Решение № 3665 от 12.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3665 гр. София, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Слави Г. Славов при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20241100500371 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 16958 от 19.10.2023 г., постановено по гр.дело № 27137/2023 г. на СРС, І Г.О., 125 състав, е признато за установено по предявения от Д. И. Д. ЕГН ********** с адрес: гр.София, ж.к.“****, против „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост- 3“, бул.“****, етаж 9, ап.офис20, че разпоредбата на чл.5 от договор за потребителски кредит № 963654/21.12.2020 г. е нищожна, на основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД. С решението на съда е осъдено „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост- 3“, бул.“****, етаж 9, ап.офис20 да върне на Д. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр.София, ж.к.“Левски –Г“, блок **** сумата от 27,71 лева - заплатена от него възнаграждение за поръчителство на „Фератум Банк” АД, заедно със законната лихва от предявяване на иска - 18.05.2023 г. до плащането, както и сторените по делото разноски – 125 лева. С решението на съда е определено на основание чл.38,ал.2 ЗАдв възнаграждение за процесуално представителство на ищеца по делото от 480 лева. С решението на съда е осъдено „Фератум България” ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление:

1 гр.София, ж.к.“ Младост- 3“, бул.“****, етаж 9, ап.офис 20 да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.”, вписано в регистър БУЛСТАТ 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. на СГС, чрез управляващ съдружник адвокат Д. М. М. ,САК с личен адвокатски номер 1100649310, с адрес на кантората: гр.София, бул.“****, сумата 480 лева възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото.

Срещу решението на СРС, 125 с-в е постъпила въззивна жалба от „Фератум България” ЕООД, гр.София, подадена чрез юрк.Г.Г., с искане същото да бъде отменено изцяло, и вместо него да бъде постановено решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалноправни разпоредби на закона. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец Д. И. Д., чрез пълномощника си адв.Д. М., оспорва жалбата, като неоснователна по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото. оспорва въззивната жалба, като неоснователна.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

2

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. Същото е и правилно. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации/чл.272 ГПК/. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, изложил е подробни мотиви, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

Като неоснователни следва да се преценят доводите за неправилност на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Безспорно е по делото обстоятелството, че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № 963654 от 21.12.2020 г., по силата на който на ищеца Д. И. Д. е предоставена сума в размер на 600 лв., като за целия период на кредита кредитополучателя следвало да върне на кредитора общо сума в размер на 640,44 лв., представляваща сбор от следните суми: сумата на отпуснатия кредит в размер на 600 лв. и лихва в размер на 40,44 лв., при лихвен процент 6,74%. Преценката относно действителността на процесния договор за потребителски кредит следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който е сключен договорът. Установено е по делото, че правоотношението между страните по договора за потребителски кредит е възникнало по реда на ЗПФУР, като на ищеца е представена дължимата преддоговорна информация и е спазено изискването относно шрифта на договора, като се вземе предвид спецификата на сключване на договора предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл.6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от 3 разстояние /ЗПФУР/.

Съгласно чл.5 от процесния договор кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Feratum Bank“ в полза на дружеството. Изрично е посочено, че с одобряването от дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито от лицето, предоставило обезпечението.

Съгласно чл. 5.3 от Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /ОУ/, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността да бъде одобрен кредитът от дружеството, кредитоискателят може да предложи едно от следните обезпечения: а/ обезпечение, предоставено от гарант, във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството; б/ обезпечение, предоставено въз основа на договор за поръчителство от поръчител - предложено от кредитоискателя и одобрено от дружеството физическо лице. В чл.5.4 от ОУ е предвидено, че кредитоискателят самостоятелно и свободно, по свое собствено усмотрение избира вида на предпочитаното от него обезпечение и посочва това в искането за потребителски кредит.

Съгласно част 2, т.8 от стандартния европейски формуляр /СЕФ/, изискването за обезпечение, което следва да бъде предоставено по договора за кредит, е договор за предоставяне на поръчителство/гаранция, подписан от кредитополучателя. В част 3, т.4.3 от СЕФ е посочено, че ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитора, очакваните разходи за кредитополучателя ще бъдат в размер на 193,56 лева.

На следващо място, във връзка с изложените в исковата молба доводи за нищожност на чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит на основание чл.22 ЗПК поради нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК поради невключване възнаграждението на поръчителя в ГПР, съдът намира следното: Оспорената клауза от процесния договор за кредит не следва да се тълкува изолирано, а във връзка със сключения договор за гаранция /поръчителство/, доколкото последният е сключен именно в изпълнение на поетото от кредитополучателя задължение в чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит.

С оглед съдържанието на процесния договор за кредит и общите условия, ответното дружество е предвидило две алтернативни възможности за обезпечение на кредита - чрез предоставено от потребителя физическо лице - поръчител или чрез обезпечение, предоставено от гарант във формата на договор за поръчителство и одобрено от дружеството. От приетото в първоинстанционното производство заключение на съдебно-техническа експертиза се установява, че при кандидатстване за отпускане на кредит, в електронната система съществува възможност потребителят да 4 избере кредитът да бъде обезпечен чрез физическо лице-поръчител. Наличието на такава алтернативна възможност, обаче, само по себе си не води до извода, че на потребителя е предоставено реално право на избор относно способа за обезпечаване на кредита. Това е така, защото упражняването на алтернативната възможност не следва да е обусловено от неясни или прекомерно обременителни изисквания към потребителя. Ето защо съдът приема, че макар в договора за кредит и общите условия към него формално да е предвидена възможност за избор на алтернативно обезпечение чрез физическо лице - поръчител, тази възможност е до такава степен неясна и обременителна за потребителя, че следва да бъде приравнена на липса на алтернатива.

В този смисъл изложените от въззивника- ответник доводи, че сключването на договор за гаранция не е задължително условие за отпускане на кредита са неоснователни.

В процесния случай се установява, че възнаграждението по договора за гаранция е предоставено във връзка с договора за потребителски кредит и дължимото по него възнаграждение се калкулира в погасителната вноска и като такова следва да бъде включено при определянето на годишния процент на разходите за съответния потребителски кредит. Макар и да е описано като допълнително услуга, който доставчикът е предлагал "по избор" на своите клиенти, на практика договорът за гаранция не може да съществува извън основния договор за кредит. В процесния случай договорът за гаранция няма самостоятелен характер, а следва да бъде разглеждан като част от кредитното правоотношение, защото потребителят е фактически принуден да го сключи с конкретно определено от кредитора свързано дружество, за да бъде отпуснат кредитът. При това положение и доколкото в стандартния европейски формуляр е посочено изрично, че е необходимо предоставяне на обезпечение и това представлява стъпка от електронната процедура по кандидатстване, съдът приема, че предоставянето на обезпечение от „Feratum Bank“ представлява задължително условие за получаване на кредита по смисъла на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК. Допълнителен аргумент за този извод следва и от обстоятелството, че възнаграждението е предвидено изначално, и дължимо още със сключване на договора /намаляването му е допустимо, според посоченото в договора, само в хипотезата на предсрочно погасяване, което е неприложимо, защото сумата се връща на 1 вноска/, поради което и обстоятелството, че на поръчителя ще се дължи възнаграждение, е било известно на кредитора. Следователно, това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР. Този извод следва и от член 3, буква ж) от Директива 2008/48, съгласно който понятието „общи разходи по кредита за потребителя“ обхваща всички разходи, включително лихви, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните такси. Съгласно тази разпоредба посочените разходи включват и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, които кредитодателят предлага на потребителя от свое име или от името на трета 5 страна, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.