Решение № 447 от 30.06.2025, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. Казанлък, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ШЕСТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ при участието на секретаря РАДИАНА Д. ГРОЗЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИАН АТ. БАДЖАКОВ Гражданско дело № 20255510100170 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на Л. Д. Т., ЕГН **********, с адрес: ***, действащa чрез пълномощника си адв. А. Д., съдебен адрес: г**** против „К.П. България“ ООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя Н.П.П. Съдът приема, че се касае за иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във връзка с чл. 26, ал.1 от ЗЗД за нищожност на Договор за потребителски кредит №1164109/10.10.2024г., както и предявени при условията на евентуалност искове за нищожност на отделни клаузи от процесния договор.

Ищецът твърди, че на 10.10.2024 г. е сключил с ответното дружество Договор за потребителски кредит № 1164109, по силата на който е получил в собственост сумата от 800.00 лв., при фиксиран годишен лихвен процент от 51.00 и ГПР в размер на 64.64%. В договора било уговорено, че заемателят ще погаси кредита на 6 месечни вноски с размер на погасителната вноска 2x34.00 лв. и 4x221,69лв. с крайна падежна дата 10.04.2025г. Съгласно чл. 5 от договора за кредит страните се поразумели, че договорът трябва да бъде обезпечен с поне едно от посочените обезпечения: Поръчителство на едно или две физически лица, които трябва да отговарят на определени изисквания или безусловна банкова гаранция. Съгласно чл.11 при неизпълнение на изискването на чл. 5 от договора заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер на 617,24 лв., която щяла да се плаща разсрочено, като се кумулирала към падежните вземания по погасителния план. Според ал. 2 на чл. 5 от Договора кредитополучателят бил задължен да предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на договора. Твърди, че при непредоставяне на изискуемото обезпечение в предвидения срок или в случай, 1 че същото не отговаряло на условията, предвидени в договора, съгласно чл. 11 ал. 1 от Договора било посочено, че се дължи неустойка в размер на 617.24 лв. която съгласно ал.2 на чл. 11 щяла да бъде заплатена разсрочено - съобразно посочения в Приложение 1 към Договора. Ищцата следвало да върне сумата от 1 572 лева, която включвала: 1) главница - 800 лева; 2) договорна лихва 154.76 лева; 3) неустойка - 617.24 лв. Нито в Договора за потребителски кредит, нито в Стандартния европейски формуляр не било посочено какво точно се включва в ГПР - например, дали в ГПР се включвала цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение. Общо дължимата сума по кредита (главница и лихва) възлизала в размер на 954.76 лв., докато общият размер на дължимата неустойка по чл. 11 от Договора възлизал на 617.24 лв.

(65 % от общо дължимата сума). Ищцата била изтеглила кредит в размер на 800 лв. а съгласно погасителния план в края на срока на Договора била длъжна да върне 1 572 лв. (над 50 % от изтеглената първоначално сума). Сочи, че съгласно представените към настоящата искова молба приходни касови ордери, издадени от ответника, ищцата била заплатила общо 786 лева за погасяване на задължението по процесния договор за кредит.

Сочи, че ищцата имала качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК, доколкото същата при сключването на договора за потребителски кредит действала извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Следователно приложимият нормативен акт бил Законът за потребителския кредит (ЗПК).

Твърди,че сключеният договор за потребителски кредит бил нищожен на основание чл. 22 във вр. чл. 11 ал. 1 т. 10 ЗПК във вр. чл. 26 ал. 1 предл. 1 ЗЗД по следните съображения -съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

7 - 9, договорът за потребителски кредит бил недействителен. Изискването, което било заложено в чл. 5 от Договора за потребителски кредит, за осигуряване от страна на кредитополучателя на обезпечение под формата на поръчителство или банкова гаранция за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва било очевидно неизпълняемо с оглед предоставения изключително кратък срок и условията, на които следвало да отговаря обезпечението. Очевидно било също така, че кредитодателят бил наясно с неизпълняемостта на този ангажимент, поради което още със сключване на договора било предвидено заплащането на неустойка за непредоставяне на обезпечение. Същата била включена в погасителния план, неразделна част от договора. На практика предвидената неустойка представлявала скрито възнаграждение за кредитодателя, което следва да бъде включено в ГПР, но не било. Невключването на подобна клауза в ГПР означавало, че не е спазено изискването на чл. 11, т. 10 от ЗПК, защото на практика не е посочен верният ГПР в Договора за потребителски кредит. Също така подобна неустойка би 2 могла да се разглежда и като добавка към възнаградителната лихва по договора, без обаче в последния или в неговите приложения да е посочена като такава, което означавало, че е нарушена и разпоредбата на чл. 11, т. 9 от ЗПК поради неправилно посочване на лихвените проценти. На тези основания договорът за кредит бил изцяло нищожен на основание чл. 22 от ЗПК във вр. е чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК. Твърди, че в съдебната практика се приема (Решение № 163 8 от 19.12.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 2218/2022 г.:„че за да отговаря на изискванията за яснота и разбираемост (чл. 10, ал. 1 от ЗПК), договорът за кредит следва да включва освен величината на самия ГПР, получена след приложение на формулата по чл. 19, ал. 2 от ЗПК, но така също и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване.

Не е достатъчно само разходите (възнаградителна лихва и такси и т.н.) да са упоменати в договора, а е нужно споразумението да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. В практиката на СЕС трайно е проведено разбирането, че изискването за посочване на ГПР е нарушено не само когато величината не е посочена в точен процент, но така също и когато не са посочени основните данни, които са послужили за неговото изчисляване (Решение от 20 септември 2018 г. по дело С-448/17 на СЕС и Решение от 21 март 2024 г. по дело С714/22). Цитира и Решение С-714/22, което имало следната мотивировка:

Предвид същественото значение, което посочването на ГПР в такъв договор има за потребителя, Съдът е постановил, че националният съд може служебно да прилага национална правна уредба, която предвижда, че при непосочване на ГПР предоставеният кредит се счита за освободен от лихви и разноски (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost’, С-76/10.

EU:C:2010:685, т. 77). Съдът е постановил също, че когато в договор за кредит е посочен очакваният ГПР, като точният му размер подлежи на уточнение след отпускането на кредита, подобна санкция, изразяваща се в загуба от кредитодателя на правото му на лихви и разноски, трябва да се счита за пропорционална по смисъла на член 23 от Директива 2008/48 (вж. в този смисъл решение от 9 ноември 2016 г., Home Credit Slovakia, С-42/15, EU:C:2016:842, т. 18 и 69—71). В конкретния случай с оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин както непосочването на този процент.

Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер. С оглед на изложените съображения на втория и третия въпрос следва да се отговори, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за 3 потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. “Решение С-448-17 имало следната мотивировка: т. 64 „Съгласно член 4, параграфи 1 и 2 от Директива 87/102 договорът за кредит трябва да се изготви в писмена форма и в него трябва да се посочи ГПР, както и условията, при които последният може да бъде променян. В член 1а от тази директива се определят условията за изчисляване на ГПР, а в член 4, буква а) от нея се уточнява, че ГПР трябва да се изчисли „ в момента, в който кредитният договор е сключен “. Така това информиране на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула, има съществено значение (вж. в този смисъл определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost’, С 76/10, EU:C:2010:685, т. 69 и 70). “Т.66 „Следва да се добави, че на непосочването на ГПР в договор за кредит трябва да се приравни ситуация като тази по главното производство, в която договорът съдържа само математическа формула за изчисляването на този ГПР, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни. “По дело С-448-17 се използват още и следните аргументи:68 Предвид гореизложените съображения на втория въпрос следва да се отговори, че член 4, параграф 2 от Директива 93/13 трябва да се тълкува в смисъл, че обстоятелството, че договор за потребителски кредит, от една страна, не посочва ГПР, а съдържа само математическа формула за изчисляването му, без обаче да предоставя необходимите за това изчисляване данни, и от друга страна, не посочва лихвения процент, е решаващ фактор в рамките на анализа на съответната национална юрисдикция за това дали клаузата от този договор относно разходите по кредита е изразена на ясен и разбираем език по смисъла на посочената разпоредба.С оглед на всичко гореизложено, в процесния договор било нарушено това изискване на закона относно правилното и пълно посочване на ГПР, доколкото никъде не било посочено кои разходи формират ГПР. Налице било нарушение на чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

Следвало да се вземат под внимание изключителното високите изисквания към физическите лица - потенциални бъдещи поръчители, както и набора от документи, които поръчителите следвало да предоставят (в тридневен срок от сключването на договора), а именно:. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:

2.1 . При един поръчител- осигурителният доход следва да е в размер на не по- малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната;

2.2 при двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната;

2.3

Да не е/са поръчители по други договори за заем, сключен/и с Кредитора;

4

2.3 Да не е/са кредитополучател/и по договори за кредит, сключени с кредитора по които е налице неизпълнение;

2.4

Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;

2.5

. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ удостоверяващ размера на получавания от тях доход“.

Очевидна била невъзможността за ищцата да осигури подобни обезпечения в толкова кратък срок, както и невъзможността на самите поръчители да се снабдят с целия набор от изискуеми документи, което се доказвало и от обстоятелството, че кредитодателят не бил изчакал да включи подобна неустойка при изчисляването на месечните погасителни вноски, а видно от погасителния план, във всяка месечна вноска се включвала и сума, представляваща част от общия размер на описаната неустойка.