Решение № 445 от 14.07.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 445 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Бонка Дечева

Членове:

Ваня Атанасова

Атанас Кеманов при участието на секретаря Даниела Ив. П. Никова като разгледа докладваното от Бонка Дечева Касационно гражданско дело № 20248002101671 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 1471 от 26.03.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по касационна жалба, подадена от С. В. Е. на въззивно решение № 106 от 30.01.2004 г. по гр.д. № 1048/2023 г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е отменено решение 346/20.01.2023г. по гр.д. № 6411/21 по описа на СГС, в частта, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на С. В. Е. на основание чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на сина й Б. Б. И., във връзка с непривеждане в изпълнение на присъда с наказание „лишаване от свобода“ наложена на Р.

Ж. А. за разликата над сумата 48000 лв. до 160 000лв. и вместо това иска е отхвърлен за тази разлика и в частта, в която е потвърдено решението на СГС, в частта, с която иска е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер – 200 000 лв.

В касационната жалба, подадена от ищцата С. В. Е. се твърди противоречие с чл. 53 ЗЗД предвид приетото от въззивния съд за разпределение на обема отговорност между Прокуратурата и прекия причинител в това производство и отричане на солидарността при съпричиняване. Твърди се нарушение и на чл. 52 ЗЗД, тъй като не са съобразени конкретно критериите, посочени в ПП-4-68 и установените по делото факти относно обстоятелствата, при които е убит сина на ищцата.

Ответникът по касация Прокуратурата на Република България оспорва касационната жалба, защото Прокуратурата, като ЮЛ не отговаря като съизвършител на деянието. Р. А. е 1 извършител, а Прокуратурата не участва в извършеното от него изпълнително деяние, поради което не е съизвършител. Счита, че присъденият размер на обезщетението е достатъчен, за да репарира вредите от поведението на Прокуратурата.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По основанието за допускане до касация:

Касационно обжалване е допуснато и на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: „При причинена на вреда от повече от едно лице приложима ли е разпоредбата на чл. 53 ЗЗД при иск по чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД, предявен единствено срещу ЮЛ, което е отговорно като възложител за действията /бездействията само на единия от съпричинителите или в производството по обезвреда на пострадалото лице следва да се установи размера на съпричиняването и да се отграничи отделната отговорност на съпричинителите“ поради констатирано противоречие с ПП-17-63, т.5 и ТР № 88 от 12.09.1962 г. на ОСГК на ВС.

Според тази задължителна съдебна практика, когато вредоносния резултат е причинен от неколцина, отговорността им пред пострадалия кредитор е солидарна, т.е. иска може да се предяви против който и да е от солидарните длъжници по преценка на кредитора. В този смисъл са и Решение № 206 от 7.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4573/2022 г., II г. о., Решение № 334 от 7.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2437/2023 г., IV г. о., Решение № 123 от 19.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 171/2011 г., IV г. о., Решение № 606 от 22.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2023 г., I г. о. и цитираните в него, Решение № 769 от 30.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3600/2023 г., I г. о. и др. Според тези решения по приложението на чл. 53 ЗЗД, когато вредоносното събитие е причинено от неколцина, те носят солидарна отговорност пред пострадалия за възмездяване на вредите. Съпричиняване по смисъла на чл. 53 ЗЗД е налице, когато вредата за пострадалия е неделима, налице е причинна връзка между неделимата вреда за пострадалия и деянието на два или повече правни субекти. За разлика от наказателното право, за съпричиняване отговарят и юридическите лица, чиято гражданска отговорност е да обезщетят пострадалия. Съпричиняването може да се изразява както в съизвършителство, когато изпълнението на вредоносното деяние се осъществява от две или повече лица без оглед на формата на вината, така и в случаите, когато противоправното деяние на всеки от съпричинителите е част от единен верижен процес, всяко от деянията от който е в причинна връзка с настъпилата вреда. В производството по иска за обезщетение за причинените вреди съдът не изследва съотношението между степента на съпричиняване и вината на съпричинителите, тъй като съгласно чл. 53 ЗЗД те отговарят солидарно пред пострадалия, а съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД пострадалият, който има качеството кредитор, може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните длъжници.

Съотношението на степента на съпричиняване е предмет на иска по чл. 127 ЗЗД, където предмет на делото са вътрешните отношения между солидарните длъжници и преценка на вината на всеки от тях.

По касационната жалба:

По делото е установено следното:

Ищцата е майка на Б. Б. И., [дата на раждане] , починал на 02.01.2018г. Смъртта му е 2 причинена от Р. Ж. А. на 31.12.2017 г. вечерта срещу 01.01.2018 г. с огнестрелно оръжие.

Образуваното срещу извършителя наказателно производство № 513 ЗМК 5/2018г. на СДВР, пр. пр. № 49/2018 г. на СГП за умишленото умъртвяване на Б. И. и други петима души в къща на адрес: [населено място], кв.Изгрев, [улица], представляващо престъпление по чл.

116, ал. 1, т. 4, пр. 3, т. 9 и т. 12, пр. 1 във вр. с чл. 115 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК е прекратено поради смърт на дееца на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК с постановление от 16.04.2019 г. на прокурор при СГП. Пострадалият син на ищцата се намирал на посочения адрес при приятелката си Н. Н. И.. От присъда № 20 от 13.05.2009 г. по н.о.х.д. № 413/2018 г. на Софийски ОС е видно, че Р. А. бил признат за виновен в това, че на 12.02.2007 г. около 12.30 ч. в [населено място], област Софийска, местността Сърце, във вилна сграда, собственост на Г. Д. от [населено място], е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст - на 11 години, като деянието представлявало опасен рецидив, поради което и на основание чл. 149, ал. 5, т. 3 във вр. с ал. 1 и чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК и чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от осем години при първоначален „строг” режим на изтърпяване. След осъществен инстанционен контрол, присъдата е влязла в сила на 22.12.2009 г.

С писмо вх. № ДП-3 от 11.01.2010 г. и в съответствие с чл. 2, ал. 2 от Указания № И-30 от 05.03.2009 г. за дейността на Прокуратурата при привеждане в изпълнение на влезлите в сила присъди, решения и определения на съда, Окръжна прокуратура – София (ОПС) е изпратила по делегация на Софийска градска прокуратура (СГП) за привеждане в изпълнение на наложеното с присъдата наказание на Р. А.. Към писмото били приложени присъдата и решенията на САС и ВКС, постановени при осъществения и инстанционен контрол, и свидетелство за съдимост, от което е видно, че с предходна присъда от 13.07.1998 г. по н.о.х.д. № 3281/1997 г. на СРС Р. А. е признат за виновен и осъден за изнасилване, представляващо престъпление по чл. 152, ал. 1, т. 2 НК. Въз основа на писмото била образувана изпълнителна преписка № ДП3/2010 г. по описа на СГП, като организацията на работата на Прокуратурата по привеждане на влезлите в сила присъди в изпълнение, включително и образуването на преписките по тях, е регламентирана и в горепосочените указания - чл. 46 ал. 1 и чл. 57 ал.2, предвиждащи осъществяване от Прокуратурата на подготовка за изпълнение на присъдите от разглеждането на делото в първоинстанционния съд до осъществяване на ежемесечни проверки от прокурора на книгата за тяхното изпълнение с даване на разпореждания на констатираните в тях пропуски, както и изискване на ежемесечни отчети от органите на МВР за извършените действия по издирването. По така образуваната преписка с писмо от 14.01.2010 г. на основание чл. 418 от НПК, СГП е изпратила на началника на ОЗ Охрана при Министерството на правосъдието присъдата за привеждането й в изпълнение. След извършена на 19.01.2010 г. проверка на известния адрес и проведени разговори от служители на ОЗ Охрана, при които се установило отсъствие на осъдения и се съставила докладна записка, с писмо от 25.01.2010 г. СГП е била уведомена за необходимостта от обявяване на осъдения за издирване. С постановление от 26.01.2010 г. на прокурор при СГП е постановено осъденият да бъде обявен за общодържавно издирване. С писмо от 05.02.2010 г. СДВР е уведомила Прокуратурата, че Р. А. бил обявен за издирване с 3 телеграма № 43449 от 08.09.2009 г., актуализирана с бюлетин № 32 от 02.02.2010 г., но въпреки проведените оперативноиздирвателни мероприятия не е намерен. През периода 2010 – 2018 г. периодично - 2 или 3 пъти годишно, с изключение на 2015 г, са изисквани от СГП еднотипни справки за издирването на осъдения Р. А. и възможността за привеждане на присъдата в изпълнение. През 2015 г., освен справка за издирване на осъдения, с писма от 05.05.2015 г. и 03.06.2015 г. СГП е изискала и данни за идентификация на лицето чрез снимка и дактилоскопна карта и наказателното производство, по което е постановена присъдата, като след предоставянето им на СГП, на 22.06.2015 г., за лицето Р. А. е издадена европейска заповед за арест, а въз основа на нея същият е обявен за международно издирване – така писмо от 03.07.2015 г. на Дирекция Международно оперативно сътрудничество при МВР. На 30.04.2018 г. по изпълнителна преписка № ДП-3/2010 г. по описа на СГП, е представен препис-извлечение от акт за смърт от 27.03.2018 г., от който е установено, че лицето Р. Ж. А. е починал на 07.01.2018 г. в [населено място], [община]. Въз основа на него издирването на осъденото лице е прекратено.

Установено е, че простреляният Б. Б. И. е бил на 18 години и живеел в [населено място] заедно със своята майка – ищцата С. Е.. Бил е и ученик в дневна форма на обучение през учебната 2017/2018 година в 170 СУ В. Л. – [населено място], където е бил оценяван с добра наблюдателност и възприятия в учебния процес. Според характеристика от 13.06.2014г., имал добри умения за общуване със съучениците си, към които бил толерантен. От показанията на свидетелката К. Ц. – майка на ищцата, която живеела заедно с дъщеря си С.

Е. и внука си Б. И., ежедневно се виждали преди смъртта му, ищцата С. Е. сама отгледала детето си с помощта на своите родители и съобразявала работата си, така че да бъде поблизо и дълго време със сина си, което ги направило много близки. Синът й споделял с нея и винаги на празници със спестените си средства й отправял жест на внимание, бил добро и обичано дете, готов да започне работа веднага след като завърши, за да помага на майка си.

Разбрали за смъртта му на 02 януари, когато били на работа в Софарма. Дъщеря й треперела при съобщаването за случилото се и след смъртта на детето й получила сърцебиене и страдала от безсъние, не можели да приемат смъртта му и понастоящем посещавали гроба му поне един – два пъти седмично. Свидетелката Й. Х., която работила заедно с ищцата С.

Е. и нейната майка, заявява в показанията си, че преди смъртта на сина си, за който тя постоянно говорила и с който се гордеела, ищцата С. Е. била изключително трудолюбива, отзивчива и усмихната. Загубата му я променила – постоянно плачела и пушела навън, усамотявала се и се изолирала от колегите, които преди смъртта на сина си приемала, като семейство.

Приетите заключения, изготвени от комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, установяват, че при узнаването за внезапната смърт на сина си С. Е. е преживяла остра стресова реакция с усложнени последици от нея – протрахирани тревожно-депресивни симптоми, като понижено настроение, безсъние, липса на удоволствени преживявания и желание за общуване с околните и витална тъга, представляващи протрахирана депресивна реакция. Според вещите лица, смъртта на сина й, която е разтърсващо и бурно събитие с висок стресогенен потенциал, бележи динамика на разстроени в психичен план 4 преживявания, които се наблюдават и понастоящем. Преживяната психотрамва и нейните симптоми са засегнали личностово, емоционално и хемодинамичното й функциониране Към момента на изследването при ищцата С. Е. е констатирано депресивно състояние с клинична характеристика на депресивен епизод – умерено тежък със соматични симптоми. За кратък период и по своя преценка тя е приемала Д. и успокоителни на „билкова основа“, като не е посещавала специалист и не е провеждала адекватно и специално лечение. Приетата от въззивната инстанция СПЕ с в.л. Б. установява, че и към момента на разглеждане на делото от въззивната инстанция, състоянието ищцата не е стабилно - наблюдава се изразен невротичен синдром от астеничен тип със значителни психо- соматични нарушения, което е свързано с високи нива на личностна и ситуативна тревожност, наличието на депресивен синдром в емоционалното състояние, в поведението, в отношението към себе си и към социалната среда. Наблюдава се тенденция за социална изолация, апатия, деструктивни мисли, наличие на тревожност, скованост, несигурност, вследствие на което се появяват затруднения при справяне с ежедневните ангажименти и социалните контакти.