Решение № 88 от 22.11.2021, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 88 гр. В., 18.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: А.М. П.

Членове:

С.Ж. С.

В. Й. М. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от В.Й. М. Въззивно гражданско дело № 20211300500375 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано по въззивна жалба от В. ЛЮБ. АНТ. от с.Г.л. общ.Ч., чрез адв.пълномощник И.И. против Решение № 60/01.07.2021 по грд № 102/2021г по описа на БРС , с което са отхвърлени предявените обективно съединени искове за отмяна на уволнението като незаконно, възстановяване на предишната работа и заплащане на обезщетение за времето, за което е останал без работа. Считат решението за неправилно, немотивирано и незаконосъобразно.

Поддържа се, че неправилно Съдът е приел, че ищецът е извършил дисциплинарно нарушение по чл.187. ал.1. т.8. пр.2 от КТ, а именно разпространил е поверителни сведения за работодателя.

По делото е установено и не се оспорва от ищеца, че на 12.01.2021г. съшият е изпратил писмено Сведение до Управителя на ..ММК“ ЕООД Завод М., в което го уведомява каква работна заплата е получил за м.Ноември 2020г., колко работни часове повече има през календарната година, както и че е приложил копие от трудовия си договор и от графиците за дежурства, което 1 представлявало фирмена тайна. В приложения по делото Правилник за вътрешния трудов ред в „Е." ООД. е указано, че „Фирмена тайна представляват всякакви сведения и информация, свързани с дейността на „Е.“ ООД", както и че се забранява предоставянето на сведения и информация, представляващи фирмена тайна на трети лица, освен по разпореждане на ръководителя на „Е.“ ООД. Управителят на „ММК“ ЕООД е трето лице в отношенията между „Е.“ ООД и жалбоподателя.

Твърди се в жалбата, че в изложените обстоятелства във въпросното Сведение няма нито едно, което да представлява фирмена тайна за Управителя на „ММК“ ЕООД. Размерът на работната заплата за длъжност „охранител“ никога не е представлявал някаква тайна, още по-малко фирмена, тъй като същият е в размер на МРЗ за страната. Обстоятелството колко работни часове има А. през 2020г. също не представлява тайна за Управителя на „ММК“ ЕООД Завод М., тъй като Графиците за дежурства за всеки месец /от където той си е направил справка за отработените часове през 2020г./ се изпращат по електронната поща от деловодството на ..ММК“ ЕООД, Завод Миджур до Управителя и счетоводството на работодателя му „Е.“ ООД.

Цялата кореспонденция на „Е.“ ООД, в това число - Графици за дежурства, Трудови договори, Молби за отпуски и др. се е водила през деловодството /Електронна поща/ на „ММК“ ЕООД и то именно по разпореждане на ръководителя на „Е." ООД. Сведенията съдържащи се в посоченото Сведение са били известни от по -рано на Управителя на „ММК“ ЕООД.

Посочват, че показването на копие от трудовия договор не следва да се приема като разгласяване на фирмена тайна, поради това, че същият е частен документ и работникът или служителят като страна по него, имат право да го предоставят на трети лица. Размерът на трудовото възнаграждение е вписан в Трудовия договор и също не представлява фирмена тайна. Относно приложението на Графици за дежурства, те са предоставяни на Управителя на „ММК“ ЕООД Завод М. от служителя, който ги изготвя / Ръководител/, а именно г-н П.а. преди съответния месец и съдържанието на тези графици не е било тайна за Възложителя.

Горните обстоятелства се установяват по безспорен начин от показанията на свид. Ж., която категорично потвърди, че е изпращала и получавала но електронната поща на „ММК“ ЕООД, всякаква документация , свързана с 2 охраната на обекта, включително Трудови договори / в които е вписан размера на трудовото възнаграждение/, допълнителни споразумения, Графици за дежурства, молби и заповеди за ползване на отпуск и др.

В обжалваното Решение изобщо не са обсъдени събраните в тази насока гласни доказателства, които не се опровергани от други доказателства.

Считат, че А. не е извършил нарушение по чл.187, ал. 1, т.8, пр.2 от КТ.

За останалите дисциплинарни нарушения, които са му вменени , съдът е приел, че не са извършени от него.

Молят Съда да постанови Решение, с което да отмени Решението на РС - Б., като неправилно и немотивирано в частта, в която се приема, че е извършено нарушение по чл.187, ал. I, г.8 от КТ и да реши спора по същество, като признае за незаконосъобразно извършеното уволнение и отмени същото, да осъди ответника да заплати на обезщетение за оставането му без работа, вследствие на незаконосъобразното уволнение за периода от 01.02.2021г. до 10.03.2021г., ведно със законовата лихва до окончателно изплащане на дължимите суми.

Подържа се искане по отношение на иска по чл.344, ал.1, т.З от КТ да се допусне предварително изпълнение.

Постъпил е писмен отговор от „Е.“ ООД ЕИК * със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Д..С.“ № 77, чрез адв. П.В., в който се посочва, че ищеца е нарушил заповед 076/25.01.2018 г.,като мотиви са надлежно изложени в искането за даване на писмени обяснения, като е налице неспазване на правилника за вътрешен ред, правилника за провеждане на охранителна дейност, както и ред други вътрешни актове на работодателя .

Твърди се, че жалбоподателят е нарушил условието за пазене на фирмена тайна, Вътрешните правила на Дружеството и е разпространил поверителни сведения, с които е злоупотребил с доверието на работодателя, уронил е по необратим начин репутацията на дружеството, в резултат на което охраняваното дружество прекратява договора за охрана с охранителната фирма „Е.“ ООД.

В отговора на въззивната жалба се посочват обстоятелства, които не са предмет на заповедта за уволнение, не са предмет и на обжалваното решение и са ирелеванти, а именно, че за периода от 01.12.2020 година до 31.12.2020 година, включително, ищеца не се е явявал многократно на работа, като е 3 изготвял график, който е в ущърб на другите служители на ЕЛОС , за графика изготвен от него без да е одобрен, или съгласуван от дружеството охранител.

Молят съда да потвърди решението на БРС.

Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата въззивна жалба, отговорът на същата и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Жалбата е процесуално допустима.Подадена е в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице имащо право и интерес от обжалването, като разгледана по същество е основателна поради следното :

Предмет на делото са обективно съединени искове с пр. осн. чл. 344 ал.1 т. 1, 2 и 3 КТ.

С решение № 60/01.07.2021 по грд № 102/2021г БРС отхвърля предявените от В. Л. А. с ЕГН ********** от с. Г.Л., обл. В., ул. “Д.П. № * срещу „Е.“ ООД ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Д.С.“ № * искове за признаване на уволнението извършено със заповед № 022/01.012.2021г. на управителя на „Е.“ ООД Б. за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната и работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението през периода 01.02.2021г.-01.03.2021г. в размер на 815.40 лв. с пр. осн. чл. 344 ал.1 т.1, 2 и 3 КТ като неоснователни.

Установено е по делото, че ищецът е работел на длъжността “охранител“ при ответника „Е.“ ООД Б. с място на работа - „ММК“ ЕООД, завод „М.“ с. Г.Л.обл. В.

Със Заповед № 022/01.012.2021г. на управителя на „Е.“ ООД Б. на ищеца е наложено наказание „дисциплинарно уволнение“, на осн. чл. 190 ал.1 т.4 и т.7 КТ -за извършени нарушения на тр. дисциплина – неизпълнение на законните нареждания на работодателя и разпространяване на поверителни за него сведения, която заповед е връчена на ищеца срещу подпис на 01.02.2021г., като последица от която заповед - ТПО на ищеца се прекратява.

Обяснения от ищеца работодателя е поискал с писмо изх. № 762/01.02.2021г. като ищеца е отказал да дава обяснения, видно от собственоръчното отбелязване в/у самото искане, удостоверено и от един свидетел.

4

В обстоятелствената част на Заповедта е посочено, че ищеца е извършил две нарушения на тр.дисциплина. Първото се , изразява в неизпълнение на законните нареждания на работодателя , свързани с възложената му работа да контролира и отговаря за предаването, съхранението и боравенето с огнестрелно оръжие, което се съхранява на обект „М. „не е спазил технологичните правила, злоупотребил е с доверието на работодателя и е уронил доброто име на „Е.“ООД.

С второто нарушение в заповедта се посочва, че е изнесъл данни, представляващи „фирмена тайна „с което целял компрометиране дейността на дружеството пред възложителя, нарушил е декларацията за лоялност залегнала в ПВТ и не е спазил изискванията на подписаната от него длъжностна характеристика. На 12.01.2021г е изпратил писмено „Сведение „ до управителя на ММС -завод„М.“, в което го уведомява каква е работната заплата, получена от него за м.11.20202г, колко часове е изработил за годината, като е приложил трудовия си договор и графици за работа, които са фирмена тайна. Работодатялт е квалифицирал нарушението като такова по чл.190 ал.1 т.4, предл.3- Разпространяване на поверителни за него сведения.

По делото са разпитани свидетеля Ц. Живкова/на ищеца/ твърди в показанията си, че множество документ от и за „Е.“ ООД са получавани и изпращани от техническо устройство на „ММК“ ЕООД, на което тя е работела в завод „М.“ с. Г.Л., обл. В. и по този начин управителя на последното дружество е могъл да се запознае със съдържението им.

Свидетеля Н. И./на ищеца/ твърди в показанията си, че графикът за дежурство през м.12.2020г. е бил изработен от П.А., че св. И. по силата на този график е бил дневна смяна на 07.12.202г., без наличието на втори охранител, както и че оръжието на втория охранител от нощната смяна е заключено лично от него в съответнта каса.

Свидетеля Г. Д. /на ответника/ твърди в показанията си, че за отговорник на охраната в с. Г.Л.– завод М. е бил назначен ищеца - да приема графици, да обучава служители, да ги запознава с обекта. С последния подържал контакт по няколко пъти седмично относно организацията на работа, графиците, текущи дейности.

В р-л „Фирмена тайна“ от Правилника за вътрешен трудов ред/ПВТР/ на ответника е посочено, че фирмена тайна са всякакви сведения и информация, 5 свързани с дейността на ответника и на работниците се забранява разпространяването им на трети лица, освен по разпореждане на управителя.

Ищецът е подписал декларация от 25.01.2018г. че е запознат с ПВТР при ответника.

Ищецът посочва в исковата молба, че е предоставил сведения на трето лице – относно неговата работна заплата, колко работни часове има през календарната година, приложил е копие от неговия тр. договор и от графиците за дежурства.

При тази фактическа обстановка, правилно изяснена и от БРС, въззивната инстанция достига до следните правни изводи :

В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.

При преценка по същество - атакуваното решение се прецени за неправилно като краен резултат.

Предявените пред първоинстанционния съд обективно съединени искове са такива с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ, като искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява главен иск по отношение на другите искове - акцесорни по своя характер и от неговата основателност зависи основателността на акцесорните искове с пр. осн. чл.344, ал.1, т.2 и 3 КТ. За да прецени основателността на иска по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, въззивният съд следва да извърши проверка налице ли са условията на чл.190, ал.1, т.2, т.4 т.7 КТ, за да бъде дисциплинарно уволнен жалбоподателя на това основание.

Преди да извърши проверка за наличието на материалноправните предпоставки за законосъобразност на процесното уволнение, въззивния съд следва да установи спазена ли е процедурата при извършване на същото. За да наложи дисциплинарно наказание на определен работник или служител, работодателят е длъжен да проведе дисциплинарна процедура, в която найнапред следва да установи факта на нарушение на трудовата дисциплина; на второ място следва да определи вида на дисциплинарното наказание, да издаде мотивирана заповед за неговото налагане и най-накрая да връчи тази заповед на лицето извършило нарушението.