Решение № 416 от 09.07.2024, Софийски градски съд

Мотиви по н.ч.д. № 7 455/23 г на СГС, НО, 16 състав.

Съдът е сезиран с искане от Министъра на правосъдието на Република Албания, предадено чрез българското Министерство на правосъдието, за признаване и изпълнение на Присъда № 28/28.10.2020 г по н.д. № 23/51/130 на Специализиран първоинстанционен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, потвърдена с Решение № 13/03.06.2021 г на Специализирания апелативен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, с която на българския и албанския гражданин Е. Г., роден на ******* г, с ЕГН ********** е наложено наказание от 4 години 8 месеца "лишаване от свобода" за деяние по чл. 283 ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Албания – „Производство и продажба на наркотични вещества“.

В съдебно заседание прокурорът прави искане да се признае тази присъда и да се приеме за изпълнение осъждането на Е. Г., като се постанови изтърпяването от негова страна на остатъка от наложеното му наказание – а именно да изтърпи 3 години, 8 месеца и 15 дни "лишаване от свобода". Счита, че при това признаване следва да се даде правна квалификация на деянието по чл. 354а ал. 1 пр. 1 пр. 5 НК във вр. с чл. 20 ал. 2 във вр. с ал.

1 НК. Предлага да се определи първоначален общ режим за изтърпяване.

Защитата се противопоставя. Посочва, че процесната присъда е постановена в разрез на процесуалните изисквания на българския НПК и на ЕКПЧ. А именно тя не е постановена от безпристрастен и справедлив съд, доколкото в хода на процеса са сменени съдиите, без да се установена причината за това; счита, че осъждането е резултат от политическата дейност на Е. Г.. Също така намира липса на справедливост в осъждането поради това, че трети лица, посочени в тази присъда като ангажирани със същата престъпна дейност като Е. Г., не са осъдени – за част от тях (Ф.А. и А.Х.) материалите са отделени, а другото (А. Б.) въобще не фиГ.ра нито като подсъдим, нито като свидетел. Така се оказва, че той е осъден за съучастие, без да е налице яснота кой е съучастника му. Многократно в присъдата се излагат аргументи за ОПГ, но Е. Г. не е осъден за участие в нея, което прави процесът необективен и несправедлив. Тази присъда се основава само на СРС (подслушан телефонен разговор), което противоречи на чл. 177 ал. 1 НПК; също така не е успешен опитът на албанските съдии да докажат, че този телефонен разговор е свързан с престъпна дейност, доколкото материалите за лицата, участвали в тези разговори, са отделени. Също така присъдата почива на предположения, като по нищо не се разбира как е осъществено съучастието, визирано в присъдата. Също така въззивният акт е формален, като доводите на защитата са copy-paste от първата инстанция, което води до извод, че в действителност защитата не е участвала. На следващо място неясно е посочена формата на изпълнителното деяние по чл.

339 ал. 2 НК на Албания. Акцентира се на политическото манипулиране на съдебния процес, който е средство за отстраняване на политически противник. Излагат се и доводи, че предвид отказа на съда да събира нови доказателства други пороци на процесното осъждане са останали недоказани. Акцентира се, че албанските съдебни власти фактически отказват да сътрудничат на българския съд, което следва да е основание за отказ да се признае присъдата. Прави се искане да се остави без уважение искането на албанската страна за признаване и приемане за изпълнение на присъдата.

Засегнатото лице – Е. Г. – посочва, че е невинен.

Софийски градски със, 16 състав, след като обсъди събраните по делото доказателства и доводи на страните, установи следното:

Засегнатото лице е Е. Г., с албански произход, български и албански гражданин, роден 1 на ******* г, с ЕГН **********. Той владее български език. Живее на семейни начала с българска гражданка (К.Д.), като имат общо дете – Е. Е. Г., роден на **** г; към началото на настоящето съдебно производство тя е била бременна. Е. Г. работи като помощник треньор в националния отбор по борба, класически стил, както и като треньор по борба в ЦСКА. Той е бил световен шампион по борба за 2011 г, многократен републикански шампион.

Съащевременно той развива политическа дейност в Албания, като е активист на Демократическата партия, участвал в протестите и другите мероприятия, организирани от тази политическа партия.

Предмет на съдебна преценка е следният съдебен акт - Присъда № 28/28.10.2020 г по н.д. № 23/51/130 на Специализиран първоинстанционен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, потвърдена с Решение № 13/03.06.2021 г на Специализирания апелативен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания, в частта, в която Е. Г. е признат за виновен за извършено деяние по чл.

283 ал. 2 от Наказателния кодекс на Република Албания – „Производство и продажба на наркотични вещества“ и му е наложено наказание от 4 години 8 месеца "лишаване от свобода".

Министерство на правосъдието на Република Албания прави искане за признаване на тази присъда и приемането за изпълнение на наложеното наказание, като се приспадне времето, през което Е. Г. е бил предварително задържан – а именно да се приеме за изпълнение наказанието "лишаване от свобода", което следва да се изтърпи за период от 3 години, 8 месеца и 15 дни. Причина за отправяне на това искане е обстоятелството, че осъденото лице Е. Г. се намира в България, като то е български гражданин, а България не екстрадира с цел изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" свои граждани. Поради което се прави искане за признаване на присъдата и приемането за изпълнението в български затвор на остатъка от наложеното наказание.

--Видно от представените по делото материали, с Присъда № 28/28.10.2020 г по н.д. № 23/51/130 на Специализиран първоинстанционен съд против корупцията и организираната престъпност на Република Албания е прието следното:

Наказателното производство се е водило против осем лица (Е. Г. е седми посочен по ред), повечето от които обвинени за участие в ОПГ, както и производство и продажба на наркотични вещества, осъществено от ОПГ, а част от тях и за други деяния. При все това Е.

Г. е обвинен само за „Производство и продажба на наркотични вещества“, в съучастие, по чл. 283 ал. 2 от НК на Албания. За него е посочено, че производството се провежда задочно, като е бил защитаван от упълномощен защитник (адв. А.Х.) и от служебен защитник (адв.

Ф.О.). Защитата е искала да се постанови оправдателна присъда. Пред втората инстанция Е.

Г. е бил защитаван от адв. Г.К..

Албанският съд в мотивите към присъдата си посочва, че наказателното производство е образувано въз основа на информация, касаеща престъпна дейност на други от подсъдимите, но в хода на разследването е установена престъпна дейност на Е. Г., който на 11.06.2018 г е продал на Ф.А. и А.Х. наркотично вещество, като тези две лица след това са били арестувани.

Относно промяната на съдебния състав. В самата присъда е посочено, че първоначално са били определени съдии Ф.Х., М.Б. и А.М. (посочени са само инициали).

Първият е направил доброволен отказ да разгледа делото, а останалите двама са били отстранени от Независимата квалификационна комисия, като на тяхно място са определени нови трима съдии, постановили тази присъда. Пред настоящия състав защитата е възразила, като е посочила, че са налице съмнения относно безпристрастността на съда, предвид 2 промяната на съдебния състав. Този въпрос е бил изрично поставен на албанската страна (л.

233), като не е получен отговор (л. 346). Вместо това албанското Министерство на правосъдието е посочило, че такъв отговор следва да се търси от Независимата квалификационна комисия.

Относно позицията на защитата, в рамките на делото, гледано от албанския съд. В присъдата се посочва, че всички защитници, вкл. и на Е. Г., са поискали делото да се гледа по реда на съкратената процедура по чл. 332в ал. 3 НК. Посочва се, че подсъдимите и защитниците им поотделно и устно са потвърдили това свое желание. Видно от мотивите, по своето естество тази процедура е пряко ползване на вече събраните доказателства от досъдебното производство.

Настоящият състав не може да установи по ясен начин дали осъждането е било задочно или не, доколкото в Присъдата се посочва едновременно, че това осъждане е било в отсъствието на Е. Г., но и че също така той е дал съгласие за съкратеното производство. Във възивното решение се посочва, че жалбата е подадена както от адвоката, така и лично от Е.

Г., както и че лично е бил изслушан само адвокатът. Този въпрос е бил изрично поставен на албанската страна (л. 233), като не е получен отговор (л. 346).

На следващо място в присъдата ясно са посочени защитните доводи на адвоката на Е.

Г. (л. 51 и л. 355) – не е установено как той се е снабдил с наркотичното вещество, на кого и за каква сума ще го продава, какви действия е предприел с цел продажбата му. Сходни доводи са възпроизведени и в касационната жалба.

Относно инкриминираните фактически обстоятелства. В присъдата (л. 77-83) и въззивното решение (л. 368, л. 383-390) се посочва, че е било дадено съдебно разрешение за подслушване на телефона на А. Б., Е. Г. и Ф.А.. Възпроизвеждата се два конкретни разговор между А. Б. и Е. Г. от 08.06.2018 г. Приема се, че се използват кодирани думи, които описват наркосделки. Приема се, че те двамата са се разбрали да предадат наркотично вещество на Ф.А. и А.Х.

След това се посочват събития от 11.08.2018 г – а именно А. Б. управлявал лек автомобил Мерцедес Бенц с ДК № АА ** ТЕ, като за известно време е качил в него „лице на около 23 години“; след това същото това лице се среща с лице на около 22 години, като влизат в кафе-бар; в него влиза и А. Б.; пет минути по-късно излизат лицата на 23 и 22 години, като се качват в същия автомобил – първият го управлява, а 22 годишен младеж се вози; след това са задържани и арестувани (и така се установява, че 23 годишното лице е А.Х., а 22 годишното лице е Флоренц Джелуку).

Към момента на задържането им А.Х. имал в себе си 0,61 грама кокаин, а Ф.А. имал 11,39 грама кокаин; в автомобила имало и 2,41 грама марихуана (всички грамажи са заедно с опаковките).

Така се достига до извод, че Е. Г. е осиГ.л тези наркотични вещества; след това с помощта на А. Б. ги предлага за продажба на различни лица; разпоредителното волеизявление е пресъздадено така: „Искаш ли това, което имаш сега за сега“; след това е предал това наркотично вещество на А. Б., а последният го предал на Ф.А. и А.Х..

Въз основа на телефонния разговор се достига до извод, че се касае за „добра и стабилна организация“. Достигнато е до „пълно убеждение за вината на Е. Г.“.

Мотивите в присъдата са почти дословно повторени и в потвърдителното апелативно решение.

Настоящият съдебен състав отбелязва, че в присъдата не се излагат фактически твърдения за предаване на наркотично вещество от Е. Г. на А. Б. и съответно предаването му 3 от втория на А.Х. и Ф.А.. Единствено се посочва, че първият е общувал с втория по телефона (пресъздадени два разговора), както и че вторият се срещнал за кратко с третия, в неговия автомобил и след това, отново за кратко, е бил в заведение, където преди това са влезли третия и четвъртия; както и че последните двама управлявали колата на втория, като в тях (и в тази кола) били намерени наркотични вещества. При все това албанският съд, въз основа на тези установени факти, е достигнал до извод именно за такова предаване.

И по-конкретно не е бил даден отговор на възраженията на защитата, че не е установено придобиването на наркотичното вещество от Е. Г., предаването му на А. Б., респективно препредаването от последния на А.Х. и Ф.А., договорки за цени и други условия, намерение за ползване и други обстоятелства.

Относно осъждането. С тази Присъда Е. Г. е бил признат за виновен, като му е наложено наказание от 7 години "лишаване от свобода"; при все това на основание чл. 406 НПК наказанието му е било намалено с една трета – като крайното наказание е 4 години и 8 месеца "лишаване от свобода". Определено е да изтърпи наказанието в затвор с обикновен режим.

Нормата на чл. 283 ал. 1 от НК на Албания гласи:

„Продажба, предлагане за продажба… на наркотични вещества… в нарушение на закона….“