Решение № 192 от 15.01.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 192 гр. Варна, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20243110102751 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на „П. К. Б.“ ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.

„Б.“ № **, бл. ***, вх. *, с която против К. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. О., общ. А., са предявени следните обективно съединени искове:

- с основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 7020/13.11.2023 г. по ч.гр.д. №14142/2023 г. по описа на ВРС, 17 с-в, а именно:

4421,68 лв. - главница, сумата от 1753,76 лв. /хиляда седемстотин петдесет и три лева и седемдесет и шест стотинки/ възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 150,46 лв.

/сто и петдесет лева и четиридесет и шест стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 59,68 лв.

/петдесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 993,75 лв. /деветстотин деветдесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ обезщетение за забава върху главницата за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 394,15 лв. /триста деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датта на подаване на заявлението /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит П.К.С.

1

№30041877423 от 14.01.2020 г.;

- с основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца, следните суми: 1166,64 лв. - неплатено възнаграждение за услуга „Ф.“, сумата от 3449,40 лв. - неплатено възнаграждение за услуга „Ф.“; сумата от 117,38 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 262,20 лв. обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 775,24 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит П.К.С. № 30041877423 от 14.01.2020 г.

Претендират се сторените разноски.

Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:

Твърди се наличие на възникнало облигационно правоотношение между страните по делото, въз основа на сключен между тях Договор за потребителски кредит П.К.С. №30041877423 от 14.01.2020 г. В изпълнение на поето договорно задължение, ищецът е предоставил на ответника, а последният е усвоил парична сума в размер на 5000 лева, при насрещно задължение да върне същата в срок от 36 месеца от сключване на договора.

Размерът на месечната погасителна вноска е в размер на 242,67 лева, при уговорен ГПР в размер на 49,24 % и ГЛП – 41 %. Лихвеният процент на ден е 0,11%. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги, възнаграждението е в размер на 5850 лв., при погасителна вноска в размер на 162,50 лева. Така, общото задължение на ответника възлиза на сумата от 14586,36 лева, при месечна погасителна вноска в размер на 405,17 лева. Твърди се, че ответникът е запознат и е приел без възражения Общите условия към процесния договор.

Преди сключване на договора, на ответника е предоставен Стандартен европейски формуляр.

Сочи, че възнаграждението за поисканите допълнителни услуги става изискуемо с подписване на договора за кредит, но се разсрочва за срока на договора, на равни месечни вноски. Заявява, че с усвояване на кредита, ответникът е рефинансирал други два договора – сключени с ищеца и с „В.к.“ ООД.

Заявява, че ответникът е заявил искане за предоставяне на пакета от допълнителни услуги. Съгласно уговореното, срещу възнаграждение в общ размер на 5850 лв. ищецът поема задължението да предостави на ответника възможността да използва следните допълнителни услуги: приоритетно разглеждане на искането за отпускане на потребителския кредит, за която услуга се твърди, че е била предоставена на ответника; отлагане на определен брой погасителни вноски; намаляване на определен брой погасителни вноски; смята на падежна дата. Твърди се, че ответникът дължи възнаграждение за използваната услуга за приоритетно разглеждане на искането му и за възможността да се ползва от останалите услуги. Намира, че отношенията на 2 страните в облигационното правоотношение се регулират при услогията на договорна свобода, регламентирана с чл.9 ЗЗД

Твърди се, че ответникът не е изпълнил поетите договорни задължения, като е заплатил сума в общ размер на 3169,85 лева, като със същата са погасени седем пълни вноски и частично е платена осмата вноска /96,46 лв./ Ищецът сочи, че ответникът е знаел за общия размер на дължимата сума, извършил е частично плащане, като въпреки, че е имал възможност да се откаже от процесния договор, не го е сторил.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът оспорва основателността на предявените искове. Намира, че на ответника не е било предоставено право на избор при предоставяне на допълнителните услуги. Сочи, че същите са недължими, доколкото същите излизат извън законовите рамки на ЗПК.

Сумите за допълнителни услуги не са включени в ГПР, а евентуалното им включване ще доведе до увеличаване на общия размер на разходите по договора над максимално допустимия. Оспорва да е бил уведомен за правото на ищеца да обяви кредита за предсрочно изискуем. Уведомлението до ответника нито е с необходимото съдържание, нито му е надлежно връчено.

Намира, че клаузата касаеща договорната лихва е нищожна, като накърняваща добрите нрави, доколкото същата надвишава трикратния размер на законната лихва. Оспорва да е налице ясен механизъм за формиране на ГПР. Според ответника, ищецът начислява такси и комисиони за допълнителни услуги в противоречие на чл.10а, ал.2 ЗПК. Намира за неоснователна претенцията за заплащане на лихва за забава върху възнагражденията за допълнителни услуги. Сочи, че при недействителност на договора, потребителят дължи чистата стойност на кредита. При горните доводи, настоява за отхвърляне на предявените установителни и осъдителни искове.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Предявените искове намират правното си основание в разпоредбите на чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В процесния случай, приложение намират и разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

Исковете са допустими, поради което съдът дължи произнасяне относно основателността им.

Налице е успешно проведено производство по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д.№ 14142/2023 г. по описа на ВРС, образувано въз основа заявление на „П. К. Б.“ ЕООД против К. С. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. О., общ. А.. На ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 7020/13.11.2023 г., с която, в негова полза са присъдени следните суми: 4421,68 лв. - главница, сумата от 1753,76 лв. - възнаградителна (договорна) лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 05.10.2021 г., 150,46 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода 16.02.2020 г. – 3

05.10.2021 г., 59,68 лв. - обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 993,75 лв.

- обезщетение за забава върху главницата за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 394,15 лв. /триста деветдесет и четири лева и петнадесет стотинки/ обезщетение за забава върху възнаградителна (договорна) лихва за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението /30.10.2023 г./ до окончателното изплащане на задължението, които вземания произтичат от сключен между страните Договор за потребителски кредит П.К.С. № 30041877423 от 14.01.2020 г., както и сторените разноски в заповедното производство.

Заявлението е отхвърлено за следните суми: 1166,64 лв. - неплатено възнаграждение за услуга „Ф.“, сумата от 3 449,40 лв. - неплатено възнаграждение за услуга „Ф.“, сумата от 39,70 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 117,38 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 16.02.2020 г. – 05.10.2021 г., сумата от 262,20 лв. обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г., сумата от 775,24 лв. - обезщетение за забава върху възнаграждението за услуга „Ф.“ за периода 05.10.2021 г. – 30.10.2023 г.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с която предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед за изпълнение, а по отношение на сумите, за които заявлението е отхвърлено, претендира осъждането на ответника за заплащането им.

Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса, предвидено с разпоредбата на чл.154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тежест на ищеца е да установи, че е налице валидно възникнало правоотношение между страните, елемент от съдържание, на което е задължението на ответника да престира определени парични суми по процесния договор, при неизпълнение на това задължение от страна на ответника. При въведени възражения от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възраженията си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

С определението по чл.140 ГПК, съдът е указал на страните, че е длъжен служебно и без да е налице възражение от страна на ответника /потребител в процесния случай/, да извърши проверка за наличие на нищожна клауза, на 4 която ищецът основава вземането си, като при установяване на такава, претенцията следва да бъде отхвърлена. На основание чл.146, ал.1 ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи, каквото е въведено от ответника, в тежест на ищеца е да докаже, че конкретните условия по договора, които се оспорват, са индивидуално уговорени с ответника.

Съгласно разрешението дадено с ТР №1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.

Съдът намира за безспорно установено, че страните са обвързани в облигационно правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях договор за потребителски кредит. Разпоредбата на чл.9 ЗПК, която намира приложение в процесния случай, дава определение на договор за потребителски кредит. Според посочения законов текст, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа, на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Страни по този договор са потребителят – физическо лице, което при сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или търговска дейност и кредиторът – всяко физическо или юридическо лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.