Определение № 21841 от 05.11.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 21841 гр. София, 05.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Румяна Спасова

Членове:

Петър В. Боснешки

Мария Г. Шейтанова като разгледа докладваното от Мария Г. Шейтанова Въззивно частно гражданско дело № 20241100512154 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по подадена от Е. Д. М. частна жалба вх. № 102303/25.09.2025 г. срещу определение № 35186 от 01.09.2024 г., постановено по гр.д. № 42 257/2024 г. на СРС, 127 състав, с което е върната искова молба вх. № 233533/17.07.2024 г. и производството е прекратено.

Частният жалбоподател поддържа, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. Излага, че постановеният акт съставлява отказ от правосъдие.

Софийски градски съд, като се запозна с материалите в кориците на първоинстанционното производство, взе предвид доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция частна жалба, намира следваното.

Жалбата е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна, с оглед което е допустима.

Същата е неоснователна.

С искова молба вх. № 233533/17.07.2024 г., по която е образувано гр.д. № 42 257/2024 г. на СРС, 127 състав, настоящият жалбоподател и ищец М. е предявил против ответника СГС иск за неимуществени вреди в размер на 24 000 лв, претърпени за периода 28.05.2020 г. – 10.07.2024 г. във връзка с незаконно поддържано обвинение за участие в ОПГ и незаконно задържане по това обвинение, по което е оправдан от ВКС. Позовава се в исковата молба на нарушения на чл. 6, чл. 47 и чл. 48 ХОПЕС, чл. 13 ЕКПЧ и ЗОДОВ, изразяващи се в произволно и противозаконно осъждане по непредявени обвинения.

С обжалваното определение исковата молба е върната по мотиви за недопустимост на иска на осн. чл. 130 ГПК поради това, че на първо място по искова молба от 16.07.2024 г. е образувано гр.д. № 42 149/2024 г. по описа на СРС. По това дело ищецът е предявил идентичен осъдителен иск. Поради това е прието, че ищецът вече е заявил претенцията си за репариране на неимуществени вреди, произтекли от 1 фактите, посочени в исковата молба вх. № 233533/17.07.2024 г. Според обжалваното определение искът е недопустим на това основание.

На второ място, излага, че в обжалваното определение, че за периода 01.05.2021 г.

– 10.07.2024 г. ищецът М. е образувал в СРС множество дела за неимуществени вреди, възникнали пряко или косвено вследствие на присъдата по НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС и н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС. Ставало дума за над 250 дела, заведени в посочения период с твърдения за претърпени неимуществени вреди вследствие на несправедливо осъждане или свързаните с това твърдения за непроизнасяне по молби за възобновяване, незаконно задържане по обвинението за ОПГ, подадени сигнали и други. Във връзка с това СРС се е обосновал, че е налице злоупотреба с право – образуване на множество дела с едно и също твърдение с цел ищецът да изрази несъгласие с така постановената влязла в сила присъда и да затормози съдилищата – цел, различна от защитата на материално право. По тази причини исковата молба е върната с обжалваното определение.

Като правилно определението следва да бъде потвърдено.

На първо място, налице е основанието по чл. 126, ал. 1 ГПК. Производството по гр.д. № 42 257/2024 г. на СРС, 127 състав е недопустимо. Налице са други две висящи дела с предмет иск по ЗОДОВ, заведени на същото основание, по същото искане, във връзка с идентични твърдения за претърпени неимуществени вреди във връзка с незаконно поддържано обвинение чл. 321 НК, по което ищецът е оправдан п о НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС и н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС; твърдения за задържане по това обвинение, по което е оправдан.

Гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС, а впоследствие след връщане от СГС – гр.д. № 23 618/2024 г. по описа на СРС, е образувано по иск за неимуществени вреди във връзка с осъждане по непредявено обвинение. Решението по гр.д. № 23 618/2024 г. по описа на СРС е обжалвано и е образувано висящото понастоящем в.гр.д. № 12 666/2024 г. по описа на СГС. Постановено е решение по в.гр.д., но е постъпила касационна жалба срещу решението на СГС.

Гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав е образувано по иск за неимуществени вреди във връзка с повдигнато и поддържано от Прокуратурата на Република България за периода от 18.11.2013 г. до 09.01.2018 г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 НК, по което с влязла в сила на 01.07.2019 г. присъда по НОХД № 646/2015 г. по описа на СНС ищецът М. е признат за невиновен.

Първоинсанционното решение е обжалвано и с решение № 6432/22.11.2024 г. по в.гр.д.

№ 3871/2023 г. е частично отменено. Това решение се обжалва пред ВКС и е приключило – к.д. № 20258002101033.

В исковата молба вх. № 233533/17.07.2024 ищецът е изложил идентични твърдения за незаконно поддържано обвинение и задържане за престъпление по чл.

321 НК, както и за квалифициран състав на грабежа поради участие в ОПГ.

И в двете искови молби /по гр.д. № 5050/2022 г. по описа на СРС и по гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО/ ищецът твърди да са нарушени правата му, да е поддържано обвинението за престъпление по чл. 321 НК, за което е оправдан, да е задържан неправомерно, да са допуснати в хода на наказателното производство нарушения на право на ЕС. В тази връзка следва да се посочи, че правната 2 квалификация на иска се дава от съда въз основа на фактическите твърдения в исковата молба.

Присъдата по н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС е влязла в сила. С обвинителен акт по ДП № 62/2015 г. ГДБОП МВР, пр.пр. № 431/2013 г. по описа на Специализирана прокуратура ищецът е обвинен в извършването на множество престъпления, след които по чл. 321, ал. 3 НК /ОПГ въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления/ и грабеж.Образувано е НОХД № 646/2015 г. по описа на Специализиран наказателен съд, по което с присъда от 09.01.2018 г. ищецът е оправдан по всички обвинения.

Присъдата е протестирана и с нова присъда от дата 05.16.2019 г. по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС: е потвърдена първоинстанционната присъда в частта относно оправдаването на ищеца по процесното обвинение по пункт първи от ОА - това по чл. 321, ал. 3 НК за ОПГ, въоръжена или създадена с користна цел или с цел да върши определени престъпления; по престъплението по по чл. 199, ал. 2, т. 3 НК ищецът е признат за виновен и му е наложено наказание 17 г. и 6 м. ЛОС.

Присъдата по ВНОХД № 102/2018 г. по описа на Апелативен СНС е протестирана в определени части, а именно в частта, с която се потвърждава оправдателна присъда на СНС за всички обвинения без това по чл. 321, ал. 3 НК.

С решение № 242/16.04.2020 г. по н.д. № 1018/2019 г. по описа на ВКС нова присъда от 05.06.2019 г. е частично потвърдена /например обвинение по чл. 199, ал. 1, т. 5 НК/, а в други части, относно определени обвинения е отменена и делото е върнато на АСНС за ново разглеждане.

С исковата молба вх. № 233533/17.07.2024 г., по която е образувано гр.д. № 42257/2024 г. на СРС ищецът се позовава на тези факти и претендира обезщетение за неимуществени вреди във връзка с неправилно поддържаното обвинение по чл. 321 НК, за определен избран от него период.

Съдът намира, че така предявеният иск е недопустим, понеже сочените вреди вече са предмет на горепосочените други производства, като искът по гр.д. № 5050/2022 г. и по гр.д. № 57 017/2021 г. по описа на СРС, ГО, 125 състав не е заявен като частичен. Предметът на иска се индивидуализира чрез насрещни страни, правопораждащи юридически факти и искане, поради което соченият в исковата молба период на претърпяване на вредите не представлява елемент от основанието на иска, респективно не съставлява факт, индивидуализиращ материалното гражданско право предмет на делото. Исковата молба подлежи на връщане като недопустима по см. на чл. 126 ГПК.

На второ място, следва да се посочи, че от неоспорените данни, изложени в атакуваното определение на СРС, се установява, че пред СРС са висящи множество дела /посочени в определението над 200 на брой/, с ищец Е. Д. М.а и ответник различни органи на съдебната власт – Прокуратура на Република България, АСНС (с правоприемник Апелативен съд - София), ВКС, АССГ, но също и ГД „БОП“ и ГД „ИН“. Правилно първоинстанционният съд е отчел, че в преобладаващата част от тези дела жалбоподателят Е. М. претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в различни частично покриващи се периоди от време все поради осъждането му по непредявено обвинение по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о.

Според чл. 3 ГПК участващите в съдебните производства лица и техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.

3

Съдът не дължи защита на превратно упражняваното субективно право.

За защита на накърнените си права във връзка с обвинението по чл. 321 НК по влязла в сила присъда по КНОХД № 1018/2019г. по описа на ВКС, III н.о, ищецът Е.

М. е защитил правата си, завеждайки горепосочените дела по ЗОДОВ. Завеждането на гр.д. № 42257/2024 г. на СРС, по което се сочи различен период на претърпяване на неимуществените вреди, не покрива критерия по чл. 3 ГПК. Съдът не дължи защита на превратно упражняваното субективно право.

В практиката си ЕСПЧ приема, че злоупотреба с право, включително с правото на жалба, се изразява във вредоносно упражняване на правото за цели, различни от тези, за които е предназначено (дело 56551/11 Mihailo Petrović срещу Сърбия и 10 дружи жалбоподатели)

Съдът отчита правото на всяка страна да търси защита на накърнени по твърдения права и законни интереси и това право е гарантирано от чл. 6 ЕКЗПЧ и от чл. 2 ГПК. Страните обаче следва да упражняват правата си без да надхвърлят и препятстват нормалното функциониране на обществото, в това число на съдебната система на държавата чрез адресирането с огромен брой сигнали, искания, жалби. С оглед практиката на практиката на ЕСПЧ, изразена по жалба 28970/1995 Nicolas Philis срещу Гръция; жалба 14102/02 Bekauri срещу Грузия и др., сезирането на съда в рамките на ограничен отрязък от време със стотици искове, жалби, голяма част от които са свързани с наложено с необжалваем съдебен акт наказание лишаване от свобода или мярка за неотклонение задържане под стража по висящи наказателни производства, при което се подават често идентични искови молби или такива, отличаващи се единствено по част от периода, в който се твърди да са търпени вредите, разкрива процесуално поведение, изпълващо понятието за злоупотреба с правото на иск.

Предвид изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 35186 от 01.09.2024 г., постановено по гр.д. № 42 257/2024 г. на СРС, 127 състав.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването на Е. М..

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4