Определение № 3085 от 25.10.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3085 гр. София, 25.10.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Даниела Борисова

Членове:

Милен Михайлов

Цветомила Данова като разгледа докладваното от Даниела Борисова Въззивно частно наказателно дело № 20231100603282 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 243, ал. 8 НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП, срещу определение от 04.05.2023 г., постановено по нчд № 2794/2023 г. по описа на СРС, НО, 22 състав, с което е отменено постановление на СРП за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 15345/2019г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр. № 48772/2019г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В депозирания протест се излагат доводи на несъгласие с направените от първоинстанционния съд изводи, довели до отмяна на постановлението на СРП, с което е прекратено наказателното производство по делото. Твърди се, че определението на първия съд е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Сочи се, че изводът, довел до отмяната на постановлението, съставено от СРП, не съответства на обективната истина, както и че липсват каквито и да било данни, оборващи изводите на прокурора. Според държавният обвинител, съдът неправилно е посочил в своите мотиви, че не са били събрани всички доказателства, необходими за установяване на фактическата обстановка по делото. Според прокурора такива доказателства обективно не могат да бъдат събрани, дори и при провеждане на допълнително разследване. Моли се за отмяна на определението на първоинстанционния съд по съображения подробно изложени в протеста.

1

Съдът, като съобрази изложеното в частният протест, атакуваният съдебен акт и материалите събрани в хода на досъдебното производство, намери за установено следното от фактическа страна:

Досъдебното производство е образувано с постановление на СРП от 27.11.2019 г. срещу неизвестен извършител, за това, че на неустановена дата през 2019 г. в гр. София, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил заблуждение у Т. А. Т., в резултат на което й причинил имотна вреда престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

В хода на досъдебното производство в качеството на свидетели са разпитани Т. А. Т., Н.Р.К., И.Р.П., А. Й.Т., Ф.С.М. и Е.П.Ж.. Приложени са писмени доказателства - платежни документи за направени плащания; разпечатка на писмена кореспонденция по телефон между свидетелките Т. и К.; справка от „Б.Е.“ АД за осъществени полети със самолет, в която са вписани имена на лица, осъществили пътуване със самолет. В хода на разследването е проведена очна ставка между свидетелките К. и Т..

По досъдебното производство няма привлечено към наказателна отговорност лице.

С постановление от 21.11.2022 г., прокурор при СРП е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 15345/2019 г. по описа на 03 РУ СДВР, пр.пр. № 48772/2019 г. по описа на СРП, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК. За да стигне до този извод, прокурорът е приел, че не са налице съставомерните признаци на извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, нито пък са налице доказателства за друго извършено по НК престъпление от общ характер. Прокурорът е счел, че по отношение на свидетелката Т. не е възбуждано и поддържано заблуждение, в резултат на което тя да е взела решение за извършване на имуществено разпореждане. Това според прокурорът е така, защото от събраните по делото доказателства, разгледани в тяхната съвкупност се установява, че процесната екскурзия в действителност е била организирана, като дадената от свидетелката Т. сума не й е върната, тъй като е била вече преведена по предназначение за нуждите на екскурзията и връщането й е било обективно невъзможно, към датата на която същата е поискала нейното връщане. При 2 така изложените от прокурора съображения и установена от него фактическа обстановка, въз основа на събраните доказателства е прието, че по делото са налице основания за прекратяване на досъдебното производство, т.к. разследваното деяние не съставлява престъпление, както по чл. 209, ал. 1 НК, така и по нито един друг текст на НК, за което са изложени мотиви от правна страна.

Срещу постановлението на държавния обвинител е депозирана на 10.02.2023 г. жалба от свидетелката Т. Т., чрез процесуалния й представител – адв. К.М. от САК, в която се изразява несъгласие с прокурорският акт и се моли за неговата отмяна. В жалбата е посочено, че ако не е налице престъпление по чл. 209 НК, то събраните по делото доказателства сочат на престъпно деяние по чл. 201 НК или по чл. 206 НК.

С определение от 04.05.2023 г., постановено по нчд № 2794/2023 г. по описа на СРС, НО, 22 състав е отменено постановлението от 21.11.2022 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 15345/19г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. № 48772/19г. по описа на СРП, което е и предмет на настоящата въззивна проверка.

За да отмени постановлението на прокурора, от страна на първият съд са изложени мотиви, с които този съд не се съгласява с мотивите на прокурора, довели до прекратяване на наказателното производство по делото, касателно приетото, че липсва възбудено и поддържано заблуждение у свидетелката Т.. В мотивите си първият съд е посочил, че не е ясно въз основа на кои доказателства са направени изводите на прокурора, както и че прокурорския акт е постановен при непълен доказателствен материал.

Първоинстанционният съд сочи, че е необходимо от обективна страна, измамливите действия на дееца да са повлияли на волята на пострадалия така, че от своя страна последният да извърши действия, с които му причиняват имотна вреда или имотна вреда на другиго, и които действия пострадалият не би извършил без заблуждението, в което е въведен. Първоинстанционният съд позовавайки се на показанията на свидетелите Т. Т. и Н. К., както и на проведената очна ставка между тях приема, че свидетелката К. е организирала „йога ваканция“ в Португалия, за която екскурзия свидетелката Т. е изявила желание да участва, заедно със своя баща. Първият съд приема, че за да бъде налице възбуждане или поддържане на заблуждение у свидетелката Т., следва 3 към момента, в който тя е изявила желание да участва в процесната екскурзия, свидетелката К. да е целяла да получи имотна облага от нея, без да осъществява такава екскурзия или да осъществи такава, но без присъствието на свидетелката Т. и нейния баща. Контролираният съд е посочил в своето определение, че от приобщените по досъдебното производство писмени доказателства не може да се изяснят ясно обстоятелствата, колко лица първоначално са се записали за участие в процесната екскурзия, организирана от свидетелката К.; колко лица от така записалите се действително са отишли на нея; както и каква сума е платена за всяка една направена резервация или за всяко платено от лицата капаро. Според първият съд без изясняването на тези обстоятелства, не може да се направи обоснован извод за това, дали паричната сума, която свидетелката Т. е предала на свидетелката К. е била използвана по предназначение, както и дали платената от свидетелката Т. сума пари към датата на нейното отказване е била действително невъзвръщаема. Според първия съд не е изяснено обстоятелството, каква е действителната парична сума, получена от свидетелката К., която й е била заплатена от свидетелката Т. за участие в процесната екскурзия. При така изложените от първия съд съображения, този съд е стигнал до извода, че от страна на прокурора не са извършени всички възможни действия по разследването, за да се попълни празнотата в доказателствената съвкупност, за да може и впоследствие да се направи извод за липса на осъществен състав на престъпление по чл. 209, а.1 НК, така както е посочено в прокурорския акт.

Първият съд, подобно и на прокурора е посочил в своите мотиви, че от събраните по делото доказателства не може да се изведе извод за осъществен състав на престъпление по чл. 206 и чл. 201 НК.

Въззивният съд, в хода на извършената от него проверка намира от правна страна следното:

Подаденият протест е процесуално допустим – депозиран е от активно легитимирана за това страна и в рамките на предвидения законов 7-дневен срок, визиран в разпоредбата на чл. 243, ал. 7 НПК.

Разгледан по същество протестът е неоснователен.

Въззивиният съдебен състав, запознавайки се с материалите събрани в хода на досъдебното производство намира атакуваното пред въззивния съд определение, постановено от районния съд за правилно и законосъобразно и 4 като такова следва да бъде потвърдено.

Въззивният съд подобно на първата съдебна инстанция намира, че в хода на досъдебното производство не са извършени всички процесуално следствени действия за разкриване на обективната истина. Правилна в случая е констатацията на първия съд, че органа на досъдебното производство не е съобразил в хода на воденото от него разследване основните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал. 1 и чл. 14, ал. 1 НПК. Това е така, защото прокурорът при своето произнасяне се е задоволил единствено да анализира данните в показанията на свидетелките К. и Т., без обаче да провери същите чрез други средства за проверка, каквито в случая биха били показанията на другите участници в процесната екскурзия. Ето защо и първият съд обосновано е посочил в своите мотиви, че прокурорът не е събрал доказателства, с които да установи действителната фактическа обстановка по делото. От друга страна, първият съд за да стигне до своя извод за отмяна на прокурорския акт е изпълнил задълженията си съгласно чл. 243, ал. 5 НПК и чл. 305, ал. 3, изр. второ НПК, т.к. внимателно и прецизно е анализирал събрания доказателствен материал, което неминуемо личи от съставения от него съдебен акт, който е предмет на въззивна проверка по настоящото дело.

В заключение на всичко гореизложено следва да се посочи, че за да се направи извод дали е извършено или не е извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, както от обективна, така и от субективна страна от конкретно лице следва да се установи конкретния механизъм и начин, по който свидетелката К. е организирала „йога ваканция“ в Португалия, а за да се установи това е необходимо да бъдат проведени разпити на участниците в това пътуване, за да може да се изясни дали действително е налице възможност за връщане на дадената за пътуване сума, в случай, че лице заявило желание да участва в пътуването се откаже, или вече дадената сума не подлежи на връщане, с оглед времето в което лицето заявило желание да пътува се откаже. Също така, по този начин би се изяснила и каква е конкретната сума, която всеки един от заявилите желания лица да участва в „йога ваканцията“ е заплатило, дали тази сума е следвало да се заплати изцяло или на определени вноски, при конкретни за това условия. След като се съберат данните, посочени по-горе по предвидените в НПК способи и средства за събиране на доказателства, то едва тогава същите биха могли да бъдат съпоставени и анализирани с вече 5 събраните по делото. Едва тогава биха се изяснили всички противоречия налични към настоящия момент, съдържащи се в показанията на двете свидетелки К. и Т., т.к. от доказателствата по делото се установява, че свидетелката К. е самоорганизирала процесното пътуване, без обаче да упражнява специфичната за това дейност на туроператор.

В заключение, въззивният съд намира, че в хода на досъдебното производство не са събрани всички възможни и относими към предмета на доказване доказателства и допълнително такива мога да бъдат събрани при провеждане на допълнително разследване, в съответствие с констатациите на първия и въззивен съд. В случая направените от прокурора изводи в съставеното от него постановление са преждевременни, т.к. не е установена в цялост действителната фактическа обстановка по делото, при което и не е разкрита обективната истина, а данните в показанията на двете свидетелки са противоречащи си, същите не са проверени, за да може да се направи и окончателен извод за това, дали има или не извършено престъпление по чл.209, ал. 1 НК от обективна и субективна страна, от конкретно лице.