Решение № 593 от 22.12.2023, Районен съд - Дупница

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 593 гр. Дупница, 22.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря Росица К. Ганева като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20231510100786 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Ищецът ТД на НАП - София, гр. София, ***, ет. 6, е предявил срещу М. С. Й., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, и И. С. П., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, иск с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2, т. 4 от ДОПК.

Ищецът твърди, че ответницата М. С. Й. има неуредени публични задължения в размер на 54 667.22 лв., от които: 26 702.22 лв.-главница и 27 965.00-лихва към 04.05.2023г.

Сочи, че непогасените и към момента задължения са установени с:

-Декларации по ЗДДФЛ за периода от м. 12.2012г. до м. 03.2014г.;

-Декларация образец № 1 за м.01.2019г.;

-Декларация образец № 6 за периода от м.11.2012г. до м.12.2018г.;

-Наказателно постановление № 10-0000023/02.04.2014г., издадено от Главна инспекция по труда, подробно описани по вид, номер, дата, размер на задължението и краен срок за плащане в приложената като доказателство към исковата молба Справка за общите задължения на задълженото лице към 04.05.2023г.

Въпреки наличието на непогасени публични задължения, на 11.05.2018г. М. С. Й. отчуждава свой недвижим имот, като продава на ответницата И. С. П. следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 66.76 кв. м., находящ се в гр. ***, находящ се в сграда № 2, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, ***, под обекта:

1

***, над обекта: ***, ведно с прилежащите му части: избено помещение с площ 4.29 кв. м.

С отчуждаването на имуществото си ответницата М. С. Й. лишава кредиторите от възможността да се удовлетворят от неговата реализация. Извършената сделка е довела до ощетяване на държавния бюджет, което обосновава и правния интерес, който има приходната администрация от предявяване на настоящия иск. Към момента задълженото лице не разполага със свободни от тежести материални активи, които да обезпечат установените и изискуеми задължения.

С оглед изложеното, ищецът иска от съда да постанови решение, с което да бъде обявена за недействителна, на основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ДОПК сделката, обективирана в Нотариален акт № 119, том 7, вх. № 1774/11.05.2018г. при СВ при РСДупница, с която ответницата М. С. Й. е продала на ответницата И. С. П. собствения си гореописан недвижим имот.

В случай, че бъдат отхвърлени предявените искове на основание чл. 216, ал. 1 от ДОПК, в условията на евентуалност, ищецът иска съда да разгледа иск на основание чл. 216, ал. 3 ДОПК, във връзка с чл. 135 от ЗЗД, съгласно която разпоредба кредиторът, в лицето на НАП, може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действия, с които длъжникът го уврежда. Налице е увреждащо кредитора действие-продажба на недвижим имот, при която длъжниците отчуждават свой имот, знаейки, че имат задължения към свои кредитори-в случая Държавен фонд „Земеделие“ и НАП.

В срока за отговор на исковата молба са постъпили отговори от ответниците, които считат предявения иск за неоснователен, тъй като са налице правопогасяващи факти, водещи до невъзможността кредиторът да претендира защита на вземането си по съдебен ред, а именно изтичането на погасителна давност. Правят изрично възражение, че вземанията, въз основа на които се предявява отменителния иск, са погасени по давност преди предявяването му. Ответницата И. С. П. твърди, също така, че в качеството си на купувач на недвижимия имот, не е знаела, нито при изповядване на сделката, нито впоследствие, че ответницата Й. е имала публични задължения. Излага пространни съображения относно състоянието на закупения недвижим имот и извършените от нея подобрения в същия.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установено от фактическа страна следното: прие за

Видно от приетия като доказателство по делото Нотариален акт № 190, том І, рег. № 1542, дело № 173/11.05.2018г. по описа на нотариус С.С., с район на д-вие ДРС, ответницата М. С. Й. е продала на ответницата И. С. П. следния свой недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 66.76 кв. м., находящ се в гр. ***, находящ се в сграда № 2, разположен в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: жилище, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

***, ***, под обекта: ***, над обекта:

2

***, ведно с прилежащите му части: избено помещение с площ 4.29 кв. м.

Видно от Справка за общите задължения към 04.05.2023г., публичните задължения на ответницата М. С. Й. са общо в размер на 54 667.22 лв., от които: 26 702.22 лв.-главница и 27 965.00-лихва към 04.05.2023г., установени с представените с исковата молба и приети като доказателства по делото: Декларации по ЗДДФЛ за периода от м. 12.2012г. до м.

03.2014г.; Декларация образец № 1 за м.01.2019г.; Декларация образец № 6 за периода от м.11.2012г. до м.12.2018г. и Наказателно постановление № 10-0000023/02.04.2014г., издадено от Главна инспекция по труда.

По делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изпълнена от вещото лице Е. Л., която дава заключение, че средната пазарна стойност на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, с площ 66.76 кв. м., находящ се в гр. ***, ведно с прилежащите му части: избено помещение с площ 4.29 кв. м., към момента на сключване на сделката-11.05.2018г., е 14 507.00 лв.

От показанията на разпитания по делото свидетел П.С.Д, брат на съжителстващия на семейни начала с ответницата И. П. Г.Д., които съдът прецени съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК, предвид възможната му заинтересованост му от изхода на делото в полза на ответницата, се установява, че прехвърленият имот е бил в изключително лошо състояние и се е нуждаел от основен ремонт. Описва подробно извършените в имота от ответницата П. и съжителстващия с нея брат на свидетеля Г.Д. СМР. Свидетелят сочи, също така, че нито брат му, нито ответницата И. П. са познавали продавачите преди сделката, разговаряли са единствено със съпруга на М. Й.-Й. Й. и единствено по повод сделката.

По делото са приети и удостоверение за данъчна оценка и скица за процесния имот.

Съобразно установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с правно основание: главен иск чл. 216, ал. 1, т. 2 ДОПК съединен с иск по чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК и евентуален по чл. 216, ал. 3 ДОПК, вр. чл. 135 ЗЗД.

Съобразно правилата на чл. 154 ГПК, ищецът следва да докаже по иска с правно основание чл. 216, ал. 1 ДОПК, че атакуваната в настоящото производство сделка е сключена след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и е сключена с намерение да се увреди ищеца. По предявения евентуален иск по чл. 216, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 135 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че атакуваната сделка е сключена при знание за увреждане на ищеца - кредитор, както и че тя е сключена между свързани лица.

По исковете с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК:

Съгласно посочената разпоредба – чл. 216, ал. 1 ДОПК в редакцията й, в сила от п01.01.2021г. недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, 3 съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, съответно по т. 4 на ал. 1 на чл. 216 ДОПК - сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Редакцията на разпоредбата преди 01.01.2021г., а именно от в сила от 01.01.2006г. сочи, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са сключените след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице, съответно сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели. Предвид датата на сключване на атакуваната в настоящото производство сделка - 11.05.2018г. - преди редакцията на нормата, на която ищецът основава исковете си по чл.

216, ал. 1, т. 2 и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК в сила от 01.01.2021г., от която дата, за да е налице недействителността на сделката е възможно освен установяване съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, и деклариране на длъжника на публичното задължение, съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 216, ал. 1, т. 2 и чл. 216, ал. 1, т. 4 ДОПК следва да се отхвърлят като неоснователни, доколкото към датата на сключване на атакуваната сделка предпоставка за нейната недействителност не е било деклариране на публичното задължение от страна на длъжника, а само установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения и на длъжника не може да се вмени отговорност каквато е нямал към датата на сключване на атакуваната сделка. Редакцията на нормата на чл. 216, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2021г. няма обратно действие. В заключение предвид редакцията на разпоредбата на чл. 216, ал. 1 от ДОПК до допълнението й с ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 01.01.2021г., която изключва оспорване на сключени след датата на деклариране на публични задължения сделки, главните искове по чл. 216, ал. 1, т. 2 и чл.

216, ал. 1, т. 4 ДОПК са неоснователни.

Доколкото съдът намира за неоснователни предявените главни искове по чл. 216, ал.

1, т.2 и т. 4 ДОПК, следва да се разгледа от съда и предявеният евентуален иск по чл. 216, ал. 3 вр. чл. 135 ЗЗД:

Съгласно чл. 216, ал. 3 ДОПК, извън случаите по ал. 1 правата на кредитора по чл.

134 и 135 от Закона за задълженията и договорите могат да бъдат упражнени от съответния публичен взискател или от публичния изпълнител. В тези случаи знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

Общите предпоставки за уважаване на този иск са: вземане по отношение на ответника, т. е, установяване, че ищецът е негов кредитор, както и извършване на разпоредителна сделка с имущество в полза на свързно лице в случая, с която се намалява 4 имуществото на длъжника.

Предявеният иск е допустим. В решения от ВКС по реда на чл. 290 ГПК относно въпроса кои следва да са ответниците по предявения иск (решение № 151/27.07.2011г. по гр.д. № 785/10г. ІІІ г.о. ), касационната инстанция е приела, че страните по атакуваната сделка в производството по чл. 135 ЗЗД са задължителни другари и участието им в това производство е условие за допустимостта на иска. Атакувана сделка в настоящия случай е отменимо правно действие, доколкото отменителният иск по чл. 135 ЗЗД не може да се ползва за атакуване на сделки, които нямат имуществен характер или сделките с имуществени права, чието упражняване зависи от личната преценка на длъжника.

Качеството на кредитор на ищеца спрямо първия в настоящото производство се установява безспорно. Съгласно Решение № 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV г.о., кредитор по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника. Правото на кредитора да иска обявяването за недействителни спрямо него на увреждащите актове на длъжника е предоставено при наличието на действително вземане-вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.