Решение № 5103 от 22.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 5103

Стара Загора, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - III тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАРИНА ДРАГНЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

ЗЛАТКО МАЗНИКОВ

При секретар ПЕНКА МАРИНОВА като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО МАЗНИКОВ канд № 20267240600675 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Н. Х. С. от [населено място] против решение № 113 от 07.042026 г., постановено по АНД № 701/2025 г. по описа на Районен съд К., с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 25-0284-000919 от 19.05.2025 г., издадено от Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора, и Н. Х. С. е осъден да заплати на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

По навадени в жалбата и в представено от пълномощника на жалбоподателя писмено становище доводи за постановяване на обжалваното решение в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с чл. 63в от ЗАНН, е направено искане за отмяната му и постановяване на друго, с което НП да бъде отменено.

Ответникът – Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по основателността на жалбата.

Като обсъди събраните по делото доказателства, оплакванията на касатора във връзка с наведеното от него касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, Административен съд Стара Загора приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд К. е било НП № 25-0284-000919 от 19.05.2025 г., издадено от Началник група в РУ К. при ОД на МВР Стара Загора въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия GA, № 1316772 от 25.04.2025 г., с което Н. Х. С. е санкциониран за две нарушения на Закона за движението по пътищата (ЗДвП), извършени на 25.04.2023 г. в [населено място] при управление в 03:25 часа по ул. „6-ти септември“ до дом № 30 в посока юг-север на собствения му лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № [рег. номер], както следва: по т. 1 от НП – на основание чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП за това, че в хода на проверката в 03:32 часа отказал да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARDN 0024 – проба № 03500, за което са му наложени административни наказания „глоба“ в размер [рег. номер]. и „лишаване от право да управлява моторно превозно следство (МПС)“ за срок от 24 месеца, като изрично е посочено, че на водача е бил издаден и връчен срещу подпис талон за изследване № 0152320 със 7 бр. холограмни стикери с № [рег. номер]; по т. 2 от НП – на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, изразяващо се в това, че управляваното от него МПС не е минало периодичен преглед за проверка на техническата му изправност („няма валиден периодичен технически преглед“), за което му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лв.

Въззивният съд е потвърдил НП по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност, като с оглед на изхода от делото е присъдил в полза на ОД на МВР Стара Загора юрисконсултско възнаграждение в размер на 76,69 евро.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно като краен резултат.

В случая между страните няма спор, а и от събраните доказателства, в т. ч. и от показанията на разпитаните свидетели – актосъставителя и свидетелите по акта, се установява по категоричен начин, че: на 25.04.2023 г. около 03:25 часа в [населено място] жалбоподателят Н. Х. С. е управлявал по ул. „6-ти септември“ до дом № 30 в посока юг-север собствения си лек автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № [рег. номер], когато е бил спрян за проверка, в хода на която е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство А. Д. 7510 с фабричен № ARDN 0024, но поради недостъчно количество издишан въздух в апарата извършената проба с техническото средство е била некачествена/невалидна; на Н. Х. С. е бил издаден и в 05:10 часа му е бил връчен срещу подпис талон за изследване № 0152320 с указание да се яви до 60 минути във ФСМП Казанлък за вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му.

Спорна е причината, поради която извършената проба с техническото средство е била некачествена/невалидна. Според свидетелските показания водачът е бил във видимо нетрезво състояние и опитите да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническото средство са били няколко, но всичките са били неуспешни, като според св. К. той нарочно е издишвал твърде малко въздух, за да не се отчете валидна проба, според св. Д. – водачът не е изпълнявал указанията им, а според св. К. – не е издишвал въздух в апарата.

Независимо каква е била причината, за да не бъде извършена качествена/валидна проба с техническото средство за употреба на алкохол, жалбоподателят е бил длъжен да изпълни предписанието на издадения му талон за изследване – чл. 3, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредба № 1 от 19.07.2027 г.), като доказателствената тежест за изпълнението му е именно негова, доколкото неизпълнението му представлява отрицателен факт и не подлежи на доказване. Изисканите обаче по негово искане и съответно постъпили 3 бр. справки от ФСМП К. към ЦСМП Стара Загора не съдържат данни, обуславящи извод, че той е изпълнил предписанието на издадения му талон за изследване. В първата от тях – с изх. № 05-19-1 от 04.08.2025 г., е посочено, че е бил регистриран в журнала за вземане на кръвни проби на 26.04.2025 г. в 05:45 часа – под амб. № 453, т. е. много след указаното му в талона време за явяване в медицинското заведение (на следващия ден), а в останалите две справки е удостоверена липсата на регистрирани данни за взета от него кръвна проба както на 25.04.2025 г. (справка с изх. № 05-26-2 от 02.12.2025 г.), така и на 26.04.2025 г., когато се е явил според справката с изх. № 05-19-1 от 04.08.2025 г. (справка с изх. № 05-26-1 от 03.10.2025 г.). Други доказателства в тази насока не са ангжирани.

При тези данни крайният извод на районния съд, че жалбоподателят е извършил вмененото му по т. 1 от НП административно нарушение по чл. 174, ал. 3, предложение първо от ЗДвП, изцяло се споделя и от касационната инстанция. Без правно значение е в случая, че извършването на некачествена/невалидна проба с техническо средство за установяване употребата на алхокохол, независимо от причината за това, не може да бъде приравнено на отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол с техническо средство, както е приел въззивният съд, тъй като проверката за употреба на алкохол не приключва с отказа на водача за извършване на такава проверка с техническо средство или с неуспешния опит да бъде извършена качествена/валидна проба – и в двете хипотези, съгласно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2027 г., проверката следва да продължи – чрез установяването на употребата на алкохол с доказателствен анализатор или химическо лабораторно изследване, като изборът е предоставен на водача. В случая с получаването срещу подпис на издадения му талан за изследване с указание за явяването му в определн срок в конкретно медицинско заведение за даване на биологични проби жалбоподателят се е съгласил проверката да продължи чрез химическо лабораторно изследване. С неизпълненето обаче на предписанието, дадено с талона за изследване, проверката за употреба на алкохол приключва, без реално такава да е била извършена по вина на водача, съответно налице е окончателно формиран отказ за извършване на проверка за употреба на алкохол, съставляващо адмистративно нарушение по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В цитираната разпоредба са предвидени две форми на изпълнителното деяние – отказ на водача на МПС да му бъде извършена проверка с техническо средство и отказ да му бъде извършена проверка с доказателствен анализатор или чрез медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, чрез които може да се осъществи състава на административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, което нарушение обаче по същество винаги е едно – отказ за извършване на проверка за установяване употребата на алкохол. Следователно, независимо дали ще бъде осъществено чрез първата от двете или чрез двете форми на изпълнително деяние, нарушението е едно и за него се следва едно наказание (в случая – две кумулативно предвидени в закона наказания: глоба и лишаване от право на управление на МПС). В случая наложените на жалбоподателя наказания за нарушението по т. 1 от НП съответства по вид и размер на предвидените такива в приложената санкционна разпоредба.

Изцяло се споделя от касационната инстанция и извода на районния съд, че жалбоподателят е извършил и вмененото му по т. 2 от НП – управление на МПС, което не е минало периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Доколкото съставомерното обстоятелство, обусляващо ангажиране на отговорността на водача на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, също съставлява отрицателен и следователно неподлежащ на доказване факт, то в тежест на водача е да докаже, че управляваното от него МПС е минало периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Такива доказателства обаче не са представени от жалбоподателя. В случая наложеното и за това нарушение наказание съответства по вид и размер на предвиденото за него, съгласно редакцията на приложената санкционна разпоредба към датата на извършването му, явяваща се по-благоприятен закон по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН.

Предвид изложените съображения касационната инстанция намира, че не е налице твърдяното от касатора касационно основание и обжалваното съдебно решение, като валидно, допустимо и правилно като краен резултат, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на делото на касатора не се дължат разноски, а ответникът не претендира за такива.

Водим от горните мотиви, Административен съд Стара Загора на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 113 от 07.042026 г., постановено по АНД № 701/2025 г. по описа на Районен съд Казанлък.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�