ищеца по делото - Л. В. Т. и неговия брат З. В. Т. като двамата се легитимират по наследяване на ½ идеална част от правото на собственост върху имота всеки.

С нот.акт № 42/23.05.2019г. на Нотариус Р.Т.а е оформен договор за дарение на ½ ид.част от процесния имот като дарител се явява З. В. Т., а дарен – ответник К. З. Т.

На 05.12.2018 год. и 29.01.2019 год. ищецът чрез пълномощник адв. В.М. отправил до ответницата писмени покани, ведно с проекто-договор за наем на имота, с които я поканил да плаща месечни суми на него и на майка му Н.Т. /с първата покана/ и само на него – с втората, поради факта на ползване само от ищцата на целия процесен имот. В отговор било възразено срещу исканата сума и заявено, че ответницата не ползва целия имот, като било отправено предложение да заплаща сумата от 100 лева, което обаче видно от уведомление от 20.02.2019 год. не било прието, респ. ищецът заявил, че иска освобождаването на втория етаж от жилищната постройка имота, за да настани в него свои наематели, като е поискал извършването на доброволно разпределение ползването на дворното място като само при това условие ищецът щял да приеме, че ответницата не ползвала притежаваната от ищеца ид.част от правото на собственост. На същата дата – 20.02.2019 год. ищецът отправил покана до ответницата за изкупуване от нея на неговата идеална част от къщата и дворното място, респ. имотът да се продаде и получената от продажбата сума да се подели по равно.

С уведомление от 23.05.2019г. ищецът е бил съгласен на продажба на притежаваната от него ½ ид.част от правото на собственост върху процесния имот.

Писмо покана от 05.12.2018г., писмо-покана от 29.01.2019г., уведомление от 20.02.2019г., покана от 20.02.2019г. и уведомление от 25.03.2019г. са били отправени към бащата на ответницата З.Т. и до самата ответница, но същата към този момент не е имала 2 качеството на съсобственик на ½ ид.част от процесния имот – дворно място с къща поради което и за исковия период 24.05.2019г. - 31.12.2020г. няма данни по настоящето дело ответницата да е била канена по реда на чл. 31, ал.2 ЗС, респ. дори да се приеме, че е отправена покана по реда на чл. 31, ал.2 ЗС до ответницата видно от показанията на св. Д.Т. се установява, свидетелят няма спомен ищецът да е искал да ползва имота, като ответницата К. Т. ползвала долния етаж от къщата, който факт се потвърждава и от разпита на св. Р.А., която си спомня, че ответницата живеела на първия етаж, а вторият етаж се използвал за покъщнина. Свидетелят А. си спомня и че ищецът имал ключ за къщата, бил поканен да си вземе ключ след като била сменена ключалката, но ищецът не дошъл затова.

Следователно, при така установената фактология се налага извода затова, че за исковия период от 24.05.2019г. - 31.12.2020г. ответницата не е ползвала изключително целия процесен имот, а само първи етаж от къщата, както и затова че е била предоставена възможност на ищеца за лично ползване на имота. Съгласно трайната съдебна практика /така напр. Определение № 76 от 11.02.2016 год. по гр.дело № 5940/2015 год. на ВКС, 1-во отд./, а и видно от мотивировъчната част на Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 год. по тълк.дело 7/2012 год. на ОСГК на ВКС съсобственикът ползващ съсобствената вещ може да се освободи от задължението си да заплаща обезщетение, ако предложи на този, който му го е отправил да ползва вещта лично според правата си в съсобствеността или ако му осигури възможността реално да упражнява това свое право. В тази връзка правото на обезщетение по чл. 31, ал.2 ЗС възниква за съсобственика в случаите в които същият е бил лишен от фактическа възможност да ползва притежаваната от него ид.част от правото на собственост и след като е изразено желание затова. По делото наличните данни са в насока, че ищецът е искал обезщетение за ползата от която е лишен, без да се съобрази с фактическата възможност, която ответницата му е предоставила да ползва имота съобразно правата си като му е предложила ключ. В допълнение видно от констативносъобразителната част на заключението на вещото лице Л. вторият етаж от жилищната сграда е със следи от теч по тавана около комина и видими пукнатини, поради което и не може да се установи с категоричност, че ищецът въобще е предприел фактически действия по ползването на имота, още повече и видно от всички покани ищецът е претендирал единствено обезщетение, но никъде не е формирал воля и желание да ползва реално собствеността за което да са му били създадени пречки от ответницата.

Ето и защо искът по чл. 31, ал.2 ЗС се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претенцията за периода от 01.02.2019г. до 23.05.2019г. ответницата е ползвала имота на правно основаие до размера на притежаваната ½ ид.част от баща й З. Т., който й е предоставил имота за послужване. При липсата на реално разпределение ползването на имота не може да се приеме, че щом ответницата ползва втория етаж накърнява правото на собственост на ищеца и се обогатява за негова сметка, респ. ищецът също има право да ползва първия етаж, но не е изразил желание затова, респ. не са му били създадени пречки затова поради което и липсва общ юридически факт от който да произтича обедняването за ищеца и обогатяването за ответницата.

Предвид на гореизложеното искът по чл. 59 ЗЗД също подлежи на отхвърляне като неоснователен и недоказан.

Следва да се отхвърли и претенцията за мораторна лихва с оглед на акцесорния й характер.

На основание чл. 78 ГПК в полза на ответницата следва да се присъдят сторените по делото разноски в размер на сумата от 800 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Л. В. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. Ч.

№... ПРОТИВ К. З. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. З. №... за ОСЪЖДАНЕТО й да заплати следните суми:

1 122 лева, която представлява обезщетение за неоснователното обогатяване на ответника за периода от 01.02.2019г. до 23.05.2019г. за ползването на притежаваната от ищеца 1/2 ид.част от гореописания имот – иск по чл. 59 ЗЗД ведно със законната лихва за забава върху сумата считано от датата на подаването на исковата молба 01.04.2021г. до окончателното изплащане на сумата като неоснователен и недоказан;

59,41 лева - мораторна лихва върху горните суми за периода от 29.01.2019г. до 01.04.2021г. като неоснователен и недоказан;

ОСЪЖДА Л. В. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. Ч. №... ДА ЗАПЛАТИ в полза на К. З. Т. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ул. З. №... сумата от 800 лева разноски за настоящата инстанция по гр.д. № 5590/2021г. по описа на РС – Пловдив за заплатено адвокатско възнаграждение;

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________