Определение № 1955 от 17.07.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1955 гр. Пловдив, 17.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна И.

Членове:

И. Анастасов

Борислав Терзиев като разгледа докладваното от Борислав Терзиев Въззивно частно гражданско дело № 20265300501465 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 , във връзка с чл. 83, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на И. Г. Г., с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. Р. И., против Определение от 22.05.2026 г., постановено по гр. дело № 20265330102557 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пловдив, II гр. състав, с което е оставено без уважение искането му за освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по делото.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е извършил съпоставка между материалното състояние на ищеца и размера на дължимите такси и разноски по делото. Излагат се съображения, че получаването на минимална работна заплата не изключва възможността за освобождаване от държавни такси, както и че следва да бъдат отчетени разходите на молителя за наем, консумативи, храна и кредитни задължения.

Поддържа се още, че съдът не е съобразил практиката на Съда на Европейския съюз относно ефективния достъп до правосъдие при потребителски спорове.

Иска се отмяна на обжалваното определение и освобождаване на жалбоподателя от заплащане на държавна такса и депозит за експертиза.

Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доводите в жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Пловдив е образувано по искова молба на И. Г. Г., който е поискал освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 12,78 евро и разноски по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.

От събраните от първоинстанционния съд служебни справки е 1 установено, че ищецът е в трудово правоотношение и получава ежемесечно трудово възнаграждение. Не са представени доказателства за тежко здравословно състояние, трайна неработоспособност или други обективни пречки за реализиране на доходи.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК съдът може да освободи физическо лице от държавни такси и разноски, когато установи, че същото няма достатъчно средства за тяхното заплащане. Преценката е конкретна и се извършва въз основа на всички обстоятелства по делото, включително доходи, имущество, семейно положение, здравословно състояние, възраст и трудова заетост.

Настоящият състав споделя крайния извод на районния съд, че в случая не са налице предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК.

Безспорно е, че жалбоподателят реализира трудови доходи. Самото обстоятелство, че размерът на получаваното възнаграждение е минимален или близък до минималния, не обуславя автоматично освобождаване от държавна такса. Законът изисква да бъде установена липса на достатъчно средства за заплащането , а тежестта за доказване на това обстоятелство е на молителя.

В случая жалбоподателят се позовава на обичайни месечни разходи за наем, храна, консумативи и заем, но не са представени доказателства за конкретния размер на тези задължения и за невъзможност те да бъдат съвместени с изпълнение на задължението за заплащане на държавната такса.

Разходите за издръжка са присъщи за всяко работещо лице и сами по себе си не са достатъчни да обосноват извод за липса на средства по смисъла на закона.

Неоснователно е възражението, че първоинстанционният съд не е съобразил практиката на ВКС относно необходимостта от съпоставка между имущественото състояние на страната и размера на дължимата такса. Дори да се приеме, че мотивите на районния съд са лаконични, въззивният съд разполага с правомощие да извърши самостоятелна преценка на всички релевантни обстоятелства. От наличните по делото данни не може да се направи извод, че заплащането на дължимите такси и разноски би лишило молителя от средства за задоволяване на основните му жизнени потребности.

Не могат да бъдат споделени и доводите относно вероятната основателност на предявения иск. При преценката по чл. 83, ал. 2 ГПК съдът не следва да извършва предварителна оценка на вероятността за уважаване на исковете, нито да изхожда от предположението, че евентуално осъждане на ответника впоследствие ще компенсира направените разноски. Предмет на производството е единствено имущественото състояние на молителя към момента на искането.

Също така не могат да бъдат възприети съображенията, свързани с обществения интерес от съдебен контрол върху дейността на дружествата за бързи кредити. Независимо от характера на спора, освобождаването от държавни такси и разноски е обусловено единствено от наличието на законовите предпоставки по чл. 83, ал. 2 ГПК. Съдът не може да предоставя 2 подобна процесуална привилегия въз основа на естеството на правоотношението или качеството на ответника.

Не се установява и нарушение на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Изискването за заплащане на държавни такси представлява допустимо ограничение на достъпа до съд, когато е предвидено от закона и не води до фактическо лишаване на страната от възможност да защити правата си. В случая не е доказано, че жалбоподателят се намира в такова тежко материално положение, че да е обективно възпрепятстван да упражни правото си на съдебна защита.

Ето защо настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 6358 от 22.05.2026 г., постановено по гр. дело № 20265330102557 по описа за 2026 г. на Районен съд – Пловдив, II гр. състав, с което е оставено без уважение искането на И. Г. Г. за освобождаване от заплащане на държавна такса в размер на 12,78 евро и разноски по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3