Решение № 190 от 06.07.2022, Районен съд - Димитровград

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. гр. Димитровград, 06.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Т. Г. Д. като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20225610100185 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.

В исковата молба ищецът „ВиК“ООД твърди, че ответника В.П. В. бил потребител на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество. Същият бил с надлежно регистрирана потребителска партида на карнет за водомер с №042380, открита за отчитане на доставяни ВиК услуги за притежавания от В. водоснабден имот в с.Скобелево, община Димитровград.

На 14.09.2021г. служители на ищеца извършили планова проверка на състоянието и експлоатацията на вътрешните мрежи, водопроводните и канализационни инсталации и водомерите на потребителите, находящи се на територията на с.Скобелево. Сред проверяваните обекти попаднал и този на ответника, като достъп до него бил осигурен от неговия баща П. В. Х.. При проверката проверяващите установили, че в стопанска постройка към къщата в двора на имота има монтирана пералня. Машината работела, като черпела вода, която не се отчитала от водомера. От отклонението в стопанската постройка, към което била свързана пералнята, излизала и друга връзка посредством маркуч, чрез която се поливала зеленчукова градина, засадена в двора на В.. За да потвърдят съмненията си за изградена незаконна връзка, служителите на ищеца спрели водоподаването към целия имот от уличния спирателен кран. Въпреки това, разкритото отклонение продължавало да бъде водоснабдено, а разхода на вода не се отчитал от водомера. Пералнята била разкачена от връзката й към откритото отклонение, като от него продължавала да изтича питейна вода под налягане, която не се отчитала от водомера. Проверката не успяла да установи къде е изходната точка от която незаконното отклонение водело началото си, тъй като същото било вкопано в земята и циментовите основи на пристройката. Установените при проверката обстоятелства били обективирани в протокол за констатиране на незаконно присъединяване към ВиК мрежата по чл.50 ал.3 от ОУ от 14.09.2021г., който бащата на 1 ответника подписал. На 15.09.2021г. П. В. Х. се явил в ищцовото дружество, като заявил, че е разговарял със сина си и той му казал, че въпросното отклонение се захранва от съседна къща, която била собственост на ответника. В двора на този имот имало хидрофорна система към собствен водоизточник /кладенец/, който подавал вода и към процесния имот.

Началникът на отдел „Инкасо“ при „ВиК“ООД разпоредил повторна проверка, при която негови служители отново посетили имота в с.Скобелево. Там Х. ги отвел в друг имот, който се намирал през една улица с процесния. В него действително била монтирана хидрофорна система, която изглеждала захабена и отдавна неупотребявана. Проверяващите поискали Х. да пусне вода от хидрофора, но той не успял да включи помпата, тъй като тя се оказала развалена. Въз основа на съставения протокол за незаконно присъединяване, със сметкопротокол от 15.09.2021г., на основание чл.50 ал.1 вр.чл.49 от ОУ били начислени служебно общо 609 куб.м. разход на вода за период от 3 месеца на стойност 855,04 лева. Тъй като това задължение не било платено в срок от страна на ответника, на 03.12.2021г. в РСДимитровград ищеца депозирал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Образувано било ч.гр.д.№1887/2021г., по което на 03.12.2021г. съдът издал Заповед №699 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Със същата заповед разпоредил на ответника да заплати на ищеца сумата от 855,04 лева- главница за периода от 15.06.2021г. до 15.09.2021г., мораторна лихва в размер на 9 лева за периода от 16.10.2021г. до 18.11.2021г., ведно със законна лихва, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и деловодни разноски от 27 лева. Тази заповед била връчена на ответника, който в указания му срок депозирал до съда възражение, в което заявил, че не дължи изпълнение на вземането, посочено в нея. Предвид това, за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В.П. В., че дължи на „ВиК“ООДДимитровград, сумата от 855,04 лева- неплатена цена за доставени ВиК услуги за периода от 15.06.2021г. до 15.09.2021г., начислени по реда на чл.50 ал.1 вр.чл.49 от ОУ, поради установено незаконно присъединяване към водопроводната система в имот на ответника, находящ се в с.Скобелево, община Димитровград, сумата от 9 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.10.2021г. до 18.11.2021г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, за което била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №699/03.12.2021г. по ч.гр.д.№1887/2021г. по описа на РС-Димитровград. Претендира ответника да бъде осъден да му заплати направените деловодни разноски в заповедното и настоящото производство.

В проведеното на 28.04.202г. съдебно заседание по делото, по искане на пълномощника на ищеца, съдът конституира в качеството на трето лице, подпомагащо „ВиК“ООД-Димитровград- „Водоснабдяване и канализация“ЕООД-Хасково. След изрично дадено съгласие от страна на ответника, по искане на ищеца съдът конституира „Водоснабдяване и канализация“ЕООД-Хасково като главна страна- ищец на мястото на праводателя си „ВиК“ООД- Димитровград, на основание чл.222 от ГПК.

2

Ответникът В.П. В. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявените установителни искове са допустими, но неоснователни и недоказани. Оспорва твърдението на ищеца, че в имота му има изградено незаконно водопроводно отклонение преди водомера, като преминаващата през него вода не се отчита от водомера. Отрича да е черпел незаконно вода от уличната водопроводна система на с.Скобелево, собственост на ищеца, която не се отчита от водомера. Твърди, че процесният имот закупил на 02.06.2004г., а през 2018г. закупил и втори имот в селото, където имало изграден кладенец с неизчерпаем дебит от вода, дори и през летните месеци, както и през продължителни периоди на засушаване. Този втори имот бил в непосредствена близост до първия имот на ответника, като се намирал от другия край на улицата на разстояние по диагонал не повече от 15 метра къщата му. През 2021г. ответникът изградил хидрофорна система в закупения втори имот, която присъединил с кладенеца. От същия собствен водоизточник, посредством изграден тръбопровод, минаващ и вкопан на дълбочина 20-30 см под уличното платно, се достигало до собствения му първи имот. Тръбопроводът, идващ от хидрофорната система от съседния имот, захранвал инсталираната в стопанската постройка пералня, а друго отклонение от нея посредством маркуч се използвало за полИ.е на зеленчуковата градина в дворното място. В случая налице била изградена от ответника автономна хидрофорна инсталация, с основно предназначение за напояване и битови нужди, чрез черпене на вода от собствен водоизточник-кладенец, която система била независима и по никакъв начин не свързана с уличната водопреносна мрежа, собственост на ищеца. Водата черпена от кладенеца, не била годна за питейни нужди, като се използвала основно за полИ.е на зеленчуковата градина. На следващо място, оспорва твърдението на ищеца, че монтираната хидрофорна система била захабена и отдавна неупотребявана, както и че същата била развалена. При проверката от служителите на ищцовото дружество присъствали и съседи от селото в чието присъствие било установено, че хидрофорната помпа била в пълна изправност. Доколкото не било установено незаконно присъединяване към водопроводната мрежа на селото, оспорва съдържанието на съставения на 14.09.2021г. протокол. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно представения от ищеца по делото препис от Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК“ООД-Димитровград, със същите се уреждат отношенията между дружеството и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от ВиК оператора.

Съгласно чл.2 ал.1 т.1 от ОУ, потребители на ВиК услуги са и Физическите лица, собственици, ползватели и притежатели на вещно право на строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. В разпоредбата на чл.50 ал.1 от ОУ е предвидено, че при установяване на незаконно присъединяване към водопроводните и канализационни системи, съответните отклонения се прекъсват , а изразходваните, отведените и пречистените количества вода се определят по реда на чл.49 за едногодишен период, освен ако се докаже, 3 че периода е по-малък. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, незаконното присъединяване към водоснабдителните и канализационните системи се установява и доказва с протокол, съставен и подписан от длъжностното лице и най-малко от един свидетел, който може да бъде и длъжностно лице на оператора.

От приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №133, том V, рег.№3504, дело №917/2004г., на нотариус Румяна В.а с рег.

№398 на НК на Р.България се установява, че на 02.06.2004г. ответника В. П. В. е закупил недвижим имот, находящ се в с.Скобелево, община Димитровград, а именно: УПИ ХVІ-332, в кв.40 по плана на с.Скобелево, с площ от 1680 кв.м. Същият имот, видно от Удостоверение изх.№81/22.02.2022г., издадено от община Димитровград, е идентичен с УПИ с адрес в с.Скобелево, ул.“Лиляна Д. №16.

Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №24, том І, рег.

№318, дело №20/2018г. на нотариус Р.Р. с рег.№669 на НК на Р.България, П. В. Х. е закупил дворно място от 1248 кв.м., находящо се в с.Скобелево, община Димитровград, *****************************, съставляващо УПИ VІ-246, в кв.49, заедно с построените в дворното място жилищна сграда- жилище с площ от 120 кв.м. и второстепенна сградаплевня с площ от 72 кв.м.

От представеното от ответника и прието като доказателство по делото извлечение за плащания на клиент №20139- В. П. В., към 10.01.2022г. за периода от 01.01.2021г. до 31.01.2022г., се установява, че по партида №42380 на същия е начислявано ежемесечно потребление на вода в имота ,като за целия период е платил общо сумата от 98,85 лева за консумирани общо 70 куб.м.вода.

Видно от приетия като доказателство по делото Протокол за констатиране на нарушения съгласно чл.50 ал.3 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, на 14.09.2021г. служители на „ВиК“ООД-Димитровград са извършили проверка в имот, находящ се в с.Скобелево, община Димитровград, собственост на В.П. В.. При огледа било установено незаконно водопроводно отклонение преди водомера, което захранвало част от къщата и отклонение за полИ.е на двора. Установено било, че при спрян спирателен кран преди водомера, във водопроводната инсталация има вода, която не се отчита от уреда. Протоколът е подписан от извършилия проверката контрольор в присъствието на един свидетел, но не и от проверяваното лице или негов представител.

На 15.09.2021г. бил съставен Сметко-протокол от тричленна комисия при „ВиК“ООД-Димитровград, като въз основа на горепосочения протокол от 14.09.2021г. било констатирано, че в имота на В. П. В. парт.№42/380 има водоползване, което е в противоречие с условията за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, регламентирани в ОУ за предоставяне на ВиК услуги. На абоната е начислена вода на стойност 855,05 лева, като сумата е определена съгласно чл.47 за ¾ проводимост, равняваща се на 203 куб.м., като за три месеца възлиза на 609 куб.м., при цена на кубик вода от 1,17 лева без ДДС.

4

На 03.12.2021г. ищцовото дружество е депозирало в РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника В. П. В.. В тази връзка е било образувано ч.гр.д.№1887/2021г., по което на 03.12.2021г. съдът издал Заповед №699 за парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на ответника В. да заплати на заявителя-ищец сумата от 855,04 лева, представляваща главница- неплатено задължение за доставена и консумирана от него вода през периода от 15.06.2021г. до 15.09.2021г., мораторна лихва за времето от 16.10.2021г. до 18.11.2021г. в размер на 9,00 лева, ведно със законна лихва, считано от 03.12.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за платена държавна такса в размер на 27 лева. В законоустановения срок ответникът В. депозирал възражение, с което възразил, че не дължи на ищеца, посочените в заповедта за изпълнение суми, поради което за последния възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.