Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 4939 от 13.03.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 270/2025
Вид
Определение № 4939
Подписан
13.03.2025
В сила
13.03.2025
Състав
Десислава Зисова, Кирил Стайков Петров, Валерия Банкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 577, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.264 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл.264, ал.1 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
  • чл. 23, ал. 6 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
  • чл.32а · Правилник за вписванията
  • чл.6, ал.3 · Правилник за вписванията
  • чл.8 · Правилник за вписванията
  • чл.8, ал.2 · Правилник за вписванията
  • чл. 7а · Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията
  • чл.263г, ал.1 · Търговски закон

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4939 гр. София, 13.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-К, в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова

Членове:

Валерия Банкова

Кирил Ст. Петров като разгледа докладваното от Десислава Зисова Въззивно частно гражданско дело № 20251100500270 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 577, ал. 1 ГПК.

Образувано е по жалба от Анамар Дивелъпмънт АД и Булкон Бета ЕООД срещу определение № 1423/18.11.2024 г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд, с което с което е отказано вписване на преобразуване по реда на ТЗ по заявление вх. рег. №90979/18.01.2024 г.

Жалбоподателите поддържат, че отказът за вписване е неправилен.

Оспорват извода на съдията по вписванията за липса на валидно сезиране, като сочат, че заявлението за вписване е подадено лично от изрично упълномощен от законните представители на молителите пълномощник. Към жалбата представят ново подписано заявление. Възразяват срещу съображенията в обжалвания акт, че не са представени два идентични екземпляра от документа за вписване – удостоверение от Търговския регистър за вписано обстоятелство, като считат че различните изходящи номера на представените три броя удостоверения удостоверяват едно и също обстоятелство – вписано преобразуване чрез отделяне с преобразуващо дружество Анамар Дивелъпмънт АД и правоприемник - Булкон Бета ЕООД и Индустриален Парк-Петърч ООД. Твърдят, че ТРРЮЛНЦ не предоставя възможност за издаване на повече от едно удостоверение с идентичен изходящ номер. Оспорват и довода в обжалвания акт, че представеният договор за преобразуване не е в предвидената по закон форма - писмена с нотариална заверка на подписите, като сочат, че по преписката е представен както 1 нотариално заверен препис на договора за преобразуване с нотариална заверка на подписите, така и копие на договора за преобразуване с нотариална заверка на подписите. Отделно се позовават на обстоятелството, че посоченият договор за преобразуване е обявен по партидата на Анамар дивелъпмънт АД в ТРРЮЛНЦ и съгласно чл.23, ал.6 ЗТР „държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките, нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър и в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.“. Считат за незаконосъобразен довода на съдията по вписванията за липса на представен заключителен баланс, като твърдят, че такъв не се съставя при преобразуване с отделяне, въпреки което представят заключителен баланс с частната жалба. Оспорват изискванията на съдията по вписване да бъдат представени оригинални кадастрални скици и да липсват данъчни задължения на прехвърлителя съгласно чл.264 ДОПК. Сочат че изискванията на чл.264 ДОПК се прилагат при разпореждане с имот, каквото при преобразуване на търговско дружество няма, доколкото представлява правоприемство. За пълнота представят оригинални кадастрални скици и удостоверение за липса на данъчни задължения на преобразуващото се дружество. Представят и платежното нареждане, заверено от страна по акта, съобразно изискванията на чл. 7а ТДТСАВ, във връзка с доводите в обжалвания акт, че платежното нареждане за заплатена държавна такса не отговаря на посочената разпоредба.

Съдът намира следното:

Съдията по вписванията е сезиран със заявление вх. рег.

№90979/18.01.2024 г. за вписване на преобразуване по реда на чл.263г, ал.1 ТЗ на Анамар Дивелъпмънт АД, ЕИК 175045672, чрез отделяне от него в приемащо дружество Индустриален Парк-Петърч ООД, ЕИК 175430383 и новоучредено дружеството Булкон Бета ЕООД, ЕИК 207319878, като при това преобразуване е извършено прехвърляне на собствеността на недвижими имоти от Анамар Дивелъпмънт АД в полза на Булкон Бета ЕООД.

С обжалвания акт съдията по вписванията е отказал да разпореди 2 вписване на преобразуването. Съображенията в обжалвания акт са следните:

1. Не е налице валидно сезиране, тъй като заявлението, по което е образувано производството, не е подписано; 2. Подлежащият на вписване акт – удостоверението от ТР, заедно с договора за преобразуване, не са представени съгласно изискванията на чл.8 ПВ – в поне два екземпляра за удостоверението и в писмена форма с нотариална заверка на подписите за договора, тъй като представените удостоверения (3 бр.) са с различни изходящи номера, а договорът е представен в удостоверен от нотариуса препис, а не в оригинал с нотариална заверка на подписите; 3. Не е представен заключителен баланс на преобразуващото се дружество, за да бъде определена от него държавната такса за вписването; 4. Не са спазени изискванията по чл.6, ал.3 за представяне на скица, издадена от АГКК или нотариално удостоверен препис от такава за имотите, а са представени единствено 8 бр. копия от кадастрални скици; 5. Прехвърлителят не отговаря на изискванията на чл.264 ДОПК - при служебно извършената от съдията по вписванията проверка в базата данни на НАП по партидата на преобразуващото се дружество - Анамар Дивелъпмънт АД са налице непогасени задължения за данъци; 6. Приложената разпечатка на платежен документ за заплатената такса не е оформена според изискванията на чл.7а от ТДСАВ - не е извършена необходимата според посочената норма заверка на документа. По изложените съображения съдията по вписванията е отказал да извърши действието, за което е сезиран.

Заявлението, по което е образувано производството, изхожда от процесуално легитимирани лица – преобразуващото се дружество Анамар Дивелъпмънт АД и правоприемника Булкон Бета ЕООД, представлявани от упълномощен адвокат, но не съдържа подпис на подател. Законосъобразен е изводът на съдията по вписвания, че сезирането е нередовно. Съгласно т.1 от ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, разпоредбата на чл.129 ал.2 от Гражданския процесуален кодекс е неприложима в производството по вписване на актове относно недвижими имоти. В хипотезата на нередовност на молбата за вписване, съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ съгласно чл.32а от Правилника за вписванията, без да може да дава указания за отстраняване на нередовността. В същото време доколкото с частната жалба и допълнителна молба от 03.01.2025 г. жалбоподателите са депозирали ново подписано заявление, тази нередовност е отстранена. В производството по обжалване на отказите на съдиите по вписванията въззивната инстанция 3 действа като неограничен въззив и е длъжна да обсъди и вземе предвид и доказателствата, относими към редовността на заявлението, които са представени в надлежно за пръв път с частната жалба срещу постановения отказ за вписване – така определение № 60085 от 21.06.2021 г. по ч. гр. д. № 1404/2021 г., Г. К., І Г. О. на ВКС. В цитираното определение, постановено по реда на чл.290 ПГК, се приема, че съобразно указанията, дадени в ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС „разпоредбата на чл. 278, ал. 2 ГПК въвежда съществено отклонение от една от характеристиките на ограничения въззив, предоставяйки възможност делото да бъде попълвано с нови факти и доказателства пред въззивната инстанция без ограничения, както и че това е основен белег на пълното (същинско) въззивно обжалване, позволяващо да бъдат коригирани не само грешките, допуснати от първоинстанционния съд, но и тези, допуснати от страните. Разяснено е, че по този начин в уредбата на обжалването на определения и разпореждания законодателят е дал превес на принципа за установяване на обективната истина (чл. 10 ГПК) пред изискването за процесуална дисциплина и свързаното с него концентрационно начало.“. Ето защо и с оглед последващо представяне на подписан екземпляр от заявлението, съдът приема, че е налице редовно сезиране по смисъла на чл.8 ПВ.

Незаконосъобразни са доводите в обжалвания акт, че подлежащият на вписване акт – удостоверение от ТРРЮЛНЦ, заедно с договора за преобразуване, не са представени съгласно изискванията на чл.8 ПВ – в поне два екземпляра за удостоверението и в писмена форма с нотариална заверка на подписите за договора. Представените от молителите три броя удостоверения, издадени на 14.11.2024 г. и удостоверяващи вписани обстоятелства по партидата на молителя Анамар Дивелъпмънт АД, са по същество идентични екземпляри на документ – официален свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в Агенция по вписванията, удостоверяващ вписано преобразуване по партидата на молителя в ТРРЮЛНЦ. Посоченият изходящ номер не представлява част от удостоверителното изявление в документа, поради което техническите особености на деловодното генериране на номер не следва да водят до извод за разлики относно удостовереното обстоятелство, за което е издаден документа.

В противоречие с практиката на ВКС по чл.290 ГПК е и изводът на съдията по вписванията, че представеният за вписване договор не е в 4 предвидената от закона форма – писмена, с нотариална заверка на подписите, тъй като представеният нотариално удостоверен препис от договора се явява неподлежащ на вписване. Така според определение №726 от 07.03.2025 г., постановено по т.д. №258/2025 г. на ВКС, ТК, I ТО, представянето на незаверен препис от документа, въз основа на който е извършено вписването в търговския регистър, съставлява обстоятелство, относно което е извършено вписване по смисъла на чл. 23, ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ, и поради това доказването му от молителя в производство пред държавен орган не е необходимо.

„Действително, служебната проверка в регистъра не може да замести документа, който трябва да бъде подреден в книгата и да бъде представен от самия заявител, но тя е дължима, когато този документ е представен, както в случая, а няма официално заверяване на идентичността му с оригиналния акт, обективиращ подлежащото на вписване обстоятелство и достъпен в друг регистър“ – определение №726 от 07.03.2025 г., постановено по т.д. №258/2025 г. на ВКС, ТК, I ТО. В настоящия случай страната е представила официално заверен препис, което законът – чл.8, ал.2 ПВ позволява, а при служебна проверка по партидата на молителя съдията по вписванията може лично да провери верността на представения препис с оригиналния акт, чиито електронен образ е достъпен в ТРРЮЛНЦ.

Изпълнено е от молителите изискването за внасяне на дължимата държавна такса и представяне на оригинали (а не в препис) на скици, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър за процесните имоти. Видно от представената със заявлението справка за процесните имоти, заведени като дълготрайни материални активи – земи, отчетната им стойност съгласно счетоводните записвания на правоприемника е общо 1 071 328,38 лв.

Сумата съответства на представеното с частната жалба извлечение от заключителния баланс към 27.03.2023 г. на праводателя във връзка с преобразуване чрез отделяне. Видно от представените удостоверения за данъчни оценки на процесните имоти, общата стойност на данъчните им оценки е 12 739,60 лв. Съгласно задължителните указания, дадени в т.3 на ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, дължимата такса се определя по чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенция по вписванията, като за база се взема балансовата стойност на недвижимите имоти по заключителния баланс на дружеството - праводател, но не по-малко от данъчната оценка. В случая дължимата такса в размер на 0,1 на сто от цената по заключителния баланс е 5

1 071,33 лв. Представеното платежно нареждане, което в екземпляра, представен към частната жалба е заверено от страна по акта, удостоверява заплатена по електронен път такса в размер на 1 071,33 лв. С частната жалба са представени още скици на имотите, издадени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър, съобразно изискванията на чл.6, ал.3 ПВ. Ето защо съдът приема, че по делото са представени необходимите документи за определяне на дължимата държавна такса и същата е заплатена в дължимия размер съобразно оформена според изискванията на чл.7а от ТДСАВ разпечатка на платежен документ, както и оригинални кадастрални скици на имотите.