Решение № 324 от 10.03.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 324 гр. Велико Търново, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДИАНА РАДЕВА при участието на секретаря МАРТИНА Б. ГАДЖАЛОВА като разгледа докладваното от ДИАНА РАДЕВА Гражданско дело № 20254110103147 по описа за 2025 година

Иск с правно основание чл. 26,ал.1, пр.първо от ЗЗД, вр. с чл. и чл.22 от ЗПК Ищецът Б. Г. Б. твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ***/2.08.2023 г. с ответното дружество „Фератум България“ ЕООД, по силата на който кредитодателят предоставя на кредитополучателя сумата 5000 лева , при срок на погасяване 18 месеца, при ГПР 49,66% и лихвен процент от 23,33%. Излага, че в договора е предвидено сключване на договор за гаранция с „Мултитуд Банк p.l.c.“, като след отпускане на допълнителна сума от 1000 лева съгласно подписани анекси общият размер на кредита става 6000 лева, а таксата гаранция- 5620 лева. Твърди, че погасителния план не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.11 от ЗПК и че липсва задължителна информация по ЗПК. Посочва, че договорът не отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като не съдържа годишния процент на разходите по кредита, както и това, че ГПР не е действителен, след като в него не е включен разходът за таксата за гарант. Твърди, че тази такса следва да се включи в ГПР, тъй като сключването на договор за поръчителство е условие за отпускане на кредита. Заявява, че клаузата на чл.5 от договора е сключена във вреда на потребителя и нарушава изискванията за добросъвестност, като същата е 1 изготвена предварително, бланкетна е и е неравноправна, защото не е индивидуално договорена. Излага подробни съображения за нарушението на императивни разпоредби на ЗПК, въз основа на което моли съда да приеме за установено, че договорът за кредит е нищожен. Претендира разноски. В съдебно заседание не се явява. С писмено становище на пълномощника си адв.

М. от АК *** поддържа иска.

Ответникът „Фератум България“ ЕООД е депозирал в срок отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител юк Г., с който оспорва предявения иск и твърденията на ищеца, че договорът за кредит е недействителен.

Заявява, че не е страна по договора за гаранция и че кредитополучателят сам избира обезпечението. Сочи, че не е налице заблуждаваща търговска практика. Излага подробни съображения. Моли съда да отхвърли иска, като неоснователен. Претендира разноски. В съдебно заседание не изпраща представител. С писмено становище на процесуалния си представител поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери установена следната фактическа обстановка :

С договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/2.08.2023 г. ответното дружество е предоставило на ищеца сумата от 5000 лева, която да се погаси на 18 месечни вноски, с първа падежна дата 1.09.2023 г.

Договореният ГПР е 49,66%, лихвеният процент е 23,33%. Посочено е, че кредитополучателят следва да върне общо 6750 лева, от които сумата на отпуснатия кредит от 5000 лева и 1750 лева лихва. Съгласно чл. 5 от договора кредитът се обезпечава с поръчителството на „Мултитуд Банк p.l.c.“ в полза на дружеството. Приет е Анекс 1 към договор за гаранция в сила от 3.08.2024 г., от 18.07.2024 г. сключен между ищеца, наричан клиент и „Мултитуд Банк p.l.c.“

–гарант, както и Анекс 2 от 28.11.2024 г. към договор за гаранция/поръчителство/ от 3.08.2023 г. сключен между същите страни.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

От приложения по делото договор за предоставяне на потребителски кредит № ***/2.08.2023 г. се установява, че между страните е сключен договор, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищеца кредит в размер на 5000 лева , впоследствие увеличен на 6000 лева, който следва да се 2 погаси на 18 месечни вноски, с първа падежна дата 1.09.2023 г. От приложените анекси към договора за гаранция/поръчителство/ става ясно, че на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция между „Мултитуд Банк p.l.c.“ и кредитополучателя, съгласно който клиентът е поискал от гаранта да гарантира за кредит в размер до 6000 лева за период от 18 месеца, срещу възнаграждение- такса гаранция. Ищецът твърди, че договорът противоречи на императивни законови разпоредби, поради което счита същия за недействителен с произтичащите от това последици.

Безспорно е, че по договора за паричен заем следва да намерят приложение разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.2 от ЗПК и като такъв попада под защитното действие на Закон за защита на потребителите, който в Глава Шеста предвижда и служебно задължение на съда да следи за наличието на неравноправни клаузи в договора, както и последиците, ако бъдат установени такива. Анализирайки съдържанието на оспорения договор за паричен кредит съдът намира, че е налице нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в него е различен от действителния. Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР от 49,66 % и формално същият не надвишава изискванията поставени в чл.19,ал.4 от ЗПК, но без в него да са включени начислените суми за такса гаранция от 5620 лева. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, без включване на нотариалните такси. Както бе посочено по-горе в чл.5 от договора е предвидено обезпечение на кредита с 3 поръчителство, като ищецът счита, че възнаграждението на поръчителя следва да се включи в ГПР, а ответникът оспорва това твърдение с аргументи за наличието на отделни правоотношения, свободна воля на потребителя да сключи договор за поръчителство с избрано от него лице и липса на санкция по отношение сключването на договора в случай на неизпълнение на това задължение. Съдът не споделя доводите на ответника и счита, че в случая е налице допълнителна услуга, която не е част от основното съдържание на кредитното правоотношение, но следва да се включи в ГПР, тъй като е свързана с него. От направената служебна справка в ТР се установява, че към момента на сключване на договора едноличен собственик на капитала на „Фератум България“ ЕООД е „Мултитюд ПЛС“ Малта, впоследствие „Мултитюд“ АГ Швейцария. Разходът по договора за гаранция, подписан на същата дата като договора за кредит, очевидно е бил предварително известен на кредитора, след като гарантът е посочен в чл.5 от договора за предоставяне на потребителски кредит. Не е вярно твърдението на ответника, че предоставянето на обезпечение под формата на поръчителство не е задължително условие за отпускане на кредита, напротив. Видно от съдържанието на посочената клауза, поръчителят подлежи на одобрение от кредитодателя в процедурата по отпускане на кредита, като самият кредитодател е предложил свързаното с него лице за поръчител. Неясно е какви са условията към физическото лице – поръчител, което евентуално би посочил клиентът, дали ако такова се намери, кредитодателят ще го одобри и ще отпусне кредита, и не на последно място, след одобрението на поръчителя, уговорката за обезпечение не може да се отмени. Изложеното води до извода, че макар да са налице два отделни договора- за кредит и за предоставяне на гаранция /поръчителство/, те следва да се разглеждат като единно съглашение. В тази насока е и практиката на СЕС по потребителски спорове, задължителна за националните съдилища на основание чл. 633 ГПК. От горното следва, че разходът за поръчителство следва да се включи в годишния разход по кредита, като по делото не се спори, че това не е сторено.

Следователно посочената в договора за потребителски кредит величина на ГПР от 49,66% не отговаря на действителната, като простата аритметика показва, че включвайки разхода по договора за гаранция, който на практика е колкото стойността на предоставената в заем сума, то ГПР многократно ще надвиши пет пъти размера на законната лихва- максимално установения 4 размер в чл. 19,ал.4 от ЗПК за ГПР по кредитите. Горното води до нищожност на клаузата за ГПР съгласно чл.19,ал.5 от ЗПК, но доколкото без нея договорът не може да бъде сключен, а от друга страна не може да бъде заместена с повелителни разпоредби от закона, то разпоредбата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД не може да намери приложение , поради което нищожността на клаузата за ГПР води до недействителността на целия договор. Иска е основателен и доказан и следва да се уважи, като се прогласи договорът за потребителски кредит № ***/2.08.2023 г. за недействителен, поради противоречието му със закона- чл.

11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и чл. 19, ал. 4, вр. ал. 5 от ЗПК. При този извод на съда потребителят ще дължи само чистата стойност на кредита, съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК.

При този изход на делото на основание чл.78,ал.1от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски за заплатена ДТ от 138,05 евро и адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца възнаграждение от 547,08 евро, което съдът намира за основателно. Делото не разкрива фактическа и правна сложност, проведено е едно съдебно заседание, по което са представени само писмени становища, поради което с оглед вида и обема на предоставената правна помощ от адвоката съдът намира, че следва да редуцира адвокатското възнаграждение до 450 евро. Така ответникът следва да заплати на ищеца общо сумата от 588,05 евро разноски по делото.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА за нищожен

Договор за потребителски кредит

№***/2.08.2023 г., сключен между Б. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ №*,ет.*,ап.* и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ал.Малинов“ № 51, вх.А, ет.9,оф.20 на основание чл. 26,ал.1, пр. първо от ЗЗД, вр. с чл. 11, ал.1,т.10 , чл. 19,ал.4 и чл. 22 от ЗПК .

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Ал.Малинов“ № 51, вх.А, ет.9,оф.20 да заплати на Б. Г. Б. с ЕГН ********** от гр.***, ул.“ ***“ №*,ет.*,ап.* сумата от 588,05 евро / петстотин осемдесет и осем евро и 5 цента/ направени по делото 5 разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване от страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд, чрез Великотърновски районен съд.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 6