Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 297 от 18.03.2026, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6604/2025
Вид
Решение № 297
Подписан
18.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
Панайот Рангелов Велчев

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Пловдив, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Панайот Р. Велчев при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно наказателно дело № 20255330206604 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 67 от 21.10.2025 г. издадено от Кмет на ,,Община Марица‘‘ с което на Д. С. Л. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева за извършено от него нарушение по чл. 7, т. 3 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, включително разделно, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово разпространени отпадъци на територията на Община Марица.

Жалбоподателят Д. Л., чрез процесуалния представител адв. Р. обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна уведомена за насроченото открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрисконсулт К. обжалва подадената жалба. Намира същата за неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалваното наказателно постановление.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, 1 поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.

В конкретния случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че 24.03.2025 г. било установено, че в контейнер за битови отпадъци тип ,,бобър‘‘ били изхвърлени строителни отпадъци. Нарушението било констатирано от Д.

Д. – работник ,,чистота‘‘ в с. Бенковски, който извършвал ежедневната проверка на чистотата на населеното място. Съдът бил разположен на ул. ,,12та‘‘ зад сградата на народното читалище ,,Васил Левски 1930‘‘ в с. Бенковски, който бил предназначен единствено за събиране на битови отпадъци. След получаване на сигнала, кметът на с. Бенковски – Т.Б и К.А. – ст. сп. ГС извършили проверка на мястото и констатирали, че има поставена охранителна камера от община ,,Марица‘‘ с цел превенция на нерегламентирано изхвърляне на отпадъци на неразрешени за целта места.

След преглед на записите се установило, че на 22.03.2025 г., около 18:45 часа, от автомобил ,,Пежо‘‘ с рег. № **** с прикачено товарно ремарке, двама мъже изхвърлят в контейнера и около него строителни отпадъци в чували, като замърсената площ около контейнера била около 2 кв.м. След справка в масивите на МВР се установило, че собственик на лекия автомобил е Д. С. Л. с ЕГН: **********. По този начин той бил нарушил горепосочената Наредба.

В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Е. К., която потвърди отразеното от нея в АУАН.

По инициатива на жалбоподателя беше разпитан свидетелят С. Л. – баща на жалбоподателя, като същият заяви, че му се бил обадил кметът на село Бенковски и го повикал за да му съобщи, че синът му е изхвърлил строителни отпадъци.

Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства, доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.

Наказателното постановление подлежи на отмяна, доколкото неправилно е приложен процесуалния закон.

Според чл. 34 ЗАНН не се образува административно-наказателно 2 производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.

Съгласно Тълкувателно постановление 1/2015 на ВКС и ВАС сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни, като с тяхното изтичане държавата губи възможността да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение, включително и да накаже дееца за извършеното нарушение.

Според трайната съдебна практика нарушителят се счита за открит, когато наказващият орган разполага с необходимите и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, тоест когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то действие или бездействие на конкретно лице, което поведение от обективна страна сочи на допуснато административно нарушение.

В този смисъл законодателят разграничава понятията „откриване на нарушителя“ и „установяване на нарушението по несъмнен начин“, като именно с първата от посочените активности е свързано течението на давностния срок по чл. 34 ЗАНН, докато установяването на нарушението по несъмнен начин е последваща дейност, относима към реализирането на административно-наказателната отговорност и нейната индивидуализация.

Като принципно положение обаче, въпросът за откриването на нарушителя е чисто фактически, като във всеки случай следва да се преценява от кой момент администрацията е разполагала с достатъчно конкретни данни за извършен от обективна страна административен състав и че именно наказаното лице е правонарушителя.

Във всички случаи обаче, за да се счита за открит нарушителя е напълно достатъчно администрацията да разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и самоличността му, без тази дейност да е обвързана с формални процедури, а още по-малко с юридическото оформяне и подписване на актове, които финализират проверката. Водещият принцип е, че когато контролният орган разполага с достатъчно данни за извършеното нарушение и нарушителя, той не може чрез неоправдано забавяне да извърши нужните проверки или да състави съответните финализиращи проверката актове (които са за вътрешна употреба и са непротивопоставими на трети лица), на практика да продължава в нарушение на закона установените давностни срокове.

3

В конкретния случай, според актосъставителя и наказващия орган, нарушението е било извършено на 22.03.2025 г. и същото е било открито от лицето Д. Д. – работник в ,,Чистота‘‘ в кметство с. Бенковски на 24.03.2025 г.

В констативен протокол от 24.03.2025 г. е посочено, че като нарушител е бил установен именно жалбоподателят Д. С. Л. с ЕГН: **********, като е било предложено нарушителят да бъде санкциониран съгласно действащото българско законодателство. Името това е и моментът, когато самоличността на извършителя на нарушението е била установена и започва да тече предвиденият 3-месечен срок в чл. 34, ал. 1 ЗАНН за съставяне на АУАН, като крайният момент за това е 24.06.2025 г. АУАН е съставен на 02.09.2025 г., поради което се е достигнало и до опорочаване на цялото административнонаказателно производство и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 63, ал.3 ЗАНН право на разноски има жалбоподателят. Същият е доказал реалното заплащане на 200 лева адвокатски хонорар за процесуално представителство в производството.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, 26 н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 67 от 21.10.2025 г. издадено от Кмет на ,,Община Марица‘‘ с което на Д. С. Л. с ЕГН: ********** е било наложено административно наказание ,,глоба‘‘ в размер от 300 лева /с равностойност в евро 153,39/ за извършено от него нарушение по чл. 7, т. 3 от Наредбата за условията и реда за изхвърляне, събиране, включително разделно, транспортиране, претоварване, оползотворяване и обезвреждане на битови, строителни, включително биоотпадъци, опасни битови отпадъци и масово разпространени отпадъци на територията на Община Марица.

ОСЪЖДА Община Марица да заплати на Д. С. Л. с ЕГН: ********** сумата в размер от 102,26 евро, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5