Определение № 81 от 29.01.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500530 по описа за 2025 година

С решение № 234/19.11.2025 г., по в.гр.д. № 530/2025 г. на ОС Ловеч, съдът е потвърдил решение № 112/12.05.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен, в обжалваните му части, с които съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит № 70532*****/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И., и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на П. В. И. сумата от 2 816,68 лв., представляваща недължимо платена такава по договор за потребителски кредит № 70532*****/19.05.2022 г. Със същото решение съдът потвърдил и решение № 173/08.07.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен (имащо характер на определение) в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата от адв. А. Д. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 840 лв. с ДДС до 2 558,59 лв. с ДДС. Съдът е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** да заплати на адв. А. З. Д. от САК, със съдебен адрес **** сумата в размер на 480 лева, с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за въззивното производство.

По делото е постъпила молба от П. В. И. чрез адв. А. З. Д. от САК (вх. № 8936/16.12.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран размер за въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 16.12.2025 г., поради което и с оглед на това, че неподлежащото на касационно обжалване решение е обявено на 19.11.2025 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 80 ГПК от страната е представен списък на разноските (л. 77 в.гр.д. № 530/2025 г. ОС Ловеч), поради което молбата на дружеството за изменение на решението по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 9).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

1

Въпреки неоснователността на подадената въззивна жалба, респ. потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, в полза на пълномощника на въззиваемата не следва да се присъжда възнаграждение до пълния претендиран размер от 2558,59 лева. Във въззивното съдебно решение съдът е изложил подробни съображения, по които е определил справедливия размер на адвокатското възнаграждение, отчитайки извършените от адвоката процесуални действия в рамките на въззивното производство (подаване на писмен отговор, без явяване) и липсата на фактическа и правна сложност на делото (приключване на въззивното производство в едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства), съобразявайки, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда.

Доводите в молбата по чл. 248 ГПК не са правни, макар в сезиращия акт да се прави и позоваване на съдебни актове от практиката на СЕС. Цитираната практика на СЕС е съобразена от въззивния съд, вкл. през установеното в нея изискване към националните съдилища да извършват проверка за корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги, с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие. Изложеното в молбата разбиране, че „в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, колкото да покриват всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот“ само по себе си е вярно и понятно, но то не би могло да обясни необходимостта от постигане на очаквания приход в рамките на конкретно дело, нито да оправдае и да мотивира съда да определи възнаграждение от 2558,59 лева, чиито размер почти се доближава до този, на претендираната сума по спорното материално правоотношение (2 816,68 лв.). Застъпената в молбата тезата, че заради „ниския размер“ на присъжданите адвокатски възнаграждения при предоставена безплатна правна помощ на материално затруднени лица, адвокатите нямало да предоставят такава безплатна помощ, вкл. нямало да бъдат стимулирани да осъществяват качествено работата си, е неубедителна и несъответна на установените в закона стандарти за упражняване на адвокатската професия (чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2, 3 и 5 ЗАдв).

В този смисъл е неоснователна и аргументацията, че „ниският“ размер на присъжданите адвокатски възнаграждения щял да стимулира ищеца, монополист на пазара, да води множество неоснователни искове срещу потребителите, и обратно – щял да възпре адвокатите да водят дела срещу дружествата за бързи кредити, защото нямало да има „икономически смисъл от спечелването на делата“, заради ниския размер на присъдените разноски.

Отделно от това, дефинитивно възнаграждението на адвоката е отплата, затова то и неговият размер се явяват следствие от усилията на адвоката, довели до благоприятния за страната изход на делото (чл. 38, ал. 2 ЗАдв), а не предпоставка за този изход.

По изложените съображения молбата на П. В. И. чрез адв. А. З. Д. от САК (вх. № 8936/16.12.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран размер за въззивната инстанция, се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба от П. В. И. чрез адв. А. З. Д. от САК (вх. № 8936/16.12.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решение № 234/19.11.2025 г., по в.гр.д. № 530/2025 г. на ОС Ловеч в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран размер за въззивната инстанция.

Определението на подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 81 гр. Ловеч, 29.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

ПЛАМЕН ПЕНОВ като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело № 20254300500530 по описа за 2025 година

С решение № 234/19.11.2025 г., по в.гр.д. № 530/2025 г. на ОС Ловеч, съдът е потвърдил решение № 112/12.05.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен, в обжалваните му части, с които съдът е обявил за нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 и чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договор за потребителски кредит № 70532*****/19.05.2022 г., сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и П. В. И., и е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД да заплати на П. В. И. сумата от 2 816,68 лв., представляваща недължимо платена такава по договор за потребителски кредит № 70532*****/19.05.2022 г. Със същото решение съдът потвърдил и решение № 173/08.07.2025 г., по гр.д. № 151/2025 г. на РС Тетевен (имащо характер на определение) в обжалваната му част, с която е оставена без уважение молбата от адв. А. Д. по чл. 248 ГПК за изменение на решението в частта за разноските, чрез увеличение на размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 840 лв. с ДДС до 2 558,59 лв. с ДДС. Съдът е осъдил „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление **** да заплати на адв. А. З. Д. от САК, със съдебен адрес **** сумата в размер на 480 лева, с вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв за въззивното производство.

По делото е постъпила молба от П. В. И. чрез адв. А. З. Д. от САК (вх. № 8936/16.12.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран размер за въззивната инстанция.

В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК от насрещната страна е постъпил писмен отговор, в който се дава становище за неоснователност на молбата.

Молбата е допустима. Същата е подадена на 16.12.2025 г., поради което и с оглед на това, че неподлежащото на касационно обжалване решение е обявено на 19.11.2025 г., съдът приема, че страната е спазила едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК. В срока по чл. 80 ГПК от страната е представен списък на разноските (л. 77 в.гр.д. № 530/2025 г. ОС Ловеч), поради което молбата на дружеството за изменение на решението по чл. 248 ГПК е допустима (ТР 6-12-ОСГТК, т. 9).

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

1

Въпреки неоснователността на подадената въззивна жалба, респ. потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт, в полза на пълномощника на въззиваемата не следва да се присъжда възнаграждение до пълния претендиран размер от 2558,59 лева. Във въззивното съдебно решение съдът е изложил подробни съображения, по които е определил справедливия размер на адвокатското възнаграждение, отчитайки извършените от адвоката процесуални действия в рамките на въззивното производство (подаване на писмен отговор, без явяване) и липсата на фактическа и правна сложност на делото (приключване на въззивното производство в едно открито съдебно заседание, без събиране на доказателства), съобразявайки, че посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, без да са обвързващи за съда.

Доводите в молбата по чл. 248 ГПК не са правни, макар в сезиращия акт да се прави и позоваване на съдебни актове от практиката на СЕС. Цитираната практика на СЕС е съобразена от въззивния съд, вкл. през установеното в нея изискване към националните съдилища да извършват проверка за корелация между нивото на хонорарите и качеството на оказваните от адвокатите услуги, с цел защита на потребителите и за качествено правосъдие. Изложеното в молбата разбиране, че „в адвокатската професия адвокатът е длъжен да осигури толкова приходи, колкото да покриват всичките му разходи, но и да формира някаква печалба, която да му позволи да води достоен начин на живот“ само по себе си е вярно и понятно, но то не би могло да обясни необходимостта от постигане на очаквания приход в рамките на конкретно дело, нито да оправдае и да мотивира съда да определи възнаграждение от 2558,59 лева, чиито размер почти се доближава до този, на претендираната сума по спорното материално правоотношение (2 816,68 лв.). Застъпената в молбата тезата, че заради „ниския размер“ на присъжданите адвокатски възнаграждения при предоставена безплатна правна помощ на материално затруднени лица, адвокатите нямало да предоставят такава безплатна помощ, вкл. нямало да бъдат стимулирани да осъществяват качествено работата си, е неубедителна и несъответна на установените в закона стандарти за упражняване на адвокатската професия (чл. 2, ал. 2 и чл. 40, ал. 2, 3 и 5 ЗАдв).

В този смисъл е неоснователна и аргументацията, че „ниският“ размер на присъжданите адвокатски възнаграждения щял да стимулира ищеца, монополист на пазара, да води множество неоснователни искове срещу потребителите, и обратно – щял да възпре адвокатите да водят дела срещу дружествата за бързи кредити, защото нямало да има „икономически смисъл от спечелването на делата“, заради ниския размер на присъдените разноски.

Отделно от това, дефинитивно възнаграждението на адвоката е отплата, затова то и неговият размер се явяват следствие от усилията на адвоката, довели до благоприятния за страната изход на делото (чл. 38, ал. 2 ЗАдв), а не предпоставка за този изход.

По изложените съображения молбата на П. В. И. чрез адв. А. З. Д. от САК (вх. № 8936/16.12.2025 г. на ОС Ловеч), с която е поискано изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждане на допълнителни такива в пълния претендиран размер за въззивната инстанция, се явява неоснователна и следва да се отхвърли.