Определение № 1838 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1838 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно частно гражданско дело № 20261000500991 по описа за 2026 година Производството е образувано по частна жалба на А. С. Ц. срещу разпореждане № 3344/ 02.02.2026г., СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д.

№ 12505/25г., с което е върната исковата й молба и производството по делото е прекратено.

Жалбоподателят твърди, че обжалвания съдебен акт е неправилен и необоснован. Излага, че не е внесена държавна такса, тъй като съдът не й е издал удостоверение, чрез което да се снабди с данъчна оценка за имота. Още с исковата молба е поискала такова да й бъде издадено, като и с молбата становище. На 18.02.2026г. е направена справка дали е издадено такова и е установено, че не е . Без съдебно удостоверение няма да може да се снабди с данъчна оценка за имота, тъй като не притежава документ за собственост.

Обжалваното разпореждане прегражда пътя й на защита.

Затова моли въззивния съд да отмени определението на СГС и да върне делото за продължаване на процесуалните действия.

Съдът след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, намира, че същата е допустима като предявена в законоустановения преклузивен срок по чл.275, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна чрез валидно упълномощен процесуален представител и срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол.

С обжалваното разпореждане първоинстанционният съд е върнал

1 исковата молба и е прекратил производството по делото, тъй като е приел, че ищецът не е изпълнила дадените й указания и не е отстранила нередовносттите на исковата молба, който са установени.

Разпореждането на СГС е валидно и допустимо.

По правилността му.

Жалбоподателят, като ищец пред първоинстанционния съд, е предявил с искова молба положителен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК срещу Държавата чрез МРРБ. На основание чл.7 от ГПК съдът служебно извършва необходимите процесуални действия по движението и приключването на делото и следи за допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните. Този принцип на служебното начало намира своето продължение в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ГПК, според която съдът проверява редовността на исковата молба и ако констатира, че тя не отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК съобщава на ищеца да отстрани допуснатите нередовности. Указанията на съда във връзка с проверката за редовността на исковата молба трябва да бъдат ясни, точни и конкретни така, че страната, до която са адресирани да може да ги разбере и отстрани, респективно нейният процесуален представител.

В съответствие на това свое правомощие първоинстанционният съд е оставил исковата молба на А. Ц. без движение с разпореждане№

29834/16.11.2025г. като й е дал ясни и точни указания относно установена нейна нередовност. Те са съобщени редовно на ищеца по реда на чл.39 ГПК чрез валидно упълномощен процесуален представител. В дадения двуседмичен срок той е депозирал молба- становище, с която е отстранил част от нередовността на исковата молба, но не е представил доказателства за внесена държавна такса. В нея отново е направено искане за издаване на съдебно удостоверение за снабдяване с данъчна оценка на имота. Такова е формулирано още в исковата молба. Във връзка с това е поискано и продължаване на срока. С определение от 09.12.2025г. той е продължен до 08.01.2026г., но съдът отново не се е произнесъл по искането за издаване на съдебно удостоверение. Това е съществено процесуално нарушение, което не може да се вмени във вина на ищеца и да доведе до връщане на исковата му молба. С лисата на произнасяне по това искане се препятства възможността той пълноценно да защити материалното си право като изпълни изцяло 2 указанията на съда в производството по чл.129 от ГПК.

Въззивният съд приема, че жалбоподателят, като ищец в процеса, е проявил необходимата процесуална активност, за да поправи в срок исковата молба.

Бездействието на съда да се произнесе по искането за издаване на съдебно удостоверение практически е лишила А. Ц. от възможността да изпълни указанията, които са й дадени. Процесуалният закон вменява в задължение на съда и страните да извършват процесуалните действия своевременно и добросъвестно. В случая съдът не е оказал необходимото съдействие на ищеца, без което не би могла да се снабди с данъчна оценка на имота. Затова и не може тя да бъде санкционирана за допуснатото от него процесуално бездействие.

Въззивният съд намира обжалваното разпореждане за неправилно и незаконосъобразно и следва да го отмени, а делото са върне за продължаване на процесуалните действие като на ищеца се издаде поисканото съдебно удостоверение.

Поради изложеното частната жалба е основателна.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 3344/ 02.02.2026г., СГС, ГО, 6 състав, постановено по гр.д. № 12505/25г.

ВРЪЩА делото на СГС за продължаване на процесуалните действия, съобразно дадените указания в настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3