Решение № 262 от 26.06.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Стара Загора, 26.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530201228 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление № 24-2300063 от 07.04.2023 година на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” град Стара Загора, с което на „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД град Стара Загора, ЕИК 206328575, в качеството му работодател, на основание чл. 79, ал.4 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, във връзка с чл. 77, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност е наложено административно наказание – „имуществена санкция” в размер на 4 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност.

Жалбоподателят недоволен от наложената му имуществена санкция моли съда да я отмени. Мотивира се че не е извършено административно нарушение, както и че неправилно е приложен материалния закон. В съдебно заседание, чрез адвокат Д. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. Претендира за направените по делото разноски.

Въззиваемата страна, чрез старши юрисконсулт Лекина взема становище, че жалбата е неоснователна и моли съда да потвърди 1 наказателното постановление, като претендира и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетелите – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и от субект имащ право на жалба, поради което и на основание чл.59, ал.2 ЗАНН, съдът приема, че жалбата е допустима. Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Във връзка със запитване чрез Информационната система за вътрешния пазар от Белгийската федерална обществена служба за заетост, служители от Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора са извършили проверка на дружеството-жалбоподател. Във връзка с извършваната проверка, от страна на Дирекцията са били направени запитвания до ОД на МВР и Агенция по заетостта, досежно статута на пребиваване и регистрация за достъп до пазара на труда, на чуждестранните граждани - служители на „Керасус Лоджистик“ ООД. От ОД на МВР Стара Загора е бил получен отговор, че за лицето Б.А, ЛНЧ *********, не са установени данни относно статута на пребиваване. Видно от отговора на Агенцията по заетостта, за същото лице няма данни да е издавано разрешение за работа, като командирован/изпратен специалист в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България, както и не е налична информация в регистрите на Агенцията за упражняване на заетост от лицето без разрешение за работа след регистрация в АЗ. При така установеното, актосъставителят е възприел, че „Керасус Лоджистик“ ООД е нарушило чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност - наело е на работа незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава. До дружеството-жалбоподател е била изпратена покана за съставяне на АУАН по смисъла на чл. 40, ал.2 ЗАНН, изх. № 23011683/24.02.2023 г.

/л.30-32 от делото/, в която под т.1 фигурират описаните обстоятелства.

Поканата е била получена от Лина Павлинова Попкръстева, упълномощена от управителя на дружеството с пълномощно от 21.12.2020 г. /л.16-18 от делото/.

2

На посочената в поканата дата, в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Стара Загора не се е явил представител на дружеството жалбоподател, поради което актосъставителят е възприел, че е налице хипотезата на чл. 40, ал.2 ЗАНН и е пристъпил към съставяне на АУАН № 24-2300063/07.03.2023 г., в отсъствие на нарушителя. В АУАН нарушението е описано и квалифицирано така като в издаденото НП. Актът е бил получен на 08.03.2023 г. от Б.М/М, упълномощен с пълномощно от 21.12.2020 г./ л.22 от делото/ от управителя на дружеството.

На основание така съставения АУАН е било издадено обжалваното Наказателно постановление.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че при извършена проверка на 04.01,2023 г. и 07.02.2023 г. по документи в Дирекция „Инспекция по труда“ със седалище гр. Стара Загора е било установено, че „КЕРАСУС ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК 206328575, със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, общ. Стара Загора, обл. Стара Загора, ул.

„Новозагорско шосе“ 032016, в качеството си на работодател е наел на работа в гр. Стара Загора на 10.08.2022 г. Незаконно пребиваващия на територията на Република България чужденец-гражданин на трета държава (Република Турция) Б.А, дата на раждане 13.11.1987 г., като „шофьор товарен автомобил“.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени доказателства и показанията на разпитаните свидетели.

От така установените обстоятелства настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 13, ал.1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност: „Не се разрешава наемането на работа на незаконно пребиваващи на територията на Република България граждани на трети държави“.

Понятието незаконно пребиваващ гражданин на трета държава е бланкетно уредено в §1., т.14 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, който препраща към § 1, т. 3б от допълнителните разпоредби на Закона за чужденците в Република България, според която разпоредба "Незаконно пребиваващ чужденец" е всеки чужденец - гражданин на трета държава, който се намира на територията на Република България и не отговаря или е престанал да отговаря на условията за престой или пребиваване. От 3 цитираните норми става ясно, че за да се реализира административно наказателната отговорност на работодател за нарушение на разпоредбата на чл. 13, ал.1 от ЗТМТМ е необходимо да се установи дали наетото лице (работник/служител) е „незаконно пребиваващ на територията на Република България гражданин на трета държава“. Видно е, че легалното определение е дадено от Законодателя сравнително общо и за да се направи конкретна преценка дали едно лице е незаконно пребиваващо – следва да се проверят и анализират всички възможности за влизане и пребиваване на територията на Република България от граждани на трети държави, както и това дали някоя от същите възможности е налице за конкретното наето лице. Правната уредба на влизането и пребиваването на чужденците в Република България се съдържа в Закона за чужденците в Република България, приложим за нарушението по чл. 13, ал.1 ЗТМТМ.

В чл. 8, ал.1 от ЗЧРБ е посочено, че чужденец може да влезе в Република България ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква. Съгласно чл. 8, ал.2 от ЗЧРБ, не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в други актове на ЕС с обвързващо действие, в международен договор, по който Република България е страна, или в акт на Министерския съвет, а според чл.8, ал.3 не се изисква виза и когато чужденецът притежава валидно разрешение за продължително, дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България. В следващите разпоредби ( чл. 8а – чл. 21а ЗЧРБ) подробно са уредени възможностите за влизане и пребиваване на територията на Република България от чужденци.

Именно тези обстоятелства е следвало да бъдат подробно посочени както в съставения АУАН, така и в съответното наказателно постановление, за да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на работодателя. При съставяне на АУАН, послужил за образуване на АНП, актосъставителят се е задоволил да определи наетото лице, като незаконно пребиваващ гражданин на трета държава, без да посочи, коя от хипотезите на § 1, т. 3б от ДР на ЗЧРБ, определя лицето като такъв и по-важно, поради кои именно обстоятелства лицето не отговаря или е престанал да отговаря за на условията за пребиваване в Република България.

Тези обстоятелства са от съществено значение за точното формулиране на административното обвинение, тъй като са елемент на обективната страна на 4 фактическия състав на коментираното административно нарушение.

Непосочването на тези съществени обстоятелства в АУАН, съдът намира за нарушение на чл. 42, ал.1, т.4 ЗАНН. От своя страна АНО също не е разгледал в пълнота цитираните в АУАН обстоятелства, касаещи статута на наетото лице, а е пресъздал описаната констативна част на АУАН.

Съгласно императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, в наказателното постановление следва точно, конкретно и напълно ясно, във взаимно съответствие да се посочи описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. В разгледания случай съдът намира, че описанието на нарушението е непълно, неточно и неясно, не са описани обстоятелствата относно неговото извършване и не са налице доказателства които да доказват по несъмнен начин наличието на извършено нарушение. В обжалваното наказателно постановление е посочено само, че дружеството-жалбоподател е наело на работа незаконно пребиваващ чужденец-гражданин на трета държава. Такова описание не е достатъчно за формалната изрядност на наказателното постановление, защото за изпълнение на изискването по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН не е приемливо да се посочи само за какво и срещу кого е съставен АУАН. По силата на чл.52-55 от ЗАНН наказващият орган е длъжен след като разгледа преписката да изложи собствените си съображения по въпросите осъществен ли е виновно състав на административно нарушение от лицето, посочено в акта като нарушител, каква е точната правна квалификация на нарушението, подлежи ли нарушителят на административна санкция и как следва тя да се индивидуализира по вид и размер. Следователно в съдържанието на НП е необходимо да бъдат описани онези факти и обстоятелства, които органът е приел като релевантни за наличието на съставомерно от обективна и субективна страна деяние, защото самото наказателно постановление представлява правораздавателен акт при осъществяване на административнонаказващата дейност на държавата. С оглед характера на административните наказания, като форма на държавна принуда по повод осъществено неправомерно поведение законодателят е предвидил строго формални процесуални правила за реализирането на административно-наказателната отговорност и всяко неспазване на изискванията за индивидуализация на извършеното нарушение опорочава наказателното постановление и е 5 основание за неговата отмяна.

Неспазването на изискването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН е съществено нарушение при издаване на обжалваното НП, което води до неговото опорочаване и съответно налага отмяната на същото.

Отделно следва да се има предвид и датата на извършване на административното нарушение – АНО правилно е приел, че фактическият състав на административното нарушение е следвало да се счита за осъществен при сключване на трудовия договор – в конкретния случай 10.08.2022 г. Заключението, че лицето Б.А е незаконно пребиваващо, обаче, е направено към 12.01.2023 г. – датата на уведомлението от ОД на МВР – Стара Загора, че за пребиваването на лицето на територията на Република България липсват данни. При издаване на обжалваното НП е останало неустановено дали към 10.08.2022 г., лицето действително е било незаконно пребиваващ гражданин на трета държава и не са били ангажирани доказателства за установяване на същото обстоятелство. Това представлява отделно несъответствие на НП с изискването на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, което води до отмяна на същото на собствено основание.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира обжалваното наказателно постановление за незаконосъобразно и като такова, същото следва да бъде отменено.