Определение № 39275 от 23.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 39275 гр. София, 23.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20261110115601 по описа за 2026 година предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на ищцата А. Р. А. срещу ответниците „И.А.М“ АД и „Ф.Б“ ЕООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на първия ответник, че ищцата не е обвързана от Договор за паричен заем № ****************** г., сключен между тях поради нищожност поради противоречие на закона – липса на реквизити, изписване с по-малък шрифт и неправилно посочен годишен процент на разходите, евентуално – иск за установяване, че договорът се прилага без клаузите за заплащане на възнаграждение за поръчител в размер на 336 лева, съединен кумулативно с иск за признаване за установено по отношение на втория ответник, че ищцата не е обвързана от Договор за предоставяне на поръчителство № ****************** г., сключен между тях, поради неговата нищожност поради противоречие на добрите нрави, или при условията на евентуалност – от клаузата, която предвижда възнаграждение по договора за втория ответник в размер на 336 лева, и за осъждане на първия ответник да плати на ищцата платената въз основа на недействителния договор сума от 204,52 €.

Ищцата твърди, че на 29.06.2022 г. сключила с първия ответник договор за потребителски кредит, по силата на който получила 2000 лева, със задължение да ги върне с лихва на 10 седмични вноски по 206,40 лева, или общо 2064 лева, като в договора бил посочен годишен процент на разходите (ГПР) 32,97 %. В чл. 4 от договора обаче било уредено задължение в 3-дневен срок на договора ищцата да учреди обезпечение – банкова гаранция или поръчителство, или ако не може – да избере като поръчител определено от първия ответник – кредитополучателя – дружество. В изпълнение на последната хипотеза на същата дата ищцата сключила с втория ответник договор, с който последният да поръчителства, като за това му се дължали 336 лева. Така пълният дълг придобивал размер от 2400 лева. Поддържа се, че 1 в договора не е описано как е изчислен ГПР, какви разходи следва да се платят, като не са спазени изискванията за минимален кегел на шрифта от 12 пункта, и не е посочена правилно подневна лихва. За договора с втория ответник се поддържа, че цели само увеличаване на разходите по кредита, като поради това противоречи на добрите нрави. Тъй като ищцата била платила търсеното и по двата договора на първия ответник, иска връщане от него на платената в повече сума. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника „И.А.М“ АД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим, нередовен и неоснователен, иска се и ищцата да посочи банкова сметка. Поддържа се, че не било допустимо да се предявява установителен иск, когато защитата може да се осъществи с осъдителен, поради което установителните искове били недопустими. Правят се доводи за липса на пълномощно към исковата молба и неплатена такса. Между договорите, сключени от ищцата с двамата ответници нямало функционална свързаност и тя била избрала свободно да ги сключи, поради което разходите за поръчителство не можели да са част от ГПР, а и първият ищец не ги бил знаел. Обезпечението служело за гарантиране на събираемостта на кредита и обезпечаване на нормално кредитиране. Първият ответник не бил получил търсената от ищцата парична сума изцяло за себе си, а тя била дадена на втория ответник, затова не се дължала. Иска се отхвърляне на исковете. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцата.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „Ф.Б“ ЕООД, с който предявеният иск се оспорва като недопустим и неоснователен.

Изложени са съображенията за недопустимост по първия отговор. Поддържа се, че договорът за предоставяне на поръчителство нямал нищо общо с договора за кредит. Ставало въпрос за услуга, която ищцата била поискала напълно доброволно, и била уведомена за цената , която била приела свободно, и поради това договорът с втория ответник бил действителен. Иска се отхвърляне на исковете. Прави се възражение за прекомерност на възнаграждението на адвоката на ищцата.

Съдът намира, че са предявени обективно съединени искове – три при условия на кумулативност, с евентуален иск към всеки от първите два с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал.

1, предл. първо ЗЗД; чл. 22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, за евентуалните искове – чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал.

4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, и за осъдителния иск – чл. 34 ЗЗД, като разпределя доказателствената тежест по исковете в съответствие с правилото на чл. 154 ГПК, че всяка от страните е длъжна да докаже фактите, на които основава своите искания или възражения, по начина, описан в диспозитива на настоящото определение.

С оглед становищата на страните се установяват като безспорни между тях следните факти: че ищцата е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № ****************** г., по силата на който получила 2000 лева със задължение да ги върне на 10 седмични вноски, заедно с лихва 64 2 лева, като бил посочен ГПР 32,97 %, а чл. 4 от договора задължавал ищцата да осигури обезпечение; че ищцата сключила с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство № ****************** г., по който вторият ответник се задължил да поръчителства за дълга пред първия срещу 336 лева, като последната сума следвало да се плати на първия ответник; че ищцата е платила по двата договора 2400 лева. На съда е известно и от други дела, а и от справка в Търговския регистър, че първият ответник притежава капитала на втория.

Делото е за парично вземане по договор и съгласно чл. 140а, ал. 1, т. 10 ГПК е сред тези, по които съдът може да задължи страните да се явят лично за информационна среща по медиация, но доколкото смята, че спорът не е подходящ за това – отношенията между страните показват степен на конфликтност, която да дава основание за изключение по чл. 140а, ал. 3 ГПК, съдът не следва да определи срок, до който страните да проведат информационна среща за медиация.

По направените от страните доказателствени искания в исковата молба и отговора, съдът намира, че следва да допусне като допустими, относими и необходими към предмета на спора следните доказателства: писмените доказателства, представени с исковата молба.

Съдът намира, че не следва да допусне на основание чл. 146, ал. 4 ГПК следните доказателства: задължаване на първия ответник да представи платежните нареждания, тъй като същите не са относими към предмета на спора.

Възражението за недопустимост на иска е неоснователно – според практиката на Съда на Европейския съюз – т. 2 от диспозитива на Решение от 23.11.2023 г. по дело C-321/22 Provident Polska, национална съдебна практика (като цитираната от ответника), която не допуска предявяване на установителни искове за нищожност на договор за кредит поради предявен осъдителен иск за събиране на недължимо платеното, противоречи на правото на Съюза.

Исковата молба не е и нередовна – по делото по указание на съда са представени пълномощно за ищцата и е платена такса. На ищцата следва да се укаже да посочи банкова или друга платежна сметка.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на основание чл. 101, ал. 2 ГПК на ответника „И.А.М“ АД да представи в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото разпореждане доказателства за представителна власт (пълномощно) на със саморъчен подпис на органния представител на упълномощителя или с положени квалифицирани електронен печат на упълномощителя и електронно удостоверение за време съгласно чл. 102з, ал. 1 ГПК, или изрично да потвърди действията на адвоката по подаване на отговор на 3 исковата молба с изявление, подадено лично от органния представител на упълномощителя и с негов подпис (не копиран такъв).

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ съдът няма да вземе предвид отговора на исковата молба.

РАЗПОРЕЖДА на основание чл. 89, т. 2 ГПК във връзка с чл. 129, ал. 4 ГПК на ищцата А. Р. А. да посочи с молба с 2 броя преписи за насрещните страни в едноседмичен срок или подадена по електронен път от получаване на препис от настоящото разпореждане данни за банкова сметка или друга такава.

ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на ищцата ще бъде наложена ГЛОБА.

ПРЕПИС от отговорите на исковата молба и приложенията към тях да се изпрати на ищцата по електронен път.

НАСРОЧВА гражданско дело 1560 по описа за 2026 година на Софийския районен съд, 28. състав, за разглеждане в открито заседание на 11 ноември 2026 г. от 15:20 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по чл. 146 ГПК:

Предявени са следните обективно съединени при условия на евентуалност искове:

1. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за кредит поради липса на реквизити с правна квалификация чл.

124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл.

22 ЗПКр, и чл. 11, ал. 1, т. 8, 10 и 20 ЗПКр, съединен евентуално с положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договор, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие със закона – като неравноправни, клаузи – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 143, ал. 2, т. 10 ЗЗП, всеки от тях съединен кумулативно с

2. отрицателен установителен иск за установяване на нищожност на договор за поръчителство поради противоречие с добрите нрави – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. трето ГПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД; съединен евентуално с положителен установителен иск за установяване на действителното съдържание на договора, като се изключат евентуално нищожни поради противоречие с добрите нрави клаузи за възнаграждение – с правна квалификация чл. 124, ал. 1, предл. второ ГПК във връзка с чл. 26, ал. 4 ЗЗД; чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД, ведно с кумулативно съединен с всяка двойка от тях:

3. осъдителен иск за връщане на недължимо платеното въз основа на нищожния договор или част от него с правна квалификация чл. 34 ЗЗД.

Главният установителен иск се уважава, ако съдът установи, че е сключен договор за потребителски кредит, в който неправилно е посочен 4 годишния процент на разходите или липсват реквизити – посочен лихвен процент на ден или лихвен процент.

Евентуалният иск се разглежда при отхвърляне на главния, като следва да се установи, че клаузите не са формулирани в съответствие с изискванията за справедливост и добросъвестност в оборота, като налагат тежест на потребителя, като няма да бъде уважен, ако ответникът установи индивидуално уговаряне на клаузите.

Осъдителният иск се уважава при уважаване на един от двата установителни иска, ако се установи, че ищецът е извършил плащане на пари в полза на ответника въз основа на недействителните сделки.

ОБЯВЯВА за БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване следните факти: че ищцата е сключила с първия ответник Договор за паричен заем № ****************** г., по силата на който получила 2000 лева със задължение да ги върне на 10 седмични вноски, заедно с лихва 64 лева, като бил посочен ГПР 32,97 %, а чл. 4 от договора задължавал ищцата да осигури обезпечение; че ищцата сключила с втория ответник

Договор за предоставяне на поръчителство

№

****************** г., по който вторият ответник се задължил да поръчителства за дълга пред първия срещу 336 лева, като последната сума следвало да се плати на първия ответник; че ищцата е платила по двата договора 2400 лева.

ОБЯВЯВА на основание чл. 155 ГПК за СЛУЖЕБНО ИЗВЕСТНИ НА СЪДА следните обстоятелства, които не се нуждаят от доказване: че ответниците са свързани лица – първият ответник притежава изцяло дяловете на втория.