Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 583 от 28.05.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 6064/2024
Вид
Решение № 583
Подписан
28.05.2025
В сила
10.10.2025
Състав
Поля Петрова Сакутова

Цитирани разпоредби

  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.179, ал.2 пр.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.23 ал.1 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 583 гр. Пловдив, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Поля П. Сакутова при участието на секретаря Мария Ив. Колева като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно наказателно дело № 20245330206064 по описа за 2024 година прие следното :

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от Н. В. С. от *** против Наказателно постановление № 24-1030-007830/02.10.2024г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, сектор Пътна полиция Пловдив, с което на жалбоподателя за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на основание чл.179, ал.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. С жалбата се моли наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено като се излагат съображения за това.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв.Л.П. от АК Пловдив, която поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Постъпило е писмено становище, според което наказателното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на обжалване, в срока по чл.59, ал. 2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :

На 04.09.2024 г. в 15:25 ч. в гр. Пловдив, на ул. Росица – кръстовище с бул. Княгиня Мария Луиза било установено, че жалбоподателят при управление на л.а. Фолксваген Голф Плюс с рег.№ *** не спазва

1 необходимото разстояние дистанция от намаляващия скоростта си пред него автомобил Шкода Фабия с рег.№ ***, блъска го отзад, с което реализира пътнотранспортно произшествие с материални щети.

На същата дата бил съставен протокол за ПТП 1863988 от 04.09.2024 г. , а въз основа на него бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, а впоследствие и обжалваното наказателно постановление, в което била възприета идентична на издадения АУАН фактическа обстановка.

Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на събраните по делото устни и писмени доказателства – показания на разпитания в качеството на свидетел актосъставител Й. П. И., показания на св. И. В. П., Я. Д. Ш., както и протокол за ПТП № 1863988 от 04.09.2024 г. , докладна записка от 24.09.2024 г., заповед № 8121 з-1632/02.12.2021 г.заверено копие.

Разпитан пред съда в качеството на свидетел, съставилият акта потвърди направените от него констатации и обстоятелствата, при които е протекла проверката. Същият посочи, че на посочената дата и място се намирал на посоченото в АУАН и НП кръстовище, установил движението на двата автомобила, като единият от тях намалил скоростта на движение, а отзад се приближил автомобилът, управляван от жалбоподателя, който го ударил в задната част. След това свидетелят се приближил да види какво се случва между участниците. Първоначално нямало противоречие между тях, но впоследствие поради намеса на трето лице жалбоподателят отказал да подписва двустранен протокол, поради което се пристъпило към съставяне на протокол за ПТП.

В същата насока са и показанията на другия разпитан по делото свидетел И. В. П.. Показанията на разпитаните свидетели се оценят като обективни, последователни и логични. Не се констатират сочените от пълномощника на жалбоподателя противоречия в техните показания.

Свидетелите са били на посоченото място, упражнявайки служебните си правомощия, а именно спазване правилата за движение на пътя. Св.И. потвърди, че е наблюдавал движението на двата автомобила, а след настъпилия сблъсък се е приближил. Съдът не намира основание да постави под съмнение тези негови показания. За да се постави под съмнение обективността на показанията на свидетеля следва същите въобще да не са били на местопроизшествието, протоколът за ПТП да е съставен по документи, както и двамата свидетели да са се отзовали на подаден сигнал, след което да са се явили на място, нещо което не се установява, тъй като и двамата служители са били на мястото на произшествието, упражнявайки служебните си задължения по контрол на пътя. Единият водач е реагирал след сблъсъка, усещайки съприкосновението с автомобила му, след което е слязъл от автомобила си и е започнал разговор между водачите.

Що се отнася до поведението на жалбоподателя на пътя след инцидента напълно съответстваща на показанията на тези свидетели е и информацията, съдържаща се в техните показания след инцидента, че първоначално водачът искал да подпише двустранен протокол, впоследствие се отказал , а и св. Я.

Ш. потвърди, че е посъветвала водача на лекия автомобил да не подписва 2 двустранен протокол, тъй като според този свидетел щети от съприкосновение между двата автомобила нямало.

За изясняване позицията на двата автомобила служи съставеният протокол за ПТП, както и представения по делото снимков материал. Не може да се отрече, че на снимковия материал, представен от двете страни по делото се установява наличие на щети на задната част на МПС. Не намира опора оплакването във възражението срещу АУАН, че снимков материал липсва, тъй като такъв беше представен за нуждите на настоящото производство от въззиваемата страна. Не се споделя възражението по отношение на констатацията за причинените щети, че не са в резултат на съприкосновението между двата автомобила, поради единствената причина, че единият бил по – висок от другия. Това може да се установи и от представените 4 бр. снимки, направени в хода на проверката , от които е видно, че става дума за два леки автомобила със сходни размери.

В случая от събраните по делото доказателства се установява, че водачът С. не е съобразила своето поведение с поведението на другите водач, в частност, на автомобила пред него - автомобил Шкода Фабия с рег.№ *** по начин, че да не се достигне до настъпването на ПТП, в случая, именно чрез спазването на достатъчна дистанция, която да позволи избягване на удар в преднодвижещото се МПС, когато то намали скоростта си или дори спре рязко.

Фактическата обстановка е обективно и правилно установена. Налице е било съприкосновение между двата автомобила, като причина за това е поведението на жалбоподателя, който не се е намирал на такава дистанция от намиращото се пред него ПТП, което е намалило скоростта непосредствено преди ПТП.

Правилно е приложен материалният закон. Съгласно чл.23 ал.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. В конкретния случай, жалбоподателят в качеството си на водач на л.а Фолкваген Голф Плюс с рег.№ *** не е преценил възможността, движещият се пред него автомобил Шкода Фабия с рег.№ *** да намали , като не е спазил необходимата дистанция при движение на управлявания от него автомобил.

Съставомерен признак на нарушението по повдигнатото на жалбоподателя административнонаказателно обвинение е наличието на причинено ПТП.

Наказващият орган няма задължение да описва детайлно вида и размера на причинените щети, доколкото тези обстоятелства са ирелевантни за съставомерността на деянието по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП и следователно не могат да бъдат определени като необходим елемент от съдържанието на наказателното постановление. Съгласно посочената за нарушена разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Правилно е приложена и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Съгласно чл.179, ал.2 от ЗДвП който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно 3 произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление. На жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушението по чл.23 , ал.1 от ЗДвП в този размер .

При извършената служебна проверка относно спазване на процесуалните изисквания за съставяне на двата акта съдът не констатира допуснати процесуални нарушения от категория на съществените. И двата акта са съставени от компетентни лица, като доказателство за това е приложената заповед. Изпълнителното деяние е индивидуализирано в необходимата и достатъчна степен, като от фактическата формулировка и правна обосновка на обвинението се следват еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите и по приложението на закона. Спазени са сроковете за съставяне на двата акта, предвидени в чл.34 от ЗАНН.

Неоснователно е оплакването, че при изясняване на случая както актосъставителят, така и наказващият орган не са събрали всички необходими доказателства, не е искано писмено обяснение от другия участник, което било поставило участниците в ПТП в положение на неравнопоставеност. Такова оплакване се прави за първи път пред съда, отделно от това именно за изясняване на случая е предвидено съставянето на протокол за ПТП с участие на двамата участници в ПТП, който им се предявява за запознаване срещу подпис. Жалб. С. е имала възможност и да подаде възражение срещу съставяне на АУАН, в графа възражения, което право е упражнила, отделно от това същата е подала и писмени възражения в 3-дневен срок след съставяне на акта. От изложеното следва да се направи извод, че жалбоподателят е упражнил правото си на защита в пълен обем още при воденото административнонаказателно производство.

Нарушението по степен на обществена опасност не се отличава с пониска такава в сравнение с останалите нарушения от същия вид.

Обществената опасност се определя като типична за този вид нарушения, поради което и не може да се приложи чл.28 от ЗАНН. Нито поведението на двамата водачи, нито мястото на произшествието, нито пътната обстановка на процесната дата и място могат да обусловят приложението на чл.28 от ЗАНН.

Напротив, установява се по делото, че пътната обстановка е била нормална, водачът на МПС Шкода Фабия се е движел на посочената улица, като движението му не е направило впечатление на служителите на пътя да е в нарушение на правилата за движение, подаден бил от този водач светлинен сигнал с десен пътепоказател , за да сигнализира навлизане по бул.Княгиня Мария Луиза, а в този момент жалбоподателят като водач на МПС Фолксваген Голф Плюс не спазил необходимата дистанция и се блъснал в намиращото се пред него МПС Шкода Фабия .

Предвид горното следва наказателното постановление като правилно и законосъобразно да се потвърди.

Ето защо съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА

Наказателно постановление

№

24-1030007830/02.10.2024 г., издадено от Началник група при ОД на МВР Пловдив, 4 сектор Пътна полиция Пловдив, с което на Н. В. С. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.23, ал.1 от Закона за движение по пътищата на основание чл.179, ал.2 пр.2 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5