Определение № 917 от 07.12.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Перник, 07.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500662 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена от „Микро Кредит“ ЕАД, ЕИК: 202073629, чрез адв. Г. М. частна жалба срещу определение № 331/14.05.2025 г. по гр. д. № 1358/2024 г. по описа на Районен съд - Радомир, с което е оставена без уважение молба от „Микро Кредит“ ЕАД за изменение на решение № 79/17.03.2025 г. по гр. д. № 1358/2025 г. на Районен съд - Радомир в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът не е отчел факта, че процесуалния представител на ищцата е претендирал адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На следващо място сочи, че съдът не е обърнал внимание, че адв. П. е процесуален представител по множество претенции, идентични на процесната. В продължение се навеждат твърдения, че присъденото възнаграждение е несправедливо завишено и същото не отговаря нито на закона, нито на фактическата и правна сложност на делото. Излагат се съображения въз основа на които се твърди, че съдът има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което право е с преимущество пред националното. Счита, че в конкретния случай делото не се характеризира с фактическа и правна, сложност, процесуалният представител на ищцата не се е явявал в съдебно заседание, а трудът му се е свел до няколко часа за консултация на клиента, които обстоятелства водят до извод, че същите не са взети предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното определение и 1 постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на адв. П. П.. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок ответникът Е. Б. К., чрез адв. П. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Навеждат се твърдения, че правилно при определяне размера на възнаграждението, съдът се е съобразил с принципите за разумност, пропорционалност и справедливост прогласени в решения по дело С57/2015, С-427/16, С-428/2016 и С-438/2022 г. на Съдът на ЕС и не се е ръководил от разпоредбите на незадължителната за прилагане Наредба № 1/2004 г. Счита, че в конкретния случай не са налице основания които да водят до намаляване размера на присъденото обезщетение. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на адв. П. за оказаната от нега безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 1358/2024 г. на Районен съд - Радомир е образувано по искова молба, подадена от Е. Б. К., чрез адв. П. П., с която е предявен иск против ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, като се моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № ***, сключен с „Микро Кредит“ АД.

С исковата молба е предявен и евентуален иск, с който ищцата моли съда, в случай, че не уважи първоначалния, да прогласи нищожността на договор за допълнителни услуги към договор за заем „Микро Кредит“ АД № ***, сключен с „Микро Кредит“ АД, поради това, че е нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД.

С постановеното по първоинстанционното дело решение Районен съд - Радомир е прогласил за нищожен по предявения иск с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК, от ищцата Е. Б. К., ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, чрез пълномощника си адв.П. И. П., вписан в АК – ***, съдебен адрес: ***, против ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, с адрес: гр.София, р-н „Младост“, бул.“Цариградско шосе“ № 137, ет.3, представлявано от В.М.В. и Г.А.А., договор за паричен заем № *** С решението съдът е осъдил „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629 да заплати на адв.

П. И. П. адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева.

С молба от 16.04.2025 г. процесуалният представител на ответното дружество е поискал от съда да измени постановеното по делото решение в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК като определи размер на дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П., който да е съобразен с фактическата и правна сложност на делото, както и практиката на СЕС.

С определение № 331/14.05.2025 г. съдът е оставил без уважение молбата, и е 2 отхвърлил направеното искане.

Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите на предоставена безплатно адвокатска помощ по чл. 38, ал. 1 ЗАдв., когато насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна.

Осъществяването на предпоставките на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. задължава съда да определи адвокатско възнаграждение на оказалия безплатна правна помощ адвокат, като осъди другата страна да ги заплати. Разпределението на отговорността за разноски се извършва според правилата на чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК, които се прилагат във всяка съдебна инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение е правилно. С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл.

38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. Трайната съдебна практика приема, че при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА на процесуалния представител на страната, упражнила правата си на защита като потребител, следва да бъде определено възнаграждението, което без да е обвързано с минималните размери по Наредба № 1/2004 г., следва да отговаря на критериите за разумност и пропорционалност, като се съобрази фактическата и правна сложност на делото, положения от адвоката квалифициран труд, обемът на извършените действия.

Настоящият съд намира за справедливо с оглед на предявения иск, неговия резултат, правна и фактическа сложност и положения труд от защитника, че на адв. П. П. правилно и законосъобразно са присъдени 400 лв. за безплатна защита по договор за правна защита по реда на чл. 38, ал. 2, ал. 2 от ЗА. Този размер се явява справедлив и обоснован с оглед критериите за определяне на адвокатското възнаграждение. В случая преценката за правната и фактическа сложност на делото следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. Като е достигнал до същия извод, районният съд е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

Ето защо, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение, с което е оставена без уважение подадената от ответника молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 331/14.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1358/2024 г. по описа на Районен съд - Радомир.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 917 гр. Перник, 07.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500662 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по подадена от „Микро Кредит“ ЕАД, ЕИК: 202073629, чрез адв. Г. М. частна жалба срещу определение № 331/14.05.2025 г. по гр. д. № 1358/2024 г. по описа на Районен съд - Радомир, с което е оставена без уважение молба от „Микро Кредит“ ЕАД за изменение на решение № 79/17.03.2025 г. по гр. д. № 1358/2025 г. на Районен съд - Радомир в частта за разноските, като бъде намалено адвокатското възнаграждение.

Жалбоподателят навежда оплаквания, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неправилно съдът не е отчел факта, че процесуалния представител на ищцата е претендирал адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На следващо място сочи, че съдът не е обърнал внимание, че адв. П. е процесуален представител по множество претенции, идентични на процесната. В продължение се навеждат твърдения, че присъденото възнаграждение е несправедливо завишено и същото не отговаря нито на закона, нито на фактическата и правна сложност на делото. Излагат се съображения въз основа на които се твърди, че съдът има задължение да прилага правото на Европейския съюз, което право е с преимущество пред националното. Счита, че в конкретния случай делото не се характеризира с фактическа и правна, сложност, процесуалният представител на ищцата не се е явявал в съдебно заседание, а трудът му се е свел до няколко часа за консултация на клиента, които обстоятелства водят до извод, че същите не са взети предвид при определяне размера на адвокатското възнаграждение. Въз основа на изложените съображения се моли съда за отмяна на атакуваното определение и 1 постановяване на ново, с което да бъде отхвърлено искането за присъждане на разноски на адв. П. П.. Прави се алтернативно искане за намаляване размера на присъденото обезщетение.

В законоустановения срок ответникът Е. Б. К., чрез адв. П. П., е депозирал писмен отговор, с който оспорва жалбата. Навеждат се твърдения, че правилно при определяне размера на възнаграждението, съдът се е съобразил с принципите за разумност, пропорционалност и справедливост прогласени в решения по дело С57/2015, С-427/16, С-428/2016 и С-438/2022 г. на Съдът на ЕС и не се е ръководил от разпоредбите на незадължителната за прилагане Наредба № 1/2004 г. Счита, че в конкретния случай не са налице основания които да водят до намаляване размера на присъденото обезщетение. Твърди, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да бъде потвърдено, а подадената частна жалба да бъде отхвърлена като неоснователна. Прави се искане за присъждане на разноски в полза на адв. П. за оказаната от нега безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес, и против подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Производството по гр. д. № 1358/2024 г. на Районен съд - Радомир е образувано по искова молба, подадена от Е. Б. К., чрез адв. П. П., с която е предявен иск против ответника „Микро Кредит“ АД, ЕИК 202073629, като се моли съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за паричен заем № ***, сключен с „Микро Кредит“ АД.