Решение № 65 от 07.09.2023, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Търговско дело 168/2021
- Вид
- Решение № 65
- Подписан
- 07.09.2023
- В сила
- 02.10.2023
- Състав
- Росица Иванова Маркова
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.404, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.557, ал.1, т.2, б."а" · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 65 гр. Враца, 07.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в закрито заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Р. Ив. М. като разгледа докладваното от Р. Ив. М. Търговско дело № 20211400900168 по описа за 2021 година
С Решение №96/28.11.2022г. съдът е отхвърлил предявения от Р. Д. Л., ЕГН ********** срещу Гаранционен фонд иск с правно основание чл.557, ал.1, т.2, б."а" КЗ, вр. чл.45 ЗЗД за сумата 55 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при ПТП на 10.11.2020г., както и за сумата 1 925лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за лечение по фактура №1000002832/11.11.2020г., и е оставил без разглеждане като недопустим предявения от ищцата иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за извършени разходи за лечение по фактури №1000002831/11.11.2020г. и №000000189/11.11.2020г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ищцата Р. Л. и по нея е образувано ч.гр.д.№1629/2023г. по описа на САС. С постановеното по това дело Определение №2069/10.08.2023г. въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в частта, с която е оставен без разглеждане предявения от ищцата иск за сумите 1 435лв. по фактура №1000002831/11.11.2020г. и 3 360лв. по фактура №000000189/11.11.2020г. и е върнал делото на първата инстанция за извършване на надлежните съдопроизводствени действия. За това свое разрешение въззивният съд е посочил регламентираното в чл.380, ал.1 КЗ задължение на лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция, като предостави пълни и 1 точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията, без да е длъжно да представи определени документи, имащи отношение към настъпването на застрахователното събитие или към последиците от него /претърпените неимуществени и имуществени вреди/. Посочил е разпоредбата на чл.404, ал.1 КЗ, в която е уредено правото на застрахователя след настъпването на застрахователното събитие да изисква от застрахования и застраховащия необходима информация за установяване на фактите и обстоятелствата във връзка със застрахователното събитие или определянето на размера на обезщетението. Според приетото в мотивите на определението волята на законодателя е ясна, тъй като ползващото се от застраховката лице не винаги е в състояние да представи заедно с претенцията всички доказателства, които имат отношение към изплащането на обезщетение, а от друга страна събирането на пълния обем документи е в интерес на застрахователя, който трябва да се произнесе по основателността на претенцията. Становището на възиввия съд е, че липсва изрично регламентирано в закона задължение за ищцата да представи всички фактури, установяващи извършените разходи за лечение, поради което този пропуск незаконосъобразно е приет от първоинстанционния съд като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на исковата претенция. По тази съображения делото е върнато за разглеждане по основателността на претенцията за имуществени вреди.
С оглед на това, че дадените от въззивната инстанция указания са задължителни за първоинстанционния съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и формираните в постановеното решение доказателствени и правни изводи, този съдебен състав приема следното:
Ищцата е предявила претенция за изплащане на обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, настъпили в резултат от направени разходи за лечение. Претендираното обезщетение е в общ размер 1 999.33лв.
В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че претърпените от ищцата имуществени вреди, представляващи направени от ищцата разходи за лечение, са в размер на 3 754.60лв. по приложени разходни документи - 3 360лв. за тазобедрена еднопротеза, 251.09лв. за лекарства, 31.51лв. за консумативи и 112лв. – потребителски такси. Ищцата сочи, че по предявената пред ответника застрахователна претенция й е определено и изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 1 755.27лв., поради което 2 претендира да й бъде присъдена сумата 1 999.33лв., представляваща разликата между пълния размер на разходите за лечението й и изплатеното от ответника обезщетение.
Както е посочено в постановеното по делото решение, с предявената пред ответника застрахователна претенция ищцата е поискала да й бъде изплатено обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди в размер на 2 205.09лв., формирана от сумите по представени пред застрахователя 12 броя фактури, сред които фигурира и фактура №1000002832/11.11.2020г. за сумата 1 925лв. за закупена ендопротеза, която се претендира, наред със сумите по общо 14 броя фактури, и в настоящото производство. С основното решение по делото съдът е отхвърлил иска за сумата 1 925лв., представляващи разходи за лечение по фактура №1000002832/11.11.2020г., тъй като сумата по тази фактура, след приспадане на приетия от застрахователя принос на пострадала, й е изплатена доброволно като обезщетение за имуществени вреди.
При това положение и с оглед задължителните указания на въззивната инстанция настоящият състав приема, че на ищцата следва да бъде присъдена сумата 1 599.46лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от направени от ищцата разходи за лечение по фактури
№1000002831/11.11.2020г. и №0000000189/11.11.2020г. и формирана след приспадане от общия размер на исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – 1 999.33лв. на приетия с основното решение принос на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат в размер на 20%. Обезщетението за имуществени вреди следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021г./така, както се претендира с исковата молба/ до окончателното му изплащане.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, БУЛСТАТ ***, със седалище *** да заплати на Р. Д. Л., ЕГН **********, с адрес *** сумата 1 599.46лв., представляваща 3 обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от ПТП на 10.11.2020г., ведно със законната лихва, считано от 20.07.2021г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част като неоснователен и недоказан.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Настоящото допълнително решение е постановено при участие на трето лице-помагач Г. М. М., ЕГН **********, починал в хода на процеса и заместен от законните му наследници А. Г. М., ЕГН **********, С. Г. М., ЕГН **********, К. В. М., ЕГН **********, А. И. Г., ЕГН ********** и Г. И.
Г., ЕГН **********.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________ 4