Решение № 19816 от 04.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19816 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20231110140286 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл.

79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземания за продажна цена на доставена топлинна енергия, цена на предоставена услуга за дялово разпределение и мораторна лихва за забава в плащането на цената.

Ищецът ... твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия до имот - ..., находящ се на адрес: ..., като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията. Обосновава правния си интерес от водене на установителен иск с обстоятелството, че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Моли да се приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 992,42 лева – главница, представляваща стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2019 г. до м.04.2021 г., и сумата 17,77 лева – главница за цена на услуга за дялово разпределение за периода м.10.2019 г. – м.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 09.11.2022 г./ до окончателното изпълнение на вземанията, и сумата 166,15 лева – мораторно 1 обезщетение за забава за периода от 15.09.2020 г. до 20.10.2022 г., начислено върху главницата за стойност на потребена и незаплатена топлинна енергия, и сумата 4,01 лева мораторно обезщетение за забава за периода 01.12.2019 г. до 20.10.2022 г., начислено върху главницата за цена на услуга за дялово разпределение. Сочи, че тези суми съставляват половината от размера на дължимите задължения, доколкото за другата половина отговаря другият собственик, С. Г. К. срещу която има издаден изпълнителен лист в проведеното заповедно производство. Претендира разноски.

Ответникът И. И. К. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва, че е потребител на топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва до имота да е доставена топлинна енергия в претендираното количество, дължимостта на цената на услугата за дялово разпределение, както и на вземанията за лихви. Релевира възражение за недължимост на вземанията поради изтекъл срок на погасителната давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски

Третото лице – помагач ... не изразява становище по същество на спора.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:

Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.

Ищецът ... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. И. К. и С. Г. К. което съдът е уважил изцяло като е издал заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 16.01.2023 г., разпореждайки длъжниците да заплатят претендираните вземания. След връчване на заповедта за изпълнение длъжникът – С. Г. К. не е възразил и срещу него е издаден изпълнителен лист. На длъжника И. И. К. заповедта за изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на заявителя – сега ищеца е производството, са дадени указания да предяви искове за установяване на вземанията си.

Към началния момент на процесния период е действал Законът за енергетиката /обн.

ДВ 107/ 09.12.2003г./, съгласно който договорът за продажба на топлинна енергия е неформален и се счита сключен при доставяне на топлинна енергия от страна на топлопреносното дружество и ползването й от потребителя. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ (изм.

- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) потребители /клиенти/ на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху топлоснабдени имоти в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.

След като посочената законова разпоредба свързва качеството на потребител на топлинна енергия за определен имот с притежанието на правото на собственост или вещно право на ползване върху този имот, то собственикът или ползвателят имат качеството на потребител на топлинна енергия от датата на придобиване на съответното право върху имота и съответно по силата на това обстоятелство от тази дата са и в договорни отношения 2 с ищцовото дружество.

По делото се установява, че по силата на договор за продажба на държавен имот, сключен по реда на Наредбата за държавни имоти от 1986 г., на 12.02.1986 г. ... продава на И.

И. К. и С. Г. К.а следния недвижи имот: ..., находящ се в жилищна сграда – ..., в жилищен комплекс .... Предвид липсата на други данни за промяна в собствеността върху имота след 12.02.1986 г., а напротив налице са данни за ипотекиране на жилището от И. И. К. и С. Г. К.а по силата на Нотариален акт № 99/ 2006 г. за учредяване на договорна ипотека, с което разпоредително действие същите потвърждават качеството си на негови собственици, съдът намира, че ответникът е бил собственик на 1/2 идеална част от процесния недвижим имот през целия процесен период. Ето защо в качеството на титуляр на 1/2 идеална част от правото на собственост върху жилището, ответникът е и страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае обект с абонатен № ....

По делото не се оспорва, а и се установява от приложените към исковата молба писмени доказателства, че топлоснабденият имот се нахождава в топлофицирана жилищна сграда.

От изложеното, съдът формира извод, че ответникът се явява потребител за битови нужди на топлинна енергия, който получава топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като последната се начислява за обекта по партида с абонатен № .... Ответникът следва да участва в тежестите на общата вещ, които в случая произтичат от процесния договор, съразмерно с частта си.

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията са отчитани ежемесечно.

На ответника е начислявана: топлинна енергия за отопление, отдадена от 2 броя отоплителни тела в имота с монтирани на тях топлоразпределители и щранг лира за отопление в банята, за която е изчислена служебно топлинна енергия, съгласно Наредбата за топлоснабдяването; топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация на база на отопляем обем по проект от 142 м3, и за подгряване на вода за БГВ. Разходът за топла вода в имота е отчетен по 1 брой водомер. Топлинна енергия за общи части не е начислявана.

Технологичните разходи са приспаднати за сметка на ищеца от отчетената топлинна енергия, след което топлинната енергия е разпределена между потребителите в сградата. По време на отчетите са попълнени документите за главен отчет, които са подписани от потребителя К., т.е. са потвърдени без възражения.

С оглед на изложеното съдът приема, че за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. на ответника е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е начислявано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.

3

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки, които намират изражение в издадените от ищеца за всеки отчетен годишен период общи фактури. Ето защо за определяне на размера на дължимата цена съдът ползва данните на заключението на съдебно-техническата експертиза от 07.02.2024 г., според което размерът на потребената топлинна енергия за имота, след отчитане на сумите за изравняване, за периода от м.05.2019 г. до 30.04.2021 г. е 1984,84 лева.

Съдът не кредитира заключението на съдебно – счетоводната експертиза, доколкото при формиране на изводите си вещото лице не се е съобразило интерполациите, направени в заключението на съдебно – техническата експертиза.

Предвид изложеното, съдът приема, че в правната сфера на ответника е възникнало задължение по договора за плащане на уговорената цена в претендирания размер от 992,42 лева, съразмерно на притежаваната от същия идеална част от правото на собственост върху жилището.

По възражението за погасяване по давност на вземането.

Задълженията за плащане на цената на доставена и потребена топлинна енергия, представляват периодични плащания, поради което се погасяват с изтичане на тригодишна давност, която започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Подаването на заявлението спира течението на давността. Заявлението е подадено на 09.11.2022 г., поради което извън погасителната давност са всички вземания, чиято изискуемост настъпва след 09.11.2019 г. включително /чл. 114, ал. 1 ЗЗД/ – в случая това е цялото вземането за доставена топлинна енергия за периода м.09.2019 г. – 30.04.2021 г., доколкото задължението за заплащане на цената за месец септември 2019 г. става изискуемо, съобразно уговореното от страните /чл. 33, ал.1 от Общите условия на ... в сила от 12.07.2016 г./, на 15.11.2019 г.

При уважаване на релевираното възражение за давност, размерът на непогасеното по давност задължение за имота, съгласно заключението на допълнителна съдебно – техническа експертиза от 18.09.2024 г., за периода от м.09.2019 г. до 30.04.2021 г. представлява сумата 1841,43 лева. Ответникът отговаря за половината от размера на задължението или за сумата от 920,72 лева, до която, предвид липсата на доказателства за плащане, искът следва да бъде уважен, като бъде отхвърлен за сумата 71,70 лева, представляваща разликата над 920,72 лева до пълния предявен размер на претенцията от 992,42 лева и за периода м.05.2019 г. – 31.08.2019 г.

Към тази сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение в общ размер на 16,84 лева за периода от м.11.2019 г. до 30.04.2021 г. /определено след уважаване на наведеното възражение за изтекла погасителна давност и съразмерно на частта на ответника/, които съобразно разпоредбите на чл. 36 от Общите условия на ..., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/ 06.04.2007 г.

4 за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между ... и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

В Общите условия на ищеца не е предвиден срок за изпълнение на това задължение, така че кредиторът може да иска изпълнение веднага /арг. от нормата на чл. 69, ал. 1 ЗЗД/, поради което погасителната давност следва да бъде отнесена към момента на възникване на задължението, в случая към датата на издаване на съответната фактура, когато за пръв път задължението е определено за заплащане. Вземането на ищеца за цена на услуга за дялово разпределение в размер на 1,87 лева, начислено по фактура от 31.10.2019 г., и отнасящо се до периода 01.10.2019 г. – 31.10.2019 г., е възникнало преди 09.11.2019 г., така че възражението на ответника, че е погасено по давност, се явява основателно.