Решение № 213 от 18.08.2026, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 213 гр. Враца, 18.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Борис К. Динев

Христо Н. Христов като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20261400500127 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на А. Т. Д. от гр.Враца, чрез упълномощения й адвокат М. Г., против действията на ЧСИ И. Ц. по изп.дело №1375/2025г. (неправилно посочено в частната жалба като 375/2025) по налагането на запор върху несеквестируемо парично вземане.

В жалбата се поддържа, че сумата, предмет на запора, е получена в резултат на проведена публична продан по изп.дело №852/2025г.на делбен имот, който е бил единствено жилище на жалбоподателката. Твърди се, че тъй като единственото жилище на длъжника не е секвестируемо, то и получената сума от осребряването на делбения имот, също не е секвестируема. Иска се отмяна на обжалваните действия.

Препис от жалбата е бил връчен на взискателя адвокат Л. В., нот която е постъпил отговор, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че вземането на жалбоподателката по изп.дело №852/2025г. е предмет на запора по настоящето изп.дело №1375/2025г., с оглед на което и на осн.чл.507 и чл.508 от ГПК съдебният изпълнител придобива задълженията на пазач на събраните суми и следва да ги внесе по наложения запор. Взискателят счита твърденията за несеквестируемост на вземането за неоснователни и поддържа, че процедурата по чл.507 ГПК следва да бъде изпълнена.

На основание чл.436, ал. 1, изр.2 ГПК ЧСИ Ц. е представила мотиви по обжалваните действия.

1

След като се запозна с приложеното заверено копие от изп.дело №1375/2025г. по описа на ЧСИ Ц. и обсъди изложените в жалбата доводи, настоящият съдебен състав приема следното:

Изп.дело №1375/2025г. по описа на ЧСИ Ц. е образувано въз основа на постъпила молба от адв. Л. В. против А. Т. Д., за събиране на суми по издаден изпълнителен лист от 05.07.2024г., изд.по гр.дело №995/2023г.на PC-Враца. В молбата е посочено, че се иска събиране на присъденото адвокатско възнаграждение от 750 лв., съгласно решение №102/26.02.2024r.no гр.дело №995/2023г.на PC-Враца.

С молбата за образуване на изп.дело е поискано да бъде наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“АД, както и да бъде присъединено изп.дело №852/2025г., предмет на което е изнасянето на публична продан на делбения имот, от който длъжника А. Т. притежава 1/4 ид.ч.

Към молбата е приложен изпълнителен лист от 05.07.2024г., изд.по гр.дело №995/2023г.на PC-Враца, по силата на който А. Т. Д. е била осъдена да заплати на адв.

Л. В. посочената в молбата сума.

След образуване на изпълнителното дело на 23.05.2025г.ЧСИ Ц. е изпратила покана за доброволно изпълнение до длъжника А. Т. Д. и е наложила запор върху банковите й сметки в „ЦКБ“АД.

На 27.01.2026г. взискателя е подал молба с искане за налагане на запор върху взиманията на длъжника по изп.дело №852/2025г.по описа на ЧСИ Ц., като въз основа на тази молба и на осн.чл.507 от ГПК със запорно съобщение изх. №3359/28.01.2026г.

ЧСИ е наложила запора и на същата дата е изпратила съобщение до длъжника за налагането на запора.

С уведомление изх.№6133/12.02.2026г. по изп.дело №852/2025г. ЧСИ Ц. е приела, че наложеният запор не може да бъде изпълнен, тъй като вземането на А. Т.

Д., което тя има от продажбата на неподеляем недвижим имот, е несеквестируемо по смисъла на чл.444, т.7 от ГПК. В уведомлението ЦСИ Ц. се е позовала и на решение №53/16.01.2026г. на Апелативен съд-София по гр.дело №25/2026г.

Към въззивната жалба жалбоподателката е приложила незаверен препис от решение №112/21.02.2025г.на PC-Враца по гр.дело №995/2023г., съгласно което е прогласено настъпило по право обезсилване на решение №383/08.06.2024г., постановено по същото гр.дело №995/2023г., в следните му части: 1/ в частта, е която на оси.чл.349, ал.2 от ГПК на А. Т. Д. е поставен в дял недвижим имот е идентификатор *** по КККР на гр.Враца, е прилежащи мазе №44 и 1.9119% ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото; 2/ в частта, е която А. Т. Д. е осъдена да заплати на Я. Ж. М. сумата от 26 866,75 лева, представляваща стойността на дела й от недвижимия имот.

Със същото решение №112/21.02.2025г., на осн.чл.349, ал.6 от ГПК горепосоченият недвижим имот е изнесен на публична продан при начална цена от 107 467 лева и при права- по 1/4 ид.ч.на Я. М. и Е. М. и 2/4 ид.ч. за А. Д..

Страните не спорят, че решение №112/21.02.2025г.на PC-Враца по гр.дело №995/2023г. е влязло в законна сила и че за изпълнението му е образувано изп.дело 2

№852/2025г.по описа на ЧСИ Ц..

Съобразявайки твърденията на страните и мотивите на ЧСИ Ц. за развитието на изп.дело №852/2025г., настоящият съдебен състав извърши служебна справка в ЕИСС за образуването на посоченото от тях в.ч.гр.дело №25/2026г., при което констатира следното:

С решение № 53/16.01.2026г. по горепосоченото в.ч.гр.дело №25/2026г.

Апелативен съд-София е отменил решение №207 от 26.09.2025 г. по в. гр. д. № 407/2025 г. по описа на Окръжен съд - Враца, е което е оставена без уважение като неоснователна жалбата на А. Т. Д. срещу разпределение от 14.08.2025г., извършено по изпълнително дело № 852/2025 година по описа на ЧСИ И. Ц. и вместо него е постановил обезсилване на разпределение от 14.08.2025 г., извършено по реда на чл.460 ГПК по изпълнително дело № 852/2025 година, е което е прието, че от сумата, полагаща се на А. Д. за продадения съсобствен недвижим имот - предмет на публична продан, следва да бъдат удържани суми в полза на присъединените взискатели.

От мотивите на решението на Апелативен съд-София се установява, че изп.дело №852/2025г. е образувано в изпълнение на решение №112/21.02.2025г.на РСВраца по гр.дело №995/2023г. за изнасяне на публична продан на допуснатия до делба недвижим имот с идентификатор ***. В решението е прието, че производството по извършване на публична продан на неподеляем делбен имот не е същинско изпълнително производство, осъществявано по реда на чл. 404 ГПК, а е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, тъй като едва е продажбата се постига вещно-правния ефект на делбата на прекратяване на съсобствеността. Публичната продан на неподеляем имот е начин за осребряване на неподеляемо имущество с цел разпределяне на паричната равностойност между съделителите съобразно делбените им квоти. Въз основа на тези пояснения Апелативният съд е приел, че извършеното на 14.08.2025г.от ЧСИ разпределение на суми от публичната продан е недопустимо, тъй като е извършено по реда на чл.460 от ГПК и е него са удовлетворени вземанията на присъединени кредитори от същинско изпълнително производство, каквото присъединяване също не е допустимо. По тези съображения АС-София е приел също така, че по отношение на вземанията на третите лица (кредитори на А. Т. по същински изп.дела), съдебният изпълнител следва да съобрази разпоредбите на чл.507 и чл.508 от ГПК.

При така установеното от фактическа страна, въззивният съдебен състав намира жалбата за неоснователна.

За разлика от изпълнението, провеждано по изп.дело №852/2025г., изпълнението по настоящето изп.дело №1375/2025г. се провежда като същинско такова по реда на чл.442 и сл.от ГПК за събиране на парични вземания на взискателя Я. Ж. против длъжника А. Т., произтичащи от изп.лист от 12.07.2024г., изд.по гр.дело №995/2023г.на PC-Враца. Законът допуска-чл.507 и сл.от ГПК, събирането на тези парични вземания да се осъществява и чрез запор на вземания на длъжника, е които той разполага против трети лица, стига тези вземания да са секвестируеми.

В разглеждания случай взискателят е насочил изпълнението си против вземане, е което длъжникът А. Т. разполага от осъществената по изп.дело №852/2025г. публична 3 продан на съсобствен неподеляем недвижим имот, която продан съставлява предвидена от закона (чл.349, ал.6, изр.2, вр.с чл.348 ГПК) последица от съдебно производство за ликвидиране на съсобственост чрез делба. Настоящият съдебен състав споделя доводите по в. ч. гр. д. № 126/2026 по описа на ОС-Враца, който се е позовал н а доводите на Апелативен съд-София, изтъкнати в решение №53/16.01.2026г. по в.ч.гр.дело №25/2026г. Апелативен съд- София, че производството по изп.дело №852/2025г. не е същинско изпълнително производство, а е своеобразно продължение на производството за съдебна делба, с което се постига нейният вещноправен ефект на прекратяване на съсобствеността. Именно по тази причина и тъй като не се касае до изпълнение на парично вземане, разпоредбата на чл.444 от ГПК не намира приложение в това производство и несеквестиреуми не са както притежаваните от А.

Т. идеални части от недвижимия имот, така и паричната стойност на тези части, получена като резултат от публичната продажба на имота. Систематичното място на разпоредбата на чл.444 от ГПК е в Част пета, Дял втори „Изпълнение на парични вземания“ на ГПК, което показва, че приложението й е свързано със забрана определени вещи да бъдат осребрявани, но само когато е осребряването им се цели да се удовлетвори едно парично вземане на взискателя. В случаите на изпълнение на решение по чл. 349, ал.6, изр.2, вр.с чл.348 ГПК парично вземане, което да бъде удовлетворено чрез принудително изпълнение няма, поради което против публичната продан страните по изпълнението не са снабдени е възражение за несеквестируемост.

В тези случаи проданта е предвидената от закона последица от ликвидирането на съсобствеността и без правно значение е дали продавания имот е бил единствено жилище на съделителя или не. Ето защо и получената при публичната продажба паричната стойност на дела на съделителя не е несеквестируема и съставлява вземане, което може да бъде предмет на запор за удовлетворяване на чужди вземания против същия съделител. Доколкото получената от публичната продажба сума се превежда по сметката на съдебния изпълнител, който следва да извърши разпределение на сумата между съделителите, то съдебният изпълнител по изп.дело №852/2025г. се явява трето задължено лице спрямо наложения по изп.дело №1375/2025г.запор. Запорът подлежи на изпълнение, тъй като не е насочен против несеквестируемо имущество на длъжника по изп.дело №1375/2025г. и именно в извършването на тези действия се изразяват указанията на Апелативен съд-София, дадени в мотивите на решение №53/16.01.2026г. по в.ч.гр.дело №25/2026г.

В заключение следва да се посочи, че постановките на ТР №2/26.06.2015.по т.д.

№2/2013г.на ОСГТК на ВКС не намират приложение в разглеждания случай, доколкото се отнасят до същинските изпълнителни производства, провеждани по реда на чл.442 и сл. от ГПК, каквото не е производството по изп.дело №852/2025г.

По така изложените съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Взискателят адв.Л. В. не е сезирала съда с искане за разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани при този изход на спора.

Водим от горното, Врачанският окръжен съд

4

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Т. Д. от гр.Враца, чрез упълномощения й адвокат М. Г., против действията на ЧСИ И. Ц. с рег. № 899 в КЧСИ и район на действие ОС-Враца по изп.дело №1375/2025г. по налагането на запор върху парично вземане от изп.дело №852/2025г.по описа на същия ЧСИ.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5