Решение № 182 от 11.07.2025, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 182 гр. Велико Търново, 11.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно гражданско дело № 20254000500023 по описа за 2025 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 260005/12.07.2024г. по гр.д. № 458/2019г. на Окръжен съд-Русе са уважени предявените от ищците М. Г. В., И. М. В. и Й. М. В., последните двама лично и като правоприемници на И. В. И. и Т. А. И., срещу ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Витоша“ № 89Б, искове с правно основание чл.432 от КЗ, като ответното дружество е осъдено да заплати на всеки от ищците М. Г. В., И. М. В. и Й. М. В. сума в размер на по 70 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица В. И.

В., настъпила при ПТП на 11.01.2019г. и на ищците И. М. В. и Й. М. В., в качеството им на правоприемници на И. В. И. и Т. А. И. /починали в хода на първоинстанционното производство/, сума в размер на по 45 000 лв. за всеки, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната дъщеря В. И. В., настъпила при ПТП на 11.01.2019г., като посочените суми са присъдени ведно със законната лихва за забава от датата на деликта до окончателното им изплащане. Със същото решение са отхвърлени предявените от М. Г. В., И. М. В. и Й. М. В., лично, искове за присъждане на обезщетения на всеки от тях за сумата над 70 000 лв. до претендираната от 250 000 лв.; отхвърлени са предявените от И. М. В. и Й. М. В., в качеството им на правоприемници на И. В. И. и Т. А.

И. /починали в хода на първоинстанционното производство/, искове за сумата над 45 000 лв. до претендираната от всеки сума от 170 000 лв. и са отхвърлени изцяло предявените от Д. И.

И., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. М. В., и от М. И. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. М. В., срещу ДЗИ „ОБЩО 1

ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление град София, бул.“Витоша“ № 89Б, искове с правно основание чл.432 от КЗ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба В. И. В., настъпила при същото ПТП.

Срещу посоченото решение е подадена въззивна жалба от М. Г. В., И. М. В. и Й. М. В., последните двама лично и като правоприемници на И. В. И. и Т. А. И., Д. И. И., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. М. В., и М. И. И., действащ чрез своята майка и законен представител И. М. В., всички чрез пълномощник – адвокат З. М., в частите, в които са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.432 КЗ за заплащане на обезщетение на всеки от тях за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица В. И. В., настъпила при ПТП на 11.01.2019г.

Жалбоподателите излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните части поради нарушения на материалния закон – неправилно приложение на разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД. Намират за неправилен и неподкрепящ се от доказателствата по делото извода на съда за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Считат, че въз основа на събраните по делото гласни доказателства, които иначе съдът е възприел и анализирал, не е отчел в достатъчна степен болките и страданията им вследствие смъртта на тяхната родственица и е определил обезщетения в занижени размери. Сочат, че съдът не е съобразил своето решение и с общественото разбиране на справедливост, в каквато насока е практиката на ВКС, както и с интензитета и продължителността на търпените болки и страдания и инфлационните процеси в страната към настоящия момент. Развиват се оплаквания срещу извода на съда за липсата на материално правна легитимация на Д. И. и М. И. да получат обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на тяхната баба, като излагат, че връзката между всеки от внуците и тяхната баба се характеризира с изключителност, както и с наличието на заместваща грижа, доколкото последната активно участвала в отглеждането им. Правят искане за отмяна на решението в атакуваните части и вместо него постановяване на друго, с което исковите им претенции за неимуществени вреди бъдат уважени до пълните предявени размери.

Претендира се адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ на ищците във въззивното производство.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез процесуалния представител по пълномощие - юрисконсулт В. Й.ова, в който се заема становище за неоснователност на същата и наведените в нея оплаквания. Претендира присъждане на разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение.

Срещу първоинстанционното решение е подадена въззивна жалба от ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрисконсулт В. Й.ова, в която жалбоподателят излага, че обжалваното решение е неправилно в частта, в която дружеството е осъдено да заплати законна лихва върху присъдените обезщетения за неимуществени вреди за периода от датата на деликта до окончателното им изплащане, поради нарушение на материалния закон.

Излага, че дружеството е било поставено в невъзможност за доброволно плащане поради непредставянето на данни за банкова сметка, имащо последиците на забава на кредитора.

Намира за неправилно позоваването от съда на разпоредбата на чл.84 ал.3 от ЗЗД при присъждане на претендираните лихви за забава. Счита, че в обжалваното решение не е посочен и начин на изпълнение, с което е допусната непълнота на същото и несъответствието му с разпоредбата на чл.236 ал.1 т.7 от ГПК. Прави искане за отмяна на същото в атакуваните части /досежно присъдената законна лихва върху обезщетенията на всеки от ищците/ и вместо това постановяване на друго, с което претенцията на ищците М.

Г. В., И. М. В. и Й. М. В., последните двама лично и като правоприемници на И. В. И. и Т.

А. И., за присъждане на законна лихва за забава върху определените обезщетения бъде изцяло отхвърлена. Претендират се направените във въззивното производство разноски, 2 включително и юрисконсултско възнаграждение.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещните страни, чрез процесуалния си представител по пълномощие – адвокат З. М., са заели становище за нейната неоснователност. Твърдят, че банкова сметка, по която да бъдат извършени плащанията на застрахователни обезщетения, е била посочена при предявяване на претенциите пред ответното дружество, както и в подадената след това искова молба. Считат, че в случая е приложима нормата на чл.84 ал.3 от ЗЗД, поради което законна лихва за забава се дължи от датата на увреждането.

Постъпила е частна жалба от ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, чрез юрисконсулт В.

Й.ова, срещу Определение № 260013/24.10.2024г. по в.гр.д. № 458/2019г. на Окръжен съдРусе, постановено в производство по чл.248 ГПК. В същата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Прави се искане за отмяната му и вместо него постановяване на друго, с което бъде уважено искането за изменение на решението в частта за разноските чрез намаляване на присъденото по чл.38 от ЗА в полза на адвокат З. М. адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищците в първоинстанционното производство до сумата от 500 лв.

В срок е постъпил отговор на частната жалба от адвокат З. М., в качеството й на пълномощник на М. Г. В., И. М. В. и Й. М. В., последните двама лично и като правоприемници на И. В. И. и Т. А. И., в който заема становище за нейната неоснователност.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат подадената от всяка от тях въззивна жалба и искането, направено с нея, а ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД поддържа и подадената частна жалба срещу определението, постановено в производство по чл.248 ГПК. Поддържат претенциите си за разноски във въззивното производство, ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивните жалби срещу първоинстанционното решение са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни, против обжалваем съдебен акт, поради което са процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на решението в обжалваните части. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Производството пред Окръжен съд – Русе е било образувано по искова молба на М. Г.

В., И. М. В., Й. М. В., И. В. И. и Т. А. И., Д. И. И. и М. И. И., последните двама действащи чрез своята майка и законен представител И. М. В., срещу ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица В. И. В., настъпила при ПТП на 11.01.2019г. в с. Басарбово, община Русе, в размер на по 250 000 лв. на всеки от първите трима от тях, в размер от по 170 000 лв. за всеки от И. В. И. и Т. А. И. и в размер от по 100 000 лв. за всеки от ищците Д. И. И. и М. И.

И., ведно със законната лихва от датата на деликта до окончателното изплащане на сумите.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 11.01.2019г. в с.Басарбово, община Русе, настъпило ПТП с участието на л.а. „Мерцедес Спринтер“ с рег. № ВТ 71**** с водач Р. Т. С., и пешеходката В. И. В., в резултат на което била причинена смъртта на последната. До момента на смъртта си същата била в изключително добро здравословно състояние и 3 непълно активна. Твърди се, че привързаността в семейството на пострадалата била изключително силна и скръбта на ищците, като нейни родственици, несравнима и неутешима. До настъпване на инцидента семейството съжителствало под един покрив в близки и топли отношения и ищецът М. Г. В., неин съпруг, и децата й И. М. В. и Й. М. В. не можели да приемат загубата й. Твърди се, че починалата била единствено дете на своите родители – ищците И. В. И. и Т. А. И. и до нейната смърт поддържали помежду си изключително близки и топли отношения, а внуците й Д. И. И. и М. И. И. също съжителствали под един покрив с нея, като приживе тя била тяхна подкрепа и опора.

Изложено е, че по предявената от ищците застрахователна претенция пред ответното дружество и образуваната въз основа на нея щета не били заплатени претендираните обезщетения, тъй като дружеството считало, че не е налице законово основание за това.

В установения в закона срок постъпил отговор на исковата молба от ответната страна ДЗИ „ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, в който предявените искове били оспорени по основание и размер. Оспорени били фактическите твърдения в ИМ, обуславящи наличието на непозволено увреждане, включително наличието на противоправно поведение на водача на застрахования при дружеството автомобил, в причинна връзка, с което да се намират настъпилите вреди. Твърди се, че вина за настъпване на ПТП има изцяло пешеходката В. И.

В., при условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от същата с твърдения, че пешеходката е навлязла на пътното платно, с което попаднала в опасна зона за спиране на автомобила. Оспорена е материалноправната легитимация на ищците Д. И. И. и М. И. И. да получат обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята баба, а в условията на евентуалност, да им бъдат присъдени обезщетения в рамките на лимита, предвиден в разпоредбата на § 96 от ПЗР на КЗ.

За да уважи предявените искове в посочените в обжалваното решение размери, първоинстанционният съд е приел, че е установено виновно противоправно поведение на водача на лекия автомобил, застрахован при ответника, настъпилият вредоносен резултат – смъртта на В. И. В., както и наличието на причинно-следствена връзка между деянието и този резултат. Приемайки, че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на ПТП и на последиците от него, поради това, че същата е могла да забележи приближаващия се автомобил и да го пропусне, доколкото преди да навлезе на платното за движение е следвало да се съобрази с приближаващите се ППС /чл.113 ал.1 от ЗДвП/, както и че същата е предприела пресичане извън определените за това места без да спазва правилата на ал.1 т.1 т.2 и 4 /чл.113 ал.2 ЗДвП/ съдът редуцирал определените размери на обезщетенията с 50%, а върху тях присъдил законната лихва за забава, считано от датата на деликта до окончателното изплащане. С обжалваното решение първостепенният съд приел, че ищците Д. И. И. и М. И. И. не са доказали в процеса изведените от ТР № 1/2018г. на ОСГТНК на ВКС критерии за изключителност, като предпоставка за признаване на правото им на обезщетение за неимуществени вреди от причинената при произшествието смърт на тяхната баба, поради което е отхвърлил изцяло предявените от тях искове.