Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 26.05.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Гражданско дело 1376/2023
Вид
Решение № 121
Подписан
26.05.2026
В сила
07.10.2026
Състав
Стойка Илиева Янева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Сандански, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стойка Ил. Янева при участието на секретаря Галина Ас. Д.а като разгледа докладваното от Стойка Ил. Янева Гражданско дело № 20231250101376 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на М. А. Г., с ЕГН **********, с адрес – с. С., ул. „К....“ № .., срещу ЕТ „Я. – В. Я.“, с ЕИК ....., със седалище: с. Л., общ. Сандански, представлявано от физическото лице търговец – В. Н. Я., с ЕГН **********, с която се иска ответникът да изплати сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. септември до м. октомври 2023 година и сумата от 88,64 /осемдесет и осем лева и 64 ст./ лева, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

Твърди се, че ищцата е сключила трудов договор с ответника и е била назначена на длъжност „продавач-консултант“ в търговски обект - магазин в село С, собственост на ответника. Твърди се, че договор е бил сключен за изпитване 6 месеца в полза на работодателя. Ищцата е работила на четиричасов работен ден, но често е оставала в обекта повече от установеното в договора време. За този труд страните са определили възнаграждение в брутен размер на 390 лева, като на ищцата било обещано чисто възнаграждение в размер на 350 лева на месец. Твърди се, че ищцата е 1 постъпила на работа на 01.08.2023 г., като в началото на м. септември получила от внука на работодателя, който се представял като управител на магазина, 350 лева заплата за м. август 2023 г. Твърди се, че след м. септември тя не е получавала повече пари от работодателя си. На 31.10.2023 г. внукът на работодателя дал на ищцата заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от същия ден – 31.10.2023 г. Твърди се, че след освобождаването от работа не е получила дължимото трудово възнаграждение за м. септември и м. октомври 2023 година. Твърди се, че по време на трудовото правоотношение ищцата не е ползвала полагаемия платен годишен отпуск, пропорционално отработеното време, както и работодателят не е изплатил обезщетение по чл. 224, ал. ал. 1 от КТ.

Ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който не оспорва твърдението на ищеца, че между тях е имало сключен трудов договор и че същият е прекратен. Твърди, че са изплатени всички дължими трудови възнаграждения и обезщетения за неползван платен годишен отпуск.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник и поддържа предявения иск.

В съдебно заседание законен представител на ответника не се явява, явява се пълномощник, който поддържа изразеното в отговора на исковата молба становище срещу предявения иск.

По делото са назначени съдебно-счетоводна експертиза и съдебнографологична експертиза и са приети заключенията на вещите лица.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност , намира за установено следното:

Не се спори ,че по силата на сключен трудов договор №../.... год. М. А. Г. е била назначена като „продавач-консултант" при ответника ЕТ“ Я.-В. Я.“,с основно месечно възнаграждение 390 лева ,на непълно работно време от 4 часа . Основен и допълнителен платен годишен отпуск по чл.155 от КТ 20 работни дни и отпуск по чл.156 от КТ .Със Заповед №.../.... год. ,на основание чл.71,ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение , считано от 31.10.2023 год. и е разпоредено изплащане на неизползван платен годишен отпуск в размер на 88,64 лева ,на основание чл.224,ал.1 от КТ .

Според заключението по изготвената съдебно графологична експертиза – При извършеното сравнително изследване на подписите, изпълнени в 2 платежна ведомост при ЕТ „Я.-В. Я“, за изплатено трудово възнаграждение, считано от 01.08.2023 г. до 31.08.2023 г. ; от 01.09.2023 г. до 30.09.2023 г.,; от 01.10.2023 г. до 31.10.2023 г.,;се установява ,че срещу № 2, от името на М. А.

Г., ЕГН ********** ,подписите са изписани от М. А. Г..

Според заключението на изготвената съдебно-счетоводната експертиза – за времето, през което М. А. Г. е работила при едноличния търговец ЕТ „Я.-В.

Я“ има право на 5 /пет/ дни платен годишен отпуск за 2023 г. Размерът на обезщетението, което работодателя дължи за 5 /пет/ дни платен годишен отпуск, изчислено на база м. октомври 2023 г., е 92,85 /деветдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/.

Експертът сочи,че трудовото възнаграждение на ищцата за месеците септември и октомври 2023 год. е изплащано в брой срещу подписи ,положени във ведомостите за работна заплата.За времето,през което ищцата е работила при ответника ,не е използвала платен годишен отпуск . Начислени са й 88,64 лева обезщетение за пет дни неизползван отпуск за месец октомври 2023 год.

В съдебно заседание ищцата,чрез процесуалния си представител е предприела изменение на предявения иск за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск.

При така установеното от фактическа страна ,предявеният иск за заплащане на трудово възнаграждение за месеците септември и октомври е неоснователен.

Основателен е предявеният иск за заплащане на сумата от 92,85 лева ,представляваща обезщетение за платен годишен отпуск ,изчислено на база на месец октомври 2023 год.

Неоснователен е предявеният иск за заплащане на сумата от 700 лева за възнаграждение за периода от м.септември до месец октомври 2023 год. ,с оглед заключението по двете експертизи,че ищцата е получила трудовите си възнаграждения за посочения период,за което е положила и подписи във ведомостта за работна заплата.

По разноските –на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответникът дължи разноски съразмерно с уважената част от иска.На основание чл.78,ал.3 от ГПК на ответника се следва разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

С оглед изхода на спора следва разноските да се поделят между страните.

В хода на процеса са сторени разноски в размер на 550 лева за възнаграждение 3 на вещото лице ,изготвило съдебно-графологичната експертиза и 500 лева за съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът следва да заплати по сметка на РС-Сандански разноски в размер на 525 лева ,респ.268,43 евро, на осн.чл.78,ал.6 от ГПК –Когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.

Ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева.

Ищцата с исковата молба е направила искане по реда на чл.83,ал.1,т.6 от ГПК за освобождаване от такси и разноски.Съгл.чл.83,ал.1,т.6 от ГПК такси и разноски по производството на делата не се внасят: от страна, на която по делото е предоставена правна помощ при условията на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ,какъвто е и настоящия случай , при който на ищцата е предоставена правна помощ ,тъй като не разполага с достатъчно финансови средства за заплащане на адвокат.

Съгласно чл.78,ал.7,изр.2 от ГПК- Когато делото не е решено в негова полза, лицето, на което е предоставена правна помощ по чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, дължи разноски съразмерно с уважената или отхвърлената част от иска, с изключение на разноските за предоставената му правна помощ.

На това основание, ищцата дължи на ответника сумата от 200 лева за заплатено адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд –Сандански сумата от 525,00 лева, респ.268,43 евро.

С оглед на изложеното ,Санданският районен съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЕТ „Я.-В. Я“, с ЕИК ...., със седалище: с. Л., общ. Сандански, представлявано от физическото лице търговец – В. Н. Я., с ЕГН ********** да заплати на М. А. Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „К....“ № ..., сумата от 92,85 лева /деветдесет и два лева и осемдесет и пет ст./,респ.47,47 евро, представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за пет дни за 2023 год.ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск за заплащане на сумата от 700 /седемстотин/ лева, представляваща 4 неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. септември до м. октомври 2023 година.

ОСЪЖДА

ЕТ „Я.-В. Я“, с ЕИК ......, със седалище: с. Л., общ.

Сандански, представлявано от физическото лице търговец – В. Н. Я., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд –Сандански разноските в размер на 525 лева, респ.268,43 евро,сторени за възнаграждение на вещи лица.

ОСЪЖДА М. А. Г., с ЕГН **********, с адрес с. С., ул. „К.“ № .... да заплати на ответника сумата от 200 лева/двеста лева/ ,респ.102,26 евро за възнаграждение на адвоката , а по сметка на Районен съд-Сандански сумата от 525 лева ,респ.268,43 евро,сторени за възнаграждение на вещи лица.

Решението подлежи на обжалване пред Благоевградски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 5