Решение № 10360 от 03.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 10360 гр. ., 03.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ при участието на секретаря ХРИСТИЯНА Р. РАЧЕВА като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20231110162629 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 124 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и следващите.

Образувано е по искова молба на Ц. С. Б. срещу ,,.” ЕООД. Ищецът твърди, че през 2010 г. срещу него е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 421, по описа на Районния съд - Панагюрище за 2010 г. в полза на ,,.” ЕАД за сумите 2 131 лева и 15 стотинки - главница, ведно със законната лихва от 22. 07. 2010 г. до изплащането на вземането, 323 лева и 98 стотинки мораторна лихва, начислена от 29.

08. 2008 г. до 22. 07. 2010 г., както и сумата от 149 лева и 10 стотинки - съдебни разноски. Въз основа на изпълнителния лист по молба на ,,.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 242 по описа за 2015 г., което е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След прекратяването на това изпълнително дело ответното дружество като нов взискател за същите парични задължения образувал ново изпълнително дело № 541 по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т., ареал на действие Пазарджишкият окръжен съд, за 2022 г. Ищецът излага доводи, че съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС от 26. 06. 2015 г. при настъпила перемция се обезсилват предприетите изпълнителни действия и същите не прекъсват давността за самото вземане, а според Тълкувателно решение № 3/2020 г., постановено на 28. 03. 2023 г. при образувани изпълнителни дела давността не тече по висящи изпълнителни дела до 26. 06. 2015 г. Съобразявайки тези тълкувателни решения ищецът заявява, че през периода 26. 06. 2015 г. - 26. 06. 2020 г. не са били извършвани действия за удовлетворяване на взискателя, поради което задълженията по издадения изпълнителен лист са се погасили по давност. Излага и допълнителни доводи, че не е бил уведомяван вземанията на ,,.” ЕАД да са били прехвърлени в полза на ответното дружество, поради което съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето няма действие спрямо ищеца. Иска от съда да признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумите от 2 131 лева и 15 стотинки - главница, ведно със 1 законната лихва от 22. 07. 2010 г. до изплащането на вземането, 323 лева и 98 стотинки мораторна лихва, начислена от 29. 08. 2008 г. до 22. 07. 2010 г., както и сумата от 149 лева и 10 стотинки - съдебни разноски, описани в изпълнителния лист по изпълнително дело № 541 по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т., рег. № 882, ареал на действие Пазарджишкият окръжен съд, за 2022 г. Претендира разноски.

Ответното дружество намира предявения иск за процесуално допустим, но го оспорва като неоснователен. Признава издаването на изпълнителен лист за същите суми по ч. гр. дело № 421 по описа на Районния съд - Панагюрище за 2010 г. въз основа на заповед за изпълнение. Твърди обаче че въз основа на изпълнителния лист са били образувани предходни изпълнителни дела: изп. дело № 211 по описа на държавния съдебен изпълнител към Районния съд - Панагюрище за 2012 г. и изп. дело № 242 по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т. за 2015 г., които са били прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК с влязло в сила постановление на съдебния изпълнител. Понастоящем било образувано и висящо трето изпълнително дело № 541 по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т. за 2022 г., образувано от ответното дружество в качеството му на частен правоприемник (цесионер) на ,,.” ЕАД.

Намира, че паричните задължения са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, поради което следва да намери приложение правилото на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Позовава се на Постановление на Пленума на ВС № 3 от 1980 г., Тълкувателно решение от 26. 06. 2015 г. по тълк. дело № 2 от 2013 на ОСГТК на ВКС и Тълкувателно решение № 3 от 28. 03. 2013 г. по тълк. дело № 3 от 2020 г. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове, че погасителната давност не е текла до 26. 06. 2015 г. Заявява обаче че преди изтичането на погасителната давност на 28. 12. 2018 г. е било предприето изпълнително действие, изразяващо се в изготвяне на постановление на съдебния изпълнител за вписване на възбрана върху недвижим имот, като възбраната е била вписана в имотния регистър на 14. 01. 2019 г. Счита, че това действие е прекъснало течението на погасителната давност. Сетне съответното изпълнително дело е било прекратено с постановление на съдебния изпълнител на 08. 11. 2021 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. След прекратяването на изпълнителното дело изпълнителният лист бил ,,изтеглен” и по молба на ответното дружество през 2022 г. било образувано ново изпълнително дело, в рамките на което били предприети редица изпълнителни действия, които също прекъснали течението на погасителната давност.

Противопоставя се на тезата на ищеца, че с прекратяването на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК предприетите изпълнителни действия се обезсилват и не прекъсват течението на погасителната давност, във връзка с което се позовава на Тълкувателно решение от 04. 07. 2024 г. по тълк. дело № 2 от 2023 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Иска от съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Прави евентуални възражения във връзка с разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение.

След като съобрази твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Софийският районен съд направи следните фактически и правни изводи.

Исковата молба е подадена от заинтересована страна чрез надлежно упълномощен процесуален представител и след отстраняване на нередовност по отношение на внесената държавна такса, се явява редовна съгласно чл. 127 и чл. 128 ГПК.

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК. В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на правен интерес за предявяване на 2 отрицателен установителен иск, както и момента, от който е започнала да тече погасителната давност. В тежест на ответника е да докаже твърдените основания за прекъсване на погасителната давност.

От анализа на събраните в хода на съдебното дирене доказателствени материали съдът приема за установена следната фактическа обстановка. С изпълнителен лист от 20. 08. 2010 г., издаден от Районен съд – Панагюрище, Гражданска колегия, I състав, ищецът е осъден да заплати на ,,.” ЕАД сумите 2 131 лева и 15 стотинки – главница, ведно със законната лихва от 22. 07. 2010 г. до изплащането на вземането, 323 лева и 98 стотинки мораторна лихва, начислена от 29. 08. 2008 г. до 22. 07. 2010 г., както и сумата от 149 лева и 10 стотинки – съдебни разноски. Въз основа на издадения изпълнителен лист са били образувани изпълнително дело № 211/2012 г., по описа на държавния съдебен изпълнител към Районния съд – Панагюрище, както и изпълнително дело № 242/2015 г., по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т.. И двете изпълнителни производства са прекратени на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Взискателят по изпълнителните дела и кредитор на ищеца е прехвърлил своето вземане спрямо последния в полза на ответника. За извършената цесия е изготвено уведомление за извършено прехвърляне на вземания (лист 29 по делото), с което ,,.” ЕАД, действащо чрез пълномощника си ,,.” ЕООД, уведомява длъжника (ищеца), че всички негови задължения, ,,заедно с обезпеченията и привилегиите (без прехвърляне на права по запис на заповед), произтичащи от Договор за паричен кредит от 19. 03.

2008 г. са прехвърлени от ,,.” ЕАД на ,,.” ЕООД с договор за цесия от 11. 11. 2021 г. ” Към книжата по делото е приложено пълномощно, с което цедентът упълномощава цесионера да извърши от негово име и за негова сметка уведомяване на длъжника по чл. 99, ал. 3 ЗЗД относно извършеното прехвърляне. В качеството си на цесионер и частен правоприемник ответното дружество инициира образуването на ново изпълнително дело спрямо ищеца Ц. С. Б. № 541 от 2022 г. по описа на частния съдебен изпълнител Г. Т. с ареал на действие Пазарджишкия окръжен съд.

Изпълнителното производство е образувано въз основа на първоначалния изпълнителен лист от 20. 08. 2010 г. В рамките на изпълнителните дела пред частния съдебен изпълнител са били поискани редица изпълнителни действия, които ще бъдат обсъдени по-нататък.

При така установената фактическа обстановка първостепенният съд направи следните правни изводи.

В разглеждания случай цесионерът черпи правата си от договор за прехвърляне на вземане, като самото вземане е от договор за паричен кредит. Ако между страните по договора за кредит е уговорено, че погасяването на главното задължение ще се извърши на отделни погасителни вноски, за всяка от тези анюитетни вноски тече отделен давностен срок (,,при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост. ” – Тълкувателно решение от 21. 01. 2022 г. по тълк. дело № 5/2019 г.) По отношение на твърденията на ищеца, че последният не е бил надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземане, по което той е длъжник.

Разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД изисква цедентът да уведоми длъжника при извършено от негова страна прехвърляне на вземане към трето лице, което придобива качеството цесионер. Макар и законът изрично да посочва прехвърлителя като 3 страната, която следва да извърши уведомлението, в съдебната практика се приема, че е възможно цедентът да упълномощи своя частен правоприемник, така че последният по силата на учредена в негова полза представителна власт да извърши уведомяването (Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230 / 2016 г. на ВКС, 1-во ТО).

Противното би означавало да се остави на волята на предишния кредитор, който вече може да няма интерес от извършване на самото уведомяване, да определи момента, в който цесията да произведе действие спрямо длъжника, респективно в който момент новият кредитор ще може да търси изпълнение. По делото е представено уведомление, извършено от ,,.” ЕООД, в качеството му на представител на ,,.” ЕАД. Посоченото уведомление обаче не съдържа подпис на длъжника, който да удостоверява, че последният действително е запознат с извършената цесия. Не е представено и писмо с обратна разписка, което също би могло да служи като доказателство, че уведомлението е връчено на длъжника и същият е запознат с извършената цесия. Когато по делото е представен частен документ (какъвто е уведомлението за прехвърляне на вземане), за да може страната, която го е представила, да черпи права от този документ, следва да докаже, че твърденията на насрещната страна, че последната не е запозната със съдържанието на съответния документ, са неоснователни. При липса на подпис върху документа, при липса на обратна разписка или каквото и да е потвърждение от длъжника, че последният е запознат с извършената цесия, същата не произвежда действие спрямо длъжника и правата на новия кредитор са му непротивопоставими.

Обстоятелството, че първоначалният кредитор ,,.” ЕАД е потвърдило в хода на изпълнително дело № 541 от 2022 г. извършеното прехвърляне не санира ненадлежно извършеното уведомяване по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Действително, ищецът е насочил отрицателния установителен иск тъкмо срещу ответника, а не срещу първоначалния си кредитор. Това съставлява индикация, че ищецът все пак е научил за цесията.

Настоящият съдебен състав обаче споделя съдебната практика, според която надлежно е само това уведомяване за цесията, което е извършено било от цедента, било от упълномощено от него лице; всяко различно уведомяване или научаване за цесията „не може да предизвика действието, предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД“ – решение № 96, постановено на 17. 04. 2018 г. по гр. дело № 3049 по описа на ВКС, IV г. о., за 2017 г.