Решение № 460 от 05.11.2021, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Бургас, 05.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501343 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивна жалба на Етажна собственост на комплекс „Феста Апартмънт Поморие“, чрез управителя Мартин Чолаков, ищец в първоинстанционното производство, против Решение № 260112/08.06.2021 г. по гр.д.78/2019 г. по описа на Районен съд Поморие, в частта, с което: са отхвърлени исковете на въззивника за осъждане на ответника А. Ю. Б., гражданин на ***, да заплати на ищцовата ЕС сумата от 499,39 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2016 г.; сумата от 104,17 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; сумата от 469,99 лв представляващи годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие“ за 2017 г.; сумата от 71,80 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г. в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно и се претендира неговата отмяна, с постановяване на въззивно решение, с което исковете да бъдат уважени. Излагат се подробни съображения, че претендираните суми се дължат на основание решение на ОСЕС, което не е отменено по съдебен ред. Сочи се, че след като не е взето друго решение след него, това решение 1 продължава да действа, независимо, че за 2016 г. и 2017 г. решенията са били отменени отмяната е станала на процесуално основание, а не поради материалната им незаконосъобразност. Цитира се съдебна практика в подкрепа на твърденията на въззивника. Претендира се отмяна на решението на ПРС в обжалваната част и присъждане на направените по делото разноски. Не се ангажират нови доказателства.

В съдебно заседание се навеждат допълнителни доводи за основателност на предявените искове, съотв.за неправилност на решението на ПРС в обжалваната част, а именно: Решенията на проведеното ОС на ищцовата ЕС от 2017 г. са отменени на процесуално основание, а не като материално незаконосъобразни, поради което не са налице предпоставките, които с които ВКС в Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.д.1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., свързва преустановяване действието на решението на ОС на ЕС. На второ място се излагат твърдения, че дори да се допусне, че процесното решение на ОС на ЕС от 14.11.2014 г. не следва да се прилага за 2016 г. и 2017 г., исковата претенция за присъждане на разходи за управление и поддръжка за този период не следва да се отхвърля, тъй като следва да се приложи чл.162 ГПК.

В законовия срок по чл.263, ал.1 ГПК ответникът-въззиваем А. Ю. Б., чрез процесуалния си представител адв.Панайотов, е подал писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Изложени са съображения за законосъобразност на решението на ПРС в обжалваната част. Също се цитира съдебна практика, в това число и постановена по казус, идентичен на настоящия, в подкрепа на твърденията на ответника.

Излагат се подробни аргументи досежно периода на действие на решението на ОСЕС от 12.11.2014 г., респ. - неприлагането му за процесните 2016 и 2017 г. Претендира се потвърждаване на решението на ПРС в обжалваната част и присъждане на съдебни разноски за въззивното производство. Също няма доказателствени искания.

Въззивната жалба е подадена в законовия срок, от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което е допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния РС Поморие е образувано по исковата молба на Етажната собственост на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие против А. Ю. Б., гражданин на ***, с адрес в ***, с която са предявени искове за осъждане на ответника Б. да заплати на ищеца: сумата 499.39 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.; сумата 104.17 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; сумата 469.99 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.; сумата 71.80 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.;

2 сумата 187.99 лв, представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., както и сумата 28.72 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Твърди се, че на проведено на 12.11.2014 г.

Общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти в процесната ЕС, по т.2 от дневния ред е взето решение, с което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците. Твърди се, че на 29.06.2017 г. е проведено следващо ОС на ЕС, на което с решение по т.6 от дневния ред е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м.

Твърди се, че ответникът, в качеството си на собственик на студио № ***, в бл.*** в процесната ЕС, дължи съгласно решенията на ОС на ЕС, заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., които суми не е заплатил.

Предявени са искове с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС, вр.чл.51 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ЕС Претендира и направените разноски по делото.

В законовия срок ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан. Твърди се, че в случая се касае за комплекс, който не е от „затворен тип“ по смисъла на §1 от ДР ЗУЕС, но е съставен от 5 отделни сгради – 4 жилищни и 1 хотелска сграда. В този смисъл се твърди, че в отделните жилищни блокове е възникнала отделна етажна собственост, която следва да се управлява от Общо събрание, отделно за всяка жилищна сграда. Въведени са възражения за незаконосъобразност и нищожност на решенията на ОС на ЕС, проведеното на 12.11.2014 г., на които е основано вземането на ищеца, като взети в нарушение на императивни норми на ЗУЕС, както и възражения, че дейности по поддръжка на комплекса не е осъществявана нито от ищеца, нито от друг субект, а такива дейности се осъществяват от други ЕС. По отношение на взетите решения на това ОС се твърди, че решението по т.2 за заплащане на такса от 9 евро на кв.м.без ДДС противоречи на императивната норма на чл.51, ал.1 ЗУЕС, поради което е незаконосъобразно и дори нищожно. Заявява се и възражение, че през 2016 г. и 2017 г. ответникът не е пребивавал в имота си повече от 30 дни, поради което не дължи такса за поддръжка и управление. Сочи се, че претенцията е недоказана и по размер, тъй като в решението по т.2 не е уточнено на каква база се изчислява такса за поддръжка. По отношение на решението за създаване на фонд „Ремонт и обновление“ се твърди, че е недопустимо да се взема такова решение, след като този въпрос не фигурира в дневния ред.

Излагат се твърдения още, че управление и поддръжка на комплекса не са били извършвани нито от тази „мнима“ ЕС, нито от ангажирано от нея лице, т.е.няма налице услуга, която да 3 трябва да се заплати от живущите. Заявено е и възражение за погасяване по давност (с изтекла тригодишна давност) на вземането против ответника.

С обжалваното решение ПРС е осъдил ответника да заплати на ищеца сумата от 55.20 лв, представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г., както и сумата 5.94 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 55.20 лв, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 24.23 лв, представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, като е отхвърлил иска за вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. за разликата над уважения размер на главницата от 55.20 лв, до претендирания размер от 187.99 лв; иска за обезщетение за забава - за разликата над уважения размер на лихвата от 5.94 лв, до претендирания размер от 28.72 лв. Със същото решение съдът е отхвърлил иска за сумата от 499.39 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.; за сумата от 104.17 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; за сумата от 469.99 лв, представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.; за сумата от 71.80 лв, представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., както и за законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Ищецът Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр.

Поморие е осъдена да заплати на ответника Б. разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 307.70 лв.

Първоинстанционното решение е обжалвано само от ищеца - ЕС на комплекс “Феста Апартмънтс Поморие“, и само в частта, с която са отхвърлени исковете, за годишна такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС за собствения на ответника апартамент, както следва: 499.39 лв - годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г.; 104.17 лв - обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г.; 469.99 лв - годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г.; 71.80 лв - обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 22.01.2019 г., както и за законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 22.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Ето защо първоинстанционното решение е висящо само в тези си части, а в останалата си част е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд констатира, че решението на ПРС е валидно, в обжалваната част, в която подлежи на проверка за 4 допустимост – и допустимо.

По наведените от въззивника оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното: