Определение № 696 от 11.03.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 696 гр. Бургас, 11.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Мила Г. Димова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно частно гражданско дело № 20242100501955 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл.275 и сл. ГПК, вр. чл.95, ал.5 ГПК.

Бургаският окръжен съд е сезиран с частна жалба, подадена от И. М. Г. от гр.

Бургас против определение № 7361 от 4.12.2024 г., постановено по гр.д.№ 8057/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят излага оплаквания, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Сочи, че следва да бъдат съобразени обстоятелствата, а именно- найвисшият интерес на детето. Твърди, че върху детето са прилагани отчуждаващи практики спрямо бащата, което било видно от психиатричната експертиза на детето, тъй като жалбоподателят не го чувал и виждал постоянно, дори въобще не го чувал по телефон и социални медии, а освен това то казвало „Тати“ на приятеля на майката. Това било видно и от издадения против майката изпълнителен лист затова, че от три месеца детето не му било давано и като частно лице той нямал достъп да изиска жалбите и сигналите до полицията, „Закрила на детето“ и тел.112. Сочи че е трудоспособен и на постоянен трудов договор, но видно от представените пред БРС доказателства му е наложен запор, поради което жалбоподателят живее с минимална работна заплата, а средствата му не са достатъчни за правна помощ. Прилага доказателства- копие от ПДИ, копие от удостоверение за вписвания по партидата му в Службата по вписванията, копие от трудов договор, копие от съдебнопсихологическа експертиза.

Моли обжалваното определение да бъде отменено изцяло.

По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:

Частната жалба е подадена в законния срок, против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, което има правен интерес от обжалването. Същата е допустима и 1 следва да бъде разгледана по същество.

Бургаския окръжен съд, като взе пред вид изложените в жалбата съображения, при съобразяване данните по делото и разпоредбите на закона, намира следното:

Жалбоподателят И. М. Г. е предявил против Д. А. Т. искова молба за разширяване на родителските му права по отношение на сина му А.И.Г., по която е образувано гр.д. № 8057/2024г. по описа на РС- Бургас.

В нея са изложени твърдения, че ответницата нарушава съдебното решение по гр.д.№ 699/2024г. по описа на БРС, като възпрепятства свижданията му с детето на страните и прилага отчуждаващи практики спрямо детето, видно от психиатричната експертиза на детето.

С разпореждане от 27.11.2024г. районният съд е оставил без движение исковата молба, като е указал на ищеца /сега частен жалбоподател/ да представи доказателства за внесена държавна такса, както и да посочи налице ли е изменение на обстоятелствата, което да налага промяна в определения режим на лични отношения, като изложи конкретни искания във връзка с промяната на режима и да формулира ясен петитум на исковата молба.

В срока за отстраняване нередовностите на исковата молба ищецът е подал молба вх.№ 51171/3.12.2024г. по описа на БРС, с искане да му бъде предоставена правна помощ, поради липса на средства за плащане на адвокат. Представил е копие от извлечение от банковата си сметка за периода от 29.03.2024г. до 3.12.2024г., както и копия от представените с жалбата писмени доказателства /трудово договор, удостоверение от Агенцията по вписванията, Служба по вписванията; покана за доброволно изпълнение, СПЕ/.

С определение № 7361 от 4.12.2024г. по гр.д.№ 8057/2024г. Районен съд Бургас е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ на ищеца И. Г.. Посочил е, че разпоредбата на чл.23, ал.2 и ал.4 от ЗПрП предвижда, че по граждански и търговски дела се предоставя правна помощ, когато съдът въз основа на представени доказателства, прецени че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение и интересите на правосъдието изискват това. Посочил е още, че с оглед характера на производството не се налага предоставяне на правна помощ на ищеца по настоящото дело, доколкото при извършване на преценка по искането му съдът се ръководи предимно от интересите на малолетното дете. Освен това районният съд е приел, че не може да се направи обоснована преценка за липсата на достатъчно средства у молителя, който е в трудоспособна възраст, без данни за влошено здравословно състояние, трудово ангажиран и притежава недвижимо имущество.

Въззивният съд е указал на жалбоподателя да представи декларация за имущественото си състояние съобразно изискванията на чл.23, ал.3, т.2 от ЗПрП.

В дадения му срок жалбоподателят е представил декларация за семейно и материално положение с вх.№ 243/8.01.2025г. на БОС, в която са декларирани следните обстоятелства:

1/ че жалбоподателят получава месечен доход от заплата 1400 лв.;

2/ че не е в граждански брак;

3/ че притежава 2 МПС: O. „C.“, произведен 2007г. и ****, произведен през същата година;

Посочил е, че от м.юни 2024г. му е наложен запор.

Фактически и правни изводи:

Въведената от законодателя възможност за безплатна правна помощ е мотивирана от социални съображения и е установена в полза на хора с ниски материални възможности, които иначе биха били възпрепятствани да защитят правата си в съда.

Съгласно чл.5 от ЗПП „Правна помощ се предоставя на физически лица, на основанията предвидени в този или други закони“.

Според чл.23, ал.1 от ЗПП, системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 обхваща 2 случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Случаят не е такъв.

В чл.23, ал.2 от ЗПП е предвидена и втора възможност за предоставяне на правна помощ, а именно, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това.

Въззивната инстанция намира, че не са налице предпоставките на чл.23, ал.2 от ЗПП, тъй като от представените по делото доказателства относно доходите и имущественото състояние на жалбоподателя може да се направи извод, че същия има възможност да заплати адвокатско възнаграждение- същият е трудоспособен, работи по трудово правоотношение и получава по банков път трудово възнаграждение, което макар и да е близко до минималната работна заплата, все пак я надвишава. Обстоятелството, че върху вземанията му по трудовото правоотношение е наложен запор за събиране вземания, касаещи издръжката на малолетното дете на страните, само по себе си не съставлява основание за предоставяне на правна помощ. Освен това жалбоподателят притежава недвижим имот: апартамент в гр.Бургас /върху който е наложена възбрана/, от което следва, че няма разходи за заплащане на наем. Също така жалбоподателят притежава и два автомобила, с които би могъл да се разпореди, за да получи средствата, необходими му за заплащане на адвокатското възнаграждение.. Наред с това съдът съобрази и че с оглед предмета на делото /искане за изменение режима на лични отношения с детето на страните, интересите на правосъдието не налагат участието на адвокат в това производство.

Съгласно чл.23, ал.3 от ГПК, „по граждански и административни дела правна помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът, съответно председателят на НБПП, прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Съдът, съответно председателят на НБПП, формира преценката си, като взема предвид:

1. доходите на лицето или на неговото семейство;

2. имущественото състояние, удостоверено с декларация;

3. семейното положение;

4. здравословното състояние;

5. трудовата заетост;

6. възрастта;

7. други обстоятелства.“

От представената пред въззивната инстанция декларация, се изяснява, че жалбоподателят разполага с имущество и доходи, които му позволяват да заплати адвокатско възнаграждение по делото.

Ето защо Бургаският окръжен съд приема, че искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно.

Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на двете съдебни инстанции, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Настоящото определение не подлежи на касационно обжалване на основание чл.95, ал.6 от ГПК.

Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх.№ 52733 от 12.12.2024г. по описа на РС- Бургас, подадена от И. М. Г. с ЕГН: ********** от ***, против определение № 7361 от 4.12.2024г., постановено по гр.д.№ 8057/2024 г. по описа на РС- Бургас, с което е оставена без уважение молбата му за предоставяне на правна помощ.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4