Решение № 3821 от 31.07.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3821 гр. Пловдив, 31.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитрина Ил. Тенева при участието на секретаря Марияна В. Михайлова като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело № 20245330107662 по описа за 2024 година

Производството по делото е по иск с правно основание 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД и 86 от ЗЗД на „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„България“ № 49, бл. 53Е, вх. В чрез *** С. против Н. И. Н. с ЕГН:

********** и адрес: гр. **** за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 779,71 лева (седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № *****, сключен на **** г., между страните, сумата от 232,88 лева (двеста тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 10.08.2021 г. до 05.09.2022, сумата от 207,81 лева (двеста и седем лева и осемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода от 11.10.2020 г. до 05.09.2022 г., сумата от 197,44 лева (сто деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода от 05.09.2022 г. до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2023 г. до окончателното й заплащане за които е издадена заповед за изпълнение по чгд **** г. на ПРС. Претендират се разноски.

1

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен договор за потребителски кредит на 10.09.2020 г. Предоставена е в заем сума от 1100 лв.

Издължаването е на 24 месечни вноски по 67,53 лв. Размера на ГЛП е 41 %, а на ГПР-49 %. Падежът е на 10.10.2022 г. Обявена е предсрочна изискуемост, съобщена на длъжника в хода на производството по г. д. **** г. на ПРС.

Общия размер на задължението е 1620,66 лв. Избран е пакет допълнителни услуги, за които се дължи възнаграждение както следва: за Фаст-220 лв., за Флекси-385 лв. Същите са платими на вноски с тези по кредита. Общия размер на плащанията е 2225,66 лв. Между страните е бил налице съдебен спор относно действителността на договора. С влязло в сила решение ищеца е осъден да върне на ответницата сума от 237,21 лв. платена без основане за допълнителни услуги. Сумата е събрана чрез изп. дело**** г. на ****. От постъпилите плащания от длъжника са погасени главница от 320,29 лв., 287,48 лв.-договорна лихва, 100 лв.-такса за събиране, 29,12 лв. –лихва за забава. Вземанията са притендирани по ч. г. д. **** г. на ПРС. Срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор, в който се оспорва иска.

Заявява с е недействителност на договора. Налице е нарушение на ЗПК досежно посочения размер на ГЛП и ГПР. Оспорва се предстрочната изискуемост. Притендира прихващане на задължението за главница срещу платените суми за други вземания.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

От представените писмени документи-договор за кредит от *** г., декларация, ОУ и погасителен план към него, стандартен европейски формуляр; искане за отпускане на кредит; анекс от **** г., уведомление от **** г. е видно, че на 10.09.2020 г. между страните е постигнато съгласие за предоставяне от ищеца на ответника на сума от 1100 лв. за срок от 24 м. платима на вноски от по 67,53 лв. при ГЛП -41 %, ГПР-49 %, възнаграждение за допълнителни услуги-„фаст“ -220 лв. и „флекси“ -385 лв. платимо на вноски заедно с тези по заема. Общото задължение е 2225,66 лв. платимо на вноски от по 92,74 лв. Периодът на погасяване е 10.10.2020-10.09.2022 г. От представеното уведомително писмо от 05.09.2022 г. е видно, че ищеца е предприел действия по уведомяване на ответника за настъпило просрочие на задължението му по договора и обявяване на предсрочна изискуемост от 05.09.2022 г.

От приложеното гр. д. *** г. на ПРС е видно, че с влязло в сила решение 2 на съда от 31.01.2023 г. ищеца е осъден да заплати на ответницата сума от 237,21 лв. недължимо платена по договор за потребителски кредит от 10.09.2020 г. за допълнителни услуги -„фаст“ и „флекси“. В полза на Н. Н. е издаден изпълнителен лист за събиране на присъденото и вземане на 10.05.2023 г.

От представената ПДИ от 18.05.2023 г. , постановление за разноски и преводно нареждане от 23.05.2023 г. е видно, че издадения в полза на ответника изпълнителен лист е образувано изпълнително дело **** г. на ****.

На 18.05.2023 г. ищцовото дружество е уведомено за задълженията му произтичащи от решението на съда за възстановяване на недължимо платените суми. На 23.05.2023 г. общото задължение по изпълнителното дело от 1012,39 лв. е погасено от длъжника.

От изготвената справка от ищеца(лист 43 от делото) е видно, че длъжника е платил суми по договора в общ размер от 844,98 лв. със същите е погасено задължение за главница-320,29 лв., лихва-287,48 лв. и допълнителни услуги-237 лв.

От приложеното ч. г. д. **** г. на ПРС е видно, че за притендираните суми ищеца се е снабдил със заповед за изпълнение за притендираните вземания, срещу, която в срок е постъпило възражение от длъжника.

Предвид установените факти съдът намира от правна страна следното.

С оглед депозираното възражение по предхождащото заповедно производство, съдът намира, че предявения установителен иск е процесуално допустим за разглеждане по настоящия ред.

Уважаването на иска е обусловено от възникване на облигационно отношение между страните пораждащо заплащане на притендираните задължения от ищеца, настъпване на тяхната изискуемост и липса на осъществено плащане.

С оглед отправените становища от страните и възражения на ответника, съдът намира, че не е налице спор относно сключването на договора и поетите с него задължения от страните.

Спора се състои в действителността на клаузите от договора съобразно разпоредбите на ЗПК и момента на настъпване на изискуемостта на всички задължения по договора.

Доколкото се касае за договор за потребителски кредит съдът намира, че клаузите на същия следва да съответстват на чл. 10 и 11 от ЗПК.

В настоящия случай макар в договора да е вписан ГЛП -41 %, липсва посочване на условията, при които се прилага същия-на какава основа се начислява, какъв е общия размер на лихвата и каква част от погасителната вноска съставлява тя. Поради това е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. на следващо място не става ясно как е определен размера на ГПР от 49 % и дали възнаграждението за допълнителни услуги е включено при 3 изчисляването му. Това сочи нарушения на ЗПК, които съвкупно с предвидените допълнителни услуги касаещи заплащане на суми за действия по отпускане и управление на кредита навеждат недействителност на договора по аргумент на чл. 22 от ЗПК. Съобразно с този извод и разпоредбата н а чл. 23 ЗПК, а именно – че, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на заемателя не отпада изцяло, но той дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи, следва ад се приеме, че ответника като кредитополучател дължи само усвоената сума от 1100 лв.

Тъй като се посочва от ищеца, че длъжника е извършил плащане на суми по договора в размер от 844,98 лв. , като част от тях -237 лв. са били върнати на длъжника, то дължима се явява само сумата от 492,02 лв. след прихващане на извършените плащания за лихви.

Доколкото в заповедното производство и настоящето такова вземанията се притендират на договорно основание, но се установи, че то е недействително, то иска за установяване дължимостта на същите на това основание следва да се отхвърли.

Предвид изхода на делото на ищеца не се дължат разноски.

На ответника се дължат разноски съобразно представения списък и доказателства за сторени такива в размер от 600 лв. за адвокатско възнаграждение по настоящето дело и 200 лв. за адвокатско възнаграждение по заповедното производство.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В чрез *** С. против Н. И. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр.

*** иск за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от сумата от 779,71 лева (седемстотин седемдесет и девет лева и седемдесет и една стотинки) - главница, дължима по Договор за потребителски кредит № ***, сключен на **** г., между страните, сумата от 232,88 лева (двеста тридесет и два лева и осемдесет и осем стотинки) – договорно възнаграждение за периода от 10.08.2021 г. до 05.09.2022, сумата от 207,81 лева (двеста и седем лева и осемдесет и една стотинки) - обезщетение за забава за периода от 11.10.2020 г. до 05.09.2022 г., сумата от 197,44 лева (сто деветдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки) - обезщетение за забава за периода от 05.09.2022 г. до 21.12.2023 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2023 г. до окончателното й заплащане за които е издадена заповед за изпълнение по чгд **** г. на ПРС.

ОСЪЖДА „Профи кредит България” ЕООД, ЕИК 175074752, със 4 седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх.

В да заплати на Н. И. Н. с ЕГН: ********** и адрес: гр.****сумата от 600 (шестстотин) лева за разноски по настоящето производство и сумата от 200(двеста) лева за разноски по заповедното производство по чгд **** г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5