Решение № 3176 от 01.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3176 гр. Варна, 01.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 12 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Й.а при участието на секретаря Станислава Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Д. Й.а Гражданско дело № 20253110106564 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по молба, подадена от от молба М. М. М.

(молител) личнo и в качеството на баща и законен предствител на Й. М. М., роден на 03.08.2020 г. /пострадало лице/ срещу Д. С. М. – съпруга на молителя и майка на пострадалото лице.

В молбата за защита от 21.05.2025 г. и уточнителна молба от 29.05.2025 г. се излага, в какво се състоят извършените от ответника актове на насилие, състояли се в срока по чл. 10 ЗЗДН:

По отношение на М. М.:

- на 16.05.2025 г. след 18.00 ч., знаейки че ответницата и децата им няма да са в доскоро общо обитаван апартамент в гр. *** отишъл в него, за да вземе свои вещи, като там заварил К. Й.- новия партньор на ответницата. Тръгвайки си, на стълбите срещнал Д., която започнала да вика че той няма работа в апартамента и че ще го вкара в затвора за малтретиране. Молителя сочи, че излязъл от входа и се качил в автомобила си. Ответницата застанала пред автомобила и започнала да вика, че молителя я блъска, което молителя заснел с телефона си. Излязъл от автомобила, за да помоли ответницата да се отдръпне, в който момент от входа на кооперацията излязъл К. Й., който се опитал да отнеме телефона му, молителя се опитал да запази телефона и Й. започнал да го налага по тялото и главата. Сочи, че Д. се включила в налагането на удари, като викала: „Сега те убихме, ще те смачкаме, за какъв се мислиш и как смееш да идваш". Случайни минувачи ги разтървали, като молителя тръгвайки да бяга бил спънат от ответницата и паднал на пътното платно на ул. *** Ответницата отново се нахвърлила над молителя, удряла го по главата и крещяла „ Счупи ми зъба, сега те убих ще те размажа, гнидо мръсна. Ще те излежа с кеф, педерст мръсен".

Молителя успял да се отскубне и да влязе в колата си, където се заключил и подал сигнал към 112. След като ответницата разбрала, че молителят позвънил на 112, започнала да блъска и рита автомобила, опитала да счупи стъклото с крак, като викала: „ Излез бе педал бий се като мъж, ще те вкарам в затвора за насилие над мен и децата". Молителят сочи, че е посетил „Спешно отделение“, където бил прегледан.

По отношение на детето Й. М.:

- твърди се, че детето е станало свидетел на извършени от майка му действия и 1 изречени от нея думи срещу бащата на детето: детето присъствало на случката на 16.05.2025 г. след 18.00 ч. на улицата в гр. *** пред номер 28 като видяло, че майка му Д. се включила в налагането на удари върху баща му ***, като викала: „Сега те убихме, ще те смачкаме, за какъв се мислиш и как смееш да идваш". Случайни минувачи ги разтървали / молителя, ответницата и мъж, с който се твърди, че ответницата има връзка/, като молителя тръгвайки да бяга бил спънат от ответницата и паднал на пътното платно на ул. „***.

Ответницата отново се нахвърлила над молителя, удряла го по главата и крещяла „ Счупи ми зъба, сега те убих ще те размажа, гнидо мръсна. Ще те излежа с кеф, педерст мръсен".

- на същата дата и място ответницата крещеейки казала на детето „Сега ще видиш как ще набия баща ти. Виж тази мишка как се крие в колата. Само да излезе и ще го пребия“, като в същото време детето Й. стояло отстрани на автомобила на молителя, като ответницата го издърпала грубо и гневно и то започнало да пищи, плаче и да се дърпа.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 о т ГПК е указано страните, че доказателствената тежест в процеса се разпределя, както следва: молителят следва да установи връзката си и тази на детето Й. с ответника, че в посочения период ответникът е извършил по отношение на М. М. и детето Й. твърдените актове- участвала в нанасяне на удари върху молителя и отправила срещу него сочените думи и изрази, които действия и думи са възприети лично от детето; отправила към детето сочените думи.

В тежест на ответника е ако оспорва, че е извършил акт на домашно насилие- да проведе насрещно доказване.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот извършено от и спрямо лица от категорията по чл. 3 от ЗЗДН. Съгласно чл.2, ал.2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Страните са съпрузи, което представлява връзка по чл.3 ЗЗДН, т.е. молбата за защита е подадена от и срещу легитимираното по закон лице. Пострадалото лице е дете на ответницата, с оглед на което също може да търси защита по реда на закона.

Целта на специалния ЗЗДН е при доказана нужда чрез съда да се даде спешна защита на лица пострадали от домашно насилие, както и да се предотвратят последващи неправомерни посегателства спрямо тях.

Съобразно общите правила на ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, приложими на основание § 1а от ЗР на ЗЗДН, за уважаване на подадената молба за защита е необходимо молителят да установи действителното осъществяване на твърдяната дата, от посочения извършител на сочените действия спрямо него и пострадалото лице, квалифициращи се като актове на домашно насилие.

С оглед наведените от молители фактически твърдения за нанесени му удари от ответницата, както и отправени заплахи и обиди, съдът намира, че същите могат да се субсумират под хипотезата на упражнено физическо, емоционално и психическо насилие.

По отношение на твърденията, че насилието по отношение на молителя е извършено пред общото на страните дете, спрямо детето насилието попада в хипотезата на психическо такова.

Към уточнителната молба от 29.05.2025г. молителят М. е представил декларация по чл.9, ал.3 ЗЗДН, в което е декларирал обстоятелствата описани в молбата му, касаещи датата 16.05.2025г. вкл. конкретно отправени думи и действие по нанасяне на удари върху него от ответницата.

Във връзка с установяване на актовете на домашно насилие молителят е ангажирал и други доказателства – аудио записи на подадени сигнали на тел. „112“, писмени доказателства- докладни записки и предупредителни протоколи по реда на ЗМВР във връзка със случката от 16.05.2025 г., както и медицинско удостоверение и гласни доказателства чрез разпит на свидетел.

Видно от медицинско удостоверение 537/2025г. от 16.05.2025г. молителят е бил прегледан на 21.05.2025г. от съдебен лекар, като са установени ожулване на долния клепач на лявото око и кръвонасядания по задната повърхност на гръдния кош., които с в резултат 2 на удари с или върху твърди, тъпи предмети и биха могли да бъдат получени по указаните от М. време и начин, съвпадащи с твърденията от сезиращата молба.

От служебно изискани справки се установява за двете пълнолетни страни, че са неосъждани, не се водят на психиатричен отчет и нямат други висящи или приключили с акт по същество дела по реда на ЗЗДН. Висящо е дело за развод на страните.

Видно от изслушани аудио записи на сигнали на спешния национален телефон 112 се установява, че на 16.05.2025г. е подаден сигнал от съседка на имота на страните пред който се случва твърдяната от молителя случка, като жената съобщава, че пред прозореца й се случва семеен скандал между нейни съседи и се страхува да не се сбият. Подаден е сигнал и от самия молител, който твърди, че е нападнат от съпругата си и нейния приятел, като по време на подаване на сигнал се чува чукане на прозорец, отговарящо на твърдението на молителя, че по време на подаване на сигнала е в автомобила си, като чукането е съпроводено с неразбираеми викове на женски глас.

От представените документите, съставени във връзка с полицейска проверка се установява, че във връзка с твърдяната случка от 16.05.2025г. подаденият сигнал от молителя на тел. 112 е предаден на 1 РУ при ОД на МВР- Варна, чиито служители да посетили мястото на инцидента и на място са съставени протоколи за предупреждение по реда на ЗМВР на молителя и ответника. От съставените на място от полицейските органи протоколи не се установява те да са станали очевидци на актове на насилие.

На 16.05.2025г. молителят е подал и жалба в посоченото РУ, като се установява, че двукратно е давал сведения, както и е представил лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 16.05.2025г., в който е отразена основна диагноза „повърхностна травма на окосмената част на главата“. Видно от протокол за доброволно предаване от 27.05.2025г. молителят е предал на полицейските органи записи от телефона си от 16.05.2025г.

В хода на полицейската проверка ответницата е дала писмено сведения за случката от 16.05.2025г. като е посочила, че е засякла съпруга си във входа на ул. *** и влезли във вербална конфронтация, след което е излезли пред входа, където бил паркиран неговия автомобил. Сочи, че спорът се разгорещил и поради отказа на М. разговора да премине в добър тон, тя го бутнала, той отвърнал и започнали да си разменят удари с ръце и крака, като ударите попадали в телата и главите им. Посочва се, че нейният приятел К. Й. се намесил с цел да ги разтърве и след около 30 сек. борба между тримата, тя се отскубнала от М., хванала го за блузата и го хвърлила на пътя. Твърди, че М. започнал да вика за помощ, а тя го прегърнала силно и му повтаряла да се успокои, за да говорят, но той държал като човек в силен шок. Сочи се, че се намесили непознати хора, като мъж я хванал за ръката.

След спора М. се заключил в колата и се обадил на тел. 112, а по-късно дошъл патрул от 1 РУ.

По делото е разпитан един свидетел –***- съсед на страните, който излага, че ги познава от около 10 години. Сочи, че през последната година М. и Д. имат спорове. Твърди, ответницата е много агресивна, често сменя настроенията си, като външният и вид също се променил и изказва съмнения, че тя злоупотребява с наркотици. Сочи, че е имало предходна случка през м.03.2025г. при която М. е бил задържан, доколкото знае, заради твърдения на Д. за насилие спрямо нея. Разказва, че в миналото страните са се разделяли, като грижите за двете им деца са полагани от съпруга. По отношение на случката от 16.05.2025г. сочи, че докато се прибирал към дома си, на улицата ги видял, като ответницата буйствала, крещяла пред автомобила и блъскала по него, а М. бил вътре в автомобила. Не си спомня с точност, но тя крещяла в смисъл, че иска да убие съпруга си и той искал да я убие нея, като свидетеля описва чутото като заплахи и агресивно поведение. Посочва, че малкото им дете било на мястото. Посочва, че не е видял физическо насилие между страните.

От правна страна:

В настоящият случай от молителя е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН по отношение на твърдените актове на домашно насилие на 16.05.2025 г. С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН разпоредбата на чл. 13, ал. 3 от закона придава на декларацията по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН особена доказателствена сила в настоящия процес по отношение на сочените в нея дати и събития. Същата представлява самостоятелно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото лице ако в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето и конкретните действия, с които е извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 от 3

ЗЗДН, но само когато няма други събрани преки доказателства, в какъвто смисъл е и постоянната практика на съдилищата. Поради това, когато ответникът оспорва, че е извършил акт на домашно насилие, в негова тежест е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила.

Ответникът не е оспорил да е извършил твърдените от молителя действия.

Въпреки липсата на процесуална позиция от ответника, молителят е ангажирал доказателства за изложените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН обстоятелства.