Решение № 248 от 08.05.2024, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 248 гр. Ямбол, 08.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Марина Хр. Х. Иванова при участието на секретаря Т. С. К. като разгледа докладваното от Марина Хр. Х. Иванова Гражданско дело № 20242330100112 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД срещу Д. Г. И. и К. Д. И., с която се претендира съдът да признае за установено, че ищецът има следните вземания срещу Д. Г. И. и К.

Д. И. (в качеството им на наследници на К. М. И.), дължими разделно: главница в размер на 745,69 евро, (1/2, равняваща се на 372,85 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 372,85 евро от К. Д. И.); договорна лихва в размер на 679,98 евро (1/2, равняваща се на 339,99 евро от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 339,99 евро от К. Д. И.), за периода от 07.05.2017 г. - датата на първата дължима неплатена вноска до 07.03.2020 г. - датата на последна неплатена падежирала вноска и 1112, 59 лв. обезщетение за забава за периода 08.03.2020 г. до 30.11.2023 г., (1/2, равняваща се на 556,30 лв. от Д. Г. И. и 1/2, равняваща се на 556,30 лв, от К. Д. И.), както и законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че е подал Заявление по чл. 410 ГПК, въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок Д.

Г. И. и К. Д. И. са възразили срещу същата, поради което на осн. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК депозира настоящия установителен иск. Сочи, че по силата на сключения индивидуален Договор за заем № **[1]*** от 07.03.2016 г. е отпуснат кредит в размер на 1022.58 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 2000 лв. на К. М. И.а Заемополучател. Заемополучателят е починал на ****.2020 г., с оглед на което Заявлението по чл. 410 ГПК, респективно настоящата искова молба, са депозирани срещу наследниците му Д. Г. И. и К. Д. И., като посочва и, че прилага Удостоверение за наследници, от което е видно кога е починала и кои са наследниците на К. М. И.а.

С подписване на процесния Договор, Заемодателят е предоставил сумата по личната банкова сметка на К. М. И.а, с което Дружеството е изпълнило задълженията 1 си по Договора, а Заемополучателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията на сключения индивидуален Договор на 48 месечни погасителни вноски, 47 от които в размер на 79.67 лева, равняващи се на 40.73 евро, а последната 48-ма вноска в размер на 79.51 лева равняващи се на 40.65 евро (включващи главница и договорна лихва) ,като заплати сумата в общ размер на 1955.18 евро равняващи се на 3824.00 лв., ведно с дължимата договорна лихва. По Договора за заем били извършвани плащания в размер на 0 лв. по претендираните 35 забавени погасителни вноски за периода от 07.05.2017 г. до 07.03.2020 г., чиито падежи били настъпили към датата на подаване на Заявлението по чл. 410 от ГПК. Към настоящия момент дължимата главница е в размер на 745,69 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 1458,45 лв. За ползването на предоставената заемна сума по сключения индивидуален Договор за заем между страните, ответниците в качеството си на наследници на Заемополучателя дължали и договорна лихва в размер, посочен в Договора. В настоящия случай начислената договорна лихва е в размер на 679,98 евро, които съгласно фиксинга на БНБ се равняват на 1329,92 лв. за периода от 07.05.2017 г.

- датата на първата неплатена вноска до 07.03.2020 г. - датата на последна неплатена падежирала вноска. Заемополучателят е трябвало да изплати последната вноска на дата 07.03.2020 г. -последната падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, сроковете по всички падежи са отдавна изтекли, а ответниците по делото, в качеството си на наследници на Заемополучателя продължават виновно да не изпълняват задълженията си. Поради изложеното, ответниците дължали и обезщетение за забава върху непогасената главница, в размер на 1112, 59 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно от 08.03.2020 до 30.11.2023 г. - датата на подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми. Сочи се, че от 29.11.2016 г., съгласно вписване в Търговския регистър при Агенция по вписванията "БЪРЗИ КРЕДИТИ" ООД е преименувано на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ" ООД. Дружеството се идентифицира съгласно Закона за търговския регистър с ЕИК: *********.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Д. Г. И. и К. Д. И., с който претенциите се оспорват по основание и размер. Оспорва се твърдението за реалното предаване на заемната сума по банкова сметка на техния общ наследодател, т.к. към исковата молба липсвали доказателства за това. Според същите, клаузата от договора, която съдържа изявление на заемателя, че с подписването на договора, същият удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, като договорът има сила на разписка не е достатъчно основание за да формира извода, че сумата действително е предадена. Освен това представеният по делото договор за паричен заем не отговарял на изискванията на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, което е основание същият да се обяви за недействителен, като се позовават на чл. 22 от ЗПК, според който когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. и ал.1 и ал. 2 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен. На първо място към договора не били приложени и по делото не са представени общи условия към договорите за потребителски кредит, подписани от страните на всяка страница. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22 ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи по кредита. Неоснователна била и претенцията за лихва в размер на 679,98 лв. за периода 07.05.2017 – 07.03.2020 год., т.к. същата била погасена по давност на осн. чл. 111 б.“в“ ЗЗД. Напълно 2 неоснователна била и претенцията за неустойка в размер на 1112,59 лв., за което се излагат доводи, вкл. се прави възражение за изтекла погасителна давност . На следващо място ищецът нито твърдял, нито представял доказателства за приемане на наследството от страна на двамата ответници, поради което и те не били легитимирани да отговарят по вземането.

Иска се отхвърляне на иска, както и присъждане на разноски.

В съдебно страните, редовно уведомени, не изпращат представители.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д.

№****/2023 год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжниците да заплатят на исковите суми. В предвидения в чл. 414 ГПК срок двамата длъжници са депозирали възражения против заповедта за изпълнение, поради което и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

По делото е представено копие от Индивидуален договор за заем от 07.03.2016 год., по силата на който „Бързи Кредити“ООД в качеството си на заемодател е предоставило на К. М. И.а – заемополучател заем в размер на 1022, 56 евро , със срок за погасяване 48 месеца , на равни месечни погасителни вноски от по 40, 73 евро и общ размер на плащанията 1955, 18 евро. Уговорен е фиксиран ГЛП , както и ГПР – 43, 26 %/ . В договора е посочено, че с подписването му заемополучателят декларира, че е запознат с преддоговорната информация съгласно ЕФ, вкл. удостоверява, че е получила сумата по договора. Подписите на страните по договора за нотариално заверени на 07.03.2016 год. Приет е и погасителен план към договора.

От приетото преводно нареждане се установява, че по банкова сметка с получател И.а на 07.03.2026 год. е преведена сумата от 1964 лв., с посочено основание – потребителски кредит , приспадната нотариална такса 36 лв.

Представено е и удостоверение за наследници, видно от което двамата ответници са законни наследници на К. М. И.а,поч. на ****.2020 год.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 79 ЗЗД и чл. 86,ал.1 от ЗЗД.

Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя за депозирано от страна на длъжниците възражение.

В настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответниците - извършено плащане, респ. наличие на твърдените в отговора на ИМ предпоставки за недължимост на исковите суми.

Според съда безспорно се установи по делото, че между ищцовото дружество /с предишно наименование „Бързи Кредити“ООД/ и наследодателката на двамата ответници е бил сключен валиден договор за заем от 07.03.2016 год., вкл. безспорно се установи, че уговорената заемна сума е предадена на заемополучателката по посочена от нея банкова сметка. По делото освен, че е представен договор за заем с 3 нотариална заверка на подписа на наследодателката на ответниците, с подписването на който същата е декларирала получаване на сумата , е представено и преводно нареждане установяващо посоченото обстоятелство.

На следващо място , съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. от ЗН- наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Приемането на наследството произвежда действие от откриването му и съгласно нормата на чл.49 от ЗН може да стане с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, като в този случай приемането се вписва в особена за това книга или с извършването на действие от страна на наследника, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Нормата на чл. 48 от ЗН, съгласно която наследството се придобива с приемането му, установява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 от ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 от 6 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството. По делото няма данни, а и не се твърди от ответниците, някой от тях в качеството му на наследник на заемополучателя, да е приемал наследството по опис или да е направил изричен отказ от същото, поради което следва да се приеме, че и двамата ответници отговарят за пасивите на наследствената маса. В този смисъл абсолютно неоснователни са възраженията на двамата ответници в насока, че ищецът е този, който следва да представи доказателства за приемане на наследството от тяхна страна, при липса на твърдения от тяхна страна за противното.

Сключеният между наследодателката на ответниците и ищцовото дружество договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност важат изискванията на специалния ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

В процесния случай ответниците освен, че оспорват реалното предаване на уговорената сума, твърдят и че договорът е недействителен предвид, че липсват ОУ към същия, подписани на всяка страница, оспорват претенцията за лихва в размер на общо 679, 98 евро за периода 07.05.2017 год.- 07.03.2020 год. , твърдят да оспорват претенция за неустойка в размер на 1112, 59 лв. , т.к. липсвала конкретно договорена такава и поради прекомерност, вкл. правят възражение за погасяване по давност по отношение на претендираното обезщетение за забава за периода 08.03.2020 – 30.11.2023 год.