Решение № 1568 от 29.12.2020, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1568 гр. София , 14.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на девети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Теодора Кръстева

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20201001002233 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 от ТПК.

Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от П. С. К., е която обжалва решение № 583 от 21.04.2020 г., постановено по т.д. № 2 136/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, с което са отхвърлени предявените от П. С. К. срещу „Ателие С.- архитекти“ ООД искове за установяване, на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП на извършено ожт ответника нарушение на авторските права на ищеца по чл.18, ал.1 ЗАПСП да използва и разрешава използването на произведение на изкуството - сграда на „Дворец на културата и спорта“ гр. *** или отделни нейни части като самостоятелни обекти на авторското право съгласно чл.З, ал.1, т.6 и чл.З, ал.З от ЗАПСП чрез неразрешено възпроизвеждане по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от закона, чрез архитектурно заснемане на сградата, в рамките на обществени поръчки от „Дворец на културата и спорта“ ЕАД, гр. *** в периода 01.08.2013 г. до 31.12.2014 г. и за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение вразмер на 208 800 лв., на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП, предявен като частичен зао сучата от 1 000 лв., поради неоснователността им и е осъдил на основание чл.78, ал.З от ГПК П. С. К. да заплати на „Ателие С.-архитекти“ ООД разноски по водене на делото в размер на 8 264 лв.

В жалбата се твърди от въззивника, че решението е неправилно и необосновано. В тази връзка оспорва извода на съда по отношение на недоказаност на авторското право на наследодателя на ищеца. Твърди, че изграждането на ДКС е започнало на 28.10.1966 г., като осъществяването е въз основа на проведен конкурс за проект, изпълнен от колектив на Териториална проектантска организация ***, е ръководител арх. С. К..

Твърди, че авторството на проекта е известно не само в гр.***, но и в цялата страна и извън нея, тъй като същият проект лежи в основата на строителството на Националния театър на изкуствата в Лагос. Твърди, че идейния проект е в основата на авторството, макар сам да не е обект на овторското право. За да се превърне в такъв следва да чертежи, скици, модели, сгради, планове на населени места. Произведенията на архитектурата по смисъла на §2, т.9 от ПЗР на ЗАПСП са сгради и други съоръжения, както и елементи от вградените в тях 1 орнаменти, фризове, бюстове, статуи, барелефи, представляващи траен синтез на архитектурата е други изкуства, които отговарят на общите условия за закрила, установени в ЗАПСП. Твърди, че архитектурните планове и чертежи също се покриват от това определение. Твърди, че са приложими общите норми по отношение на времетраенето на закрилата, а при извършването на преустройства е необходимо да се спазва законноста при извършването на строитерството. В случайте когато се извършва просто препроектиране е необходимо да се даде съгласие от автора на собственика на сградата, каквото не е налице в настоящия случай. Твърди, че това се подкрепя и от отговора на ответника, в който се твърди, че не е било налице използване на чуждо произведение на изкуството, тъй като от старото е възникнало ново, оригинално произведение. От това прави извод, че архитектурното заснемане е извършено без съгласието на автора. В тази връзка твърди, че вещото лице прави необоснован извод, че ответникът не е възпроизвел, тъй като лично не бил извършил архитектурното заснемане, а използвал такова, извършено от друго лице.

Изразява съмнение относно значението на факта кои е извършил архитектурното заснемане.

Твърди, че ответникът не е проектирал върху гол терен за да създадат свой собствен продукт, а са създали нов проект за реконструкция, като са използвали чуждо авторско право. Ето защо моли съда да отхвърли първоинстанционното решение, като неоснователно и неправилно и като инстанция по същество на спора да постанови друго такова, с което да се уважи предявените искове. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна.

Въззиваемата страна „Ателие С.-архитекти ” ООД оспорва подадената жалба.

Твърди, че обжалвания акт е валиден, допустим и правилен. Инвокира кратки съображения относно неоснователността на жалбата. Твърди, че ищецът е навел доводи, че ответникът е извършил архитектурно заснемане, а от събраните по делото доказателсктва се установява, че такова е извършено от „Газ флоу контрол“ АД. Твърди, че за да бъде уважген иска ищецът е следвалбода установи, че е титуляр на на претендиралото авторско право, че ответникът е направил архитектурно заснемане, е което е нарушил притежаваните от него прпава, както и че от действията са претърпуни вреди. Твърди, че ищецът не е установил авторството върху представените проекти, нито реализиране на представените идейни проекти в сградата, което се установява от приетата експертиза. Липсва поставен знак върху сградата, поради което счита, че презумпцията на чл.6 от ЗАПСП е неприложима. Твърди, че съобразно действуващия към момента на построяването на сградата ЗАвтП на овторите не би могло по презумпция да бъде признато авторство, без същите да са участвали в построяването на веща. Твърди, че ако се приеме, че презумпцията на чл.12, ал.2 от ЗАПСП е пхриложима, ищецът е следвало да установи авторско право върху архитектурните проекти по смисъла на чл.З, ал.1, т.8 от ЗАПСП, които са реализирани точно и без изменения и авторско право върху реализирано произведение на архитектурата. Твърди, че за възникне авторско право съобразно действащото законодателство към 1966 г. и 1986 г. е следвало да се установи, че наследодателя е изготвил одобрените архитектурни проекти. До влизане в сила на ЗУТ не е било възмогно да се издават разрешения за строеж само върху идейни проекти. Твърди, че за установи правата си върху реолизирано произведение на архитектурата е следвало да устави идентичност между одобрения архитектурен проект и реализираното произведение, което не се установява от събраните по делото доказателства и заключението на вещото лице, което не е оспорено от ищеца. Твърдиу, че нормата на чл.12, ал.2 от ЗАПСП е неприложима по отношение на юридически факти, възникнали преди приемането й, независимо от препратката на §6 от ПЗР на ЗАПСП. Твърди, че съобразно теорията и разпоредбите на самия закон същият действа занапред. Твърди, че съдът правилно е стигнал до заключението, че не е нарице нарушение, предвид липсата на доказателства за извършено от ответника архитектурно заснемане и наличието на безспорни такива, че заснемането е извършено от трето за спора лице. С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, е което да потвърди атакуванто, като прпавилно и здаконосъобразно. Претендира разноски за настоящето производство.

2

Третото лице помагач на страната на ответника „Дворец на културата и спорта“ ЕИАД редовно уведомено не взима становище по жалбата.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 583 от 21.04.2020 г., постановено по т.д. № 2 136/17 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 6 състав, че съдът е отхвърлил предявените от П. С. К. срещу „Ателие С.- архитекти“ ООД искове за установяване, на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП на извършено от ответника нарушение на авторските права на ищеца по чл.18, ал.1 ЗАПСП да използва и разрешава използването на произведение на изкуството - сграда на „Дворец на културата и спорта“ гр. *** или отделни нейни части като самостоятелни обекти на авторското право съгласно чл.З, ал.1, т.6 и чл.З, ал.З от ЗАПСП чрез неразрешено възпроизвеждане по смисъла на чл.18, ал.2, т.1 от закона, чрез архитектурно заснемане на сградата, в рамките на обществени поръчки от „Дворец на културата и спорта“ ЕАД, гр. *** в периода 01.08.2013 г. до 31.12.2014 г. и е осъдане на ответника да заплати на ищеца обезщетение вразмер на 208 800 лв., на основание чл.94, ал.1 ЗАПСП, предявен като частичен зао сучата от 1 000 лв., поради неоснователността им и е осъдил на основание чл.78, ал.З от ГПК П. С. К. да заплати на „Ателие С.-архитекти“ ООД разноски по водене на делото в размер на 8 264 лв.

Не се спори между страните, а се установява и от доказатествата по делото (удостоверение за наследници №23255/25.11.2013 година), че ищецът е наследник (син) на архитект С. К. К., починал на 22.03.2009 г.

От представени графични материали, обозначаващи блок В- съществуваща част-връзка, реконструкция и модернизация на Дворец на културата и спорта - гр.***; графичен материал- скица реконструкция и модернизация на Дворец на културата и спорта гр.***, блок Б; графичен материал на Спортна зала - гр.***- вестибюл- идеен проект - два броя, като вторият носи печат на ГНС- гр.*** и подпис на Главния архитект се установява, че същите са подписани от наследодателя на ищеца, ва качеството на изработил.

От представеното по делото писмо-отговор от Камарата на архитектите в България, изх.№В Н-К-264/26.01.2016 г., се установява, че Съветът на РК-*** към КАБ приема, че главен проектант на обект Дворец на културата и спорта - гр.*** е арх. С. К. К..

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че ответникът е сключил с третото лице-помагач „Дворец на културата и спорта “ ЕАД договор за изработка №144 от 07.05.2014 г., съгласно който е поел задължението да изготви проект за основен ремонт на сградата. Договорът е сключен след проведена обществена поръчка от 03.02.2014 г., като стойността на поръчката е 208 800 лв. без ДДС.

Не се спори между страните, а се установява и от договор № 209/28.11.2014 г., че ответникът е поел задължението да упражняване на авторски надзор за изпълнение по време на строителството, по всички части, на инвестиционен проект „Извършване на реконструкция и основен ремонт на Дворец на културата и спорта - гр.***/зала „конгресна“, включваща нови трибуни, ТВ платформи, както и обслужващи, административни, технически и санитарни помещения, находящи се в

УПИ 1 „за Дворец на културата и спорта“.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, 3 че с разрешение за строеж №87/10.09.2014 г., влязло в сила на 06.10.2014г. е разрешено реконструкция и основен ремонт на „Дворец на културата и спорта“ - гр.***/ зала „Конгресна“. Разрешението включва изграждането на нови трибуни, ТВ платформи, както и обслужващи, административни, технически и санитарни помещения, всички находящи се в УПИ 1 „за Дворец на културата и спорта“ по плана на гр. ***.

Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че е оглед изпълнението на поетите с договора за възлагане на обществена поръчка и приемане на резултата от извършената от ответника работа, на ответника са представени документи, относно собствеността на сградата, нейния технически паспорт, приемопредавателни протоколи, от които се установява, че ответникът е получил от трети за делото лице определени проекти, вкл. работен проект от 1967 година по част „Конструкция и геодезия“ за обект „Спортна зала - гр.***“.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че изпълнителят (ответникът) е изготвил всички необходими проекти, като същите са приети и одобрени по съответния ред, и за тях е издадено разрешение за строеж (проект за извършване на реконструкция и основен ремонт на Дворец на културата и спорта - *** /зала „Конгресна”/, включващи: нови трибуни (С, П, Е, Р, В1), ТВ - платформи, както и обслужващи, административни, технически и санитарни помещения, находящ се в УПИ I- „За Дворец на културата и спорта”, кв.43 (с идентификатор ***), по плана на 18 м.р., бул.”***” № 115, гр. ***). Поектите са за фаза технически и работен проект.