Решение № 542 от 27.05.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 542 гр. Стара Загора, 27.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста годИ. в следния състав:

Председател: ВелИ. Пенева при участието на секретаря Тонка Т. Вълчева като разгледа докладваното от ВелИ. Пенева Гражданско дело № 20255530103932 по описа за 2025 годИ.

Предявен е иск с правно основание чл. 221, ал. 2 от КТ.

Ищецът твърди в исковата си молба, че със Заповед №60-06-816/09.08.2024г. на Директор Поделение за пътнически превози Пловдив, връчена на 15.08.2024г., било прекратено трудовото правоотношение между Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ – ПП” ЕООД /ППП Пловдив/ и С. Г. С. с налагане на дисциплИ.рно наказание „уволнение”. На основание чл.221, ал.2 от КТ ответникът С. С. дължал на работодателя си обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение. Със Заповед № ЛС81/16.08.2024г. на Директор ППП Пловдив размерът на обезщетението било определено на 1 225,56лв. Съгласно чл.17, ал.1, т.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата освен основната заплата при определяне на брутното трудово възнаграждение за месеца се вземали и допълнителните трудови възнаграждения, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективен или с индивидуален трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, които имали постоянен характер. В §1, ал.4 от Преходните и заключителни разпоредби на КТД - 2022г. било регламентирано, че допълнителни възнаграждения с постоянен характер са възнагражденията за придобит трудов стаж и професионален опит, за по-висока лична квалификация, нощен труд. С оглед на горното, при определяне размера на дължимото обезщетение се вземали предвид основната заплата, допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит и нощен труд при съобразяване на чл.19, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В нея било посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец, брутното трудово възнаграждение по чл.228 от КТ се определяло като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за 1 същия месец. От страна на ищеца били изпращани покани за доброволно изпълнение до ответника, но писмата се връщали в цялост като неполучени. До настоящия момент дължимата сума, така както се сочело по-горе, не била изплатена, което обуславяло правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия иск. Сумата можело да бъде заплатена по следната бюджетна банкова сметка на името на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД /ППП Пловдив към „БДЖ - ПП” ЕООД/, а именно:

BIC: ***; IBAN: ***, при „Юробанк България“ АД.

Искането е да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1 225,56лв., представляваща дължимо обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от деня на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендират се сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответната страна, с който заявява, че признава иска. Изразява готовност за сключване на спогодба. Няма възможност да заплати претендираната сума наведнъж, но има желание да я погаси разсрочено. Не желае да се правят допълнителни разходи.

От фактическа страна:

Приложена по делото е Заповед № 60-06-816/09.08.2024г. на Директор ППП Пловдив за налагане на дисциплИ.рно наказание „уволнение”, по силата на която било прекратено трудовото правоотношение с ответника. Заповедта е връчена на 15.08.2024г. срещу подпис на наказаното лице.

Налице по делото е Заповед № ЛС-81/16.08.2024г. на Директор ППП Пловдив, по силата на т.1, в която е наредено на осн. чл.221 ал.2 КТ, че работника дължи на работодателя си обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение равно на 1225,56лв., приложено е и копие от Фиш работна заплата за месец юли 2024г. на С. С..

Приложен по делото е Колективен трудов договор.

От правна страна:

Съдът, като взе предвид направеното изявление от ответника с отговора на искова молба, а и в открито съдебно заседание от 05.05.2026г., а именно, че признава иска както и, че не е налице възражение от ищцовата страна за постановяване на решение при признание на иска намира, че не са налице пречки за постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл.237 от ГПК. Съгласно сочената разпоредба, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на иска.

В случая са налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение по реда на чл.237 от ГПК. Признатото право не противоречи на закона или добрите нрави.

Предвид изложеното и направеното признание на иска, съдът намира, че следва да бъде уважен предявеният от ищеца иск.

По разноските:

2

Ищеца претендира разноски, представя списък, в който са посочени следните разноски 25,56 евро –държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран Старозагорски районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. Г. С. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД ЕИК 1754056470228 със седалище и адрес на управление гр. Пловдив бул. „В. Априлов“ №3, сумата от 626.62 евро /1225.56лв/ представляващи дължимо обезщетение по чл.221 ал.2 КТ, ведно със законна лихва считано от 24.10.2025г. до окончателното плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 2 ГПК С. Г. С. ЕГН: ********** с адрес *** да заплати на Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ“-Пътнически превози“ ЕООД ЕИК 1754056470228 направените деловодни разноски в общ размер на 25,56 евро – държавна такса и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 3