Решение № 1299 от 27.11.2020, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1299 гр. Бургас , 27.11.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести октомври, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Даниела Д. Михова

Диана И. Асеникова Лефтерова

Ваня С. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20202100502266 по описа за 2020 година

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Община Бургас, против решение № 1617 от 13.07.2020 г. по гр.д.9041/2019 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА, с която е прието за установено по отношение на въззивната Община, че Г. Т. Д. с ЕГН **********, е собственик по давност на 788 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с граници обозначени с червен цвят от изток, юг и запад и с черен цвят от север, съвпадаща с границата на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, в комбинирана скица, приложение № 1, неразделна част от заключение на вещото лице Стоянова, и с което решение Община Бургас е осъдена да заплати на въззиваемия Д., сумата от 363,35 лв, представляваща разноски по делото, съобразно уважената част от иска. Твърди се, че решението на БРС в обжалваната част е неправилно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалния закон. Изложени са твърдения по съществото на спора, а именно, че с влизане в сила на Закона за трудово поземлената собственост земите в м.“Брястите“ в кв.Меден рудник, в която местност се намира и процесният имот, са загубили статута си на частна собственост, и в по-късен период са били предоставяни от Община Бургас на граждани за ползване. Сочи се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ м.“Брастите“ е придобила статута на територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Твърди се, че след като имотът попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в територия, стопанисвана от ТКЗС, имотът е бил обобществен. Посочено е, че след като за процесния имот не е подавано заявление за възстановяване на собствеността в предвидения в ЗСПЗЗ срок, съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ имотът е общинска собственост и за него е приложим въведеният с §1 на ЗС (посл.ред.ДВ бр.18 от 2020 г.) мораториум, съгласно който за периода от 2006 г. до 21.12.2022 г. давността спира да тече. Изразено е становище, че дори се приеме, че в 1 посочения от ищеца период той е упражнявал владение върху имота, в негова полза не е налице изтекъл 10 годишен давностен срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Твърди се, че като е достигнал до обратния извод, съдът е постановил неправилно решение. Претендира се отмяна като неправилно на решението на БРС в обжалваната част и постановяване вместо него на решение, с което искът се отхвърля като неоснователен и недоказан изцяло. Не са ангажирани нови доказателства. Претендират се разноски.

Въззиваемият Г. Т. Д. , чрез процесуалния си представител адв.Кристина Семова, оспорва като неоснователна и недоказана въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок както и в съдебно заседание. Оспорват се твърденията на въззивника, че с влизане в сила на ЗТПС всички земеделски земи, вкл.процесният терен, са били колективизирани.

Сочи се, че въззивникът-ответник, върху който лежи тежестта за доказване на факта на обобществяване на процесния имот, не го е доказал, нещо повече, в отговора си на исковата молба сам е признал, че в тази местност имало три вида собственост, вкл.имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации. На второ място се твърди, че по делото няма никакви доказателства, а това е установила и СТЕ, имотът да е бил предоставен на въззиваемия за ползване по ПМС. Сочи се още, че са неоснователни твърденията на въззивника, че по делото е установено, че процесният имот попада в 130 дка, върнати на АПК. Позовават се на показанията на св.Найденова, според която тази нива и нивите около нея никога не са били колективизирани. Твърди се, че според трайната съдебна практика, в частност – на ВКС, върху ищеца лежи тежестта за доказване на изтекла в негова полза придобивна давност (което ищецът е сторил в настоящото производство), а върху оспорващия възможността за придобиване по давност на имота лежи тежестта на доказване на правоизключващите си възражения (което в случая не е сторено от въззивната Община). Претендира се потвърждаване на решението на БРС в обжалваната част. Също не се сочат нови доказателства. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззиваемия Г. Т. Д. , конкретизирана с молба от 12.11.2019 г., за приемане за установено по отношение на въззивната Община Бургас, че ищецът е собственик по давностно владение на поземлен имот, с площ от 852,31 кв.м., представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с граници на претендираната част: на запад – поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, а на север, изток и юг – останалата част от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас. Ищецът твърди, че повече от 39 години - от 1980 г., владее имота – част от бивша нива с площ от 11 704 дка с неизвестен собственик, като преди него, от 1972 г. имотът е владян от неговия тъст – Т.Й.Й.. Твърди, че имотът е бил ограден, в него са изградени стая и две стопански постройки, паянтова барака, бокс за животни и са насадени много насаждения. Твърди, че през 2016 г.е направил опит да се снабди с нотариален акт за собственост по давност, както и да бъде въведена промяна в КККР и нанасяне на имота като нов имот със самостоятелен идентификатор. Твърди, че към този момент в кадастралния регистър не е имало записан собственик за този имот. Сочи, че едва след подаване на неговото заявление до АГКК, бившата нива № 135 е била записана на Община Бургас, което обосновава правния интерес у ищеца от предявения иск. Твърди, че имотът никога не е влизал в блокове на ТКСЗ, не е бил причисляван към ДПФ, поради което, в резултат на изтекла в негова полза придобивна 2 давност, имотът е станал собственост на ищеца.

Предявеният иск е с правно основание чл.124 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗС.

Ответната Община Бургас е оспорила иска, като в законовия срок е представила писмен отговор на исковата молба. Твърди се, че за м.“Брястите“ в землището на кв.Меден рудник, в която се намира процесният имот, е налице план за оземляване на бежанците от 1931 г., одобрен със Заповед № 219/09.02.1931 г. Твърди се, че с влизането в сила на ЗТПС /обн.ДВ, бр.81 от 09.04.1946 г./, земите в м.“Брястите“ са изгубили статута си на частна собственост, а в по-късен момент Община Бургас е предоставяла на граждани земи от тази местност за ползване по различни ПМС. Сочи се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ, м.“Брястите“ е придобила статута на територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Излагат се твърдения, че по силата на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ са се прекратили правата на ползване върху предоставените за ползване земи и на ползвателите /на гражданите, които към 17.08.1990 г. са имали предоставено право на ползване върху имотите по силата на някой от актовете, посочени в §4, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ/ е дадена възможност да придобият собствеността върху тези земи след като ги заплатят на Общинския народен съвет по цени, определени от МС. Посочено е, че през 1990 г. за имотите на ползвателите на земеделска земя в м.“Брястите“ е изработен кадастрален план, в който процесният имот е заснет като имот с пл.№ 217, за който имот в разписния списък не е записан ползвател. Твърди се, че в Техническия архив при Община Бургас няма документи за проведена процедура по трансформиране на право на ползване на Т.Й.Й. или на Г. Т. Д. , в право на собственост по реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ относно имот пл.№ 217. Посочено е, че със Заповед № РД-09100/24.03.2005 г. на Областен управител на Област Бургас е одобрен планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ на м.“Брястите“ и регистъра към него на земеделските земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е изработен, съгласно §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ помощен план на земите, предоставени за ползване на граждани на основание актове по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Ответникът сочи, че съгласно изискванията на ал.2, помощният план по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и имотите, съществували преди образуването на ТКЗС и ДЗС. Сочи се, че в ПНИ са отразени имотите на три категории лица: 1.ползватели, на които по предвидения законов ред правото на ползване е трансформирано в право на собственост и е заплатена цената на земята; 2.бивши собственици на имотите или техни наследници с признато или възстановено от ПК или ОСЗ право на собственост върху земеделска земя, попадаща на територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ; и 3.настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост – било като приобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други образувани въз основа на тях селскостопански организации. Посочено е, че в одобрения ПНИ, част от ПИ № 217 по предходен план на м. „Брястите“ попада върху част от НПИ №*** по ПНИ на м „Брястите“, записан в регистъра към ПНИ на Г.Д.Т. и Т.И.Т., съгласно решение по чл.18ж, ал.1 от ППЗСПЗЗ и със Заповед № 1720/01.07.2008 г. на Кмета на Община Бургас, издадена на основание §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е възстановено правото на собственост на Г.Д.Т. и Т.И.Т. върху описаният НПИ. Останалата част от ПИ № 217 по предходен план на м.„Брястите“ попада върху част от НПИ №***, целият с площ 11705 кв.м., записан в регистъра към плана на неизвестен собственик. Посочено е, че НПИ № *** попада върху бивша нива №135, записана в таблицата за изчисляване на дължимото обезщетение на собствениците по ПНИ за зоната по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в кв.„Меден Рудник“, м.“Брястите“ на Община Бургас. Изложени са твърдения, че процесният имот попада в терен по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, от което се прави извод, че са в територия, стопанисвана и обработвана от ТКЗС, респ. ДЗС, т.е., земята е била обобществена, тъй като „с актовете, изброени в § 63 от ПЗР на ППЗСПЗЗ са се предоставяли за ползване на 3 граждани само земи, които са били обобществени - земи на ТКЗС, ДЗС или на други образувани въз основа на тях селскостопански организации, както и такива от ДГФ“. От извода, че процесният имот (в частта, която попада върху НПИ №117.703) е земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ, бил е одържавен, включен е в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и не е заявен за реституция в ОСЗ – Бургас, се прави извод, че съгласно чл.25, ал.1 от ЗСПЗЗ имотът е общинска собственост, тъй като е земеделска земя, която е подлежала на възстановяване, но за нея не са заявени за реституция в предвидените в закона срокове, както и не е изкупена от ползватели по реда и при условията на §4а и § 46 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Доколкото ищецът заявява, че правото му на собственост произтича от оригинерен придобивен способ - осъществено от него давностно владение върху процесния недвижим имот, ответната Община твърди, че в случая правните последици на придобивната давност не могат да настъпят независимо от това, дали ищецът е осъществявал фактическа власт върху спорния терен за период повече от 10 години с намерение за своене, защото съществуват пречки за настъпване на последиците на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС. Сочи се, че съгласно чл. 86 от ЗС, действаща до изменението на ЗС през 1990 г., не може да се придобиват по давност имоти социалистическа собственост, каквито са били всички държавни имоти, а до 1996 г., според редакцията на чл.86 от ЗС (преди изменението с ДВ, бр. 33 от 1996 г.) не могат да се придобиват по давност имоти - държавна или общинска собственост. Твърди се, че след отпадането на забраната за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост с изменение на ЗС от 01.06.1996 г., е приета разпоредбата на §1 от ЗД на ЗС, (ДВ, бр.46 от 2006 г., изменяна многократно, като последното изменение е бр.7 от 2018 г., в сила от 31.12.2017 г.) , с която е спряна придобивната давност за държавни и общински имоти, считано от 31.05.2006 г. до 31.12.2022 г. С изложените съображения се твърди, че към настоящия момент не е изтекъл необходимият, съгласно чл.79, ал.1 от ЗС, 10-годишен срок за придобиване на процесния имот - частна общинска собственост.